Енурезата в детска възраст се отнася до повтаряща се неволна загуба на урина през нощта и/или деня без ясни органични причини и без това поведение да е съобразено с възрастта на детето.


Очаква се 85-90% от децата да са постигнали контрол на тазовите резервоари до 5-годишна възраст. Детската енуреза се среща два пъти по-често при момчетата и само 1/3 от децата търсят помощ от специалист. Енурезата се характеризира като органична, когато се дължи на причини като захарен диабет, инфекция на пикочните пътища или епилептично разстройство. Функционална е, когато не може да се припише на органично нарушение. Разграничава се и спрямо периода на появата: първична –  когато детето от раждането си до петата си година не е успяло да овладее тазовите резервоари; и вторична –  когато детето, след като е успяло да контролира тазовите резервоари в продължение на поне 6 месеца, в последствие регресира.


Причините за енурезата могат да бъдат от различно естество:


 

  1. Наследственост. Децата често имат поне един роднина от първа степен, който има анамнеза за проблем с тазовите функции.
  2. Растежни фактори. Намалена функция на пикочния мехур и повишено отделяне на урина.
  3. Фактори на околната среда. Бедност, семейни затруднения, емоционално и физическо пренебрегване на детето, родителско отчуждение, ранно отделяне на детето, наличие на психиатрично или патологично заболяване на родителя, събития, които изглежда настъпват поради липсата на емоционална връзка, която детето има с родителите или настойниците си.


80% от случаите са на първична енуреза. Умението на детето да контролира своите тазови резервоари се организира постепенно, от края на първата година и се счита, че го е придобило трайно, само ако е станало автоматично, т.е. около три до четири години. Това умение зависи от неврологичното съзряване на детето, но и от съобщенията, които получава от обкръжението си.


За разлика от това, възрастта, подходяща за начало на обучението за контрол на тазовите резервоари, не е доказано, че е предиктор за уринарна инконтиненция. Това, което е важно да се направи по време на обучението за контрол на пикочния мехур, е да се установи качествена връзка между родител и дете.


По отношение на вторичната енуреза е доказано, че се появява след житейски събития, които са причинили силен стрес на детето, при които детето несъзнателно управлява този стрес чрез регреса към уриниране. Възможните психогенни фактори биха могли да бъдат проява на ревност към ново дете в семейството, социална изолация, фобии и ирационални страхове от различно естество, проблеми в общуването и токсична семейна среда, психоемоционална незрялост и други.


Диагнозата се поставя първо от педиатъра, който е призован да изследва всяка органична етиология. Ако няма органична причина, психологът ще започне обследването. Той ще проучи подробно психоемоционалната история на детето, взаимоотношенията, които има с важни други хора, причините за околната среда и развитието, които могат да играят роля.


Целта на терапевтичната интервенция е да се установят функционални начини за контролиране на сфинктерите, чрез първоначално наблюдение, за период от около 15 дни. На следващо място целта е да се положат усилия за промяна в поведението, разбира се, с помощта на родителите, които е добре едновременно да получават съвети, за да могат сами да си помогнат.


В много случаи децата отказват да потърсят помощ от психолог, така че в този случай трябва да уважим тяхното решение и намесата трябва да се извърши чрез родителите. Чрез консултиране родителите ще научат за начините, по които могат да засилят усилията на детето да контролира тазовите си резервоари. Показателни начини за подкрепа на детето са укрепване на самочувствието му, създаване на оперативна програма, функционално възнаграждение, но и разпознаване на възможни поведения, които могат да натоварят усилията му да поеме отговорност за контролиране на тазовите резервоари.


В заключение, получаването на контрол върху уринирането е колективна работа, която изисква търпение, любов и функционални начини на управление.