Контролът на пикочния мехур при децата настъпва постепенно, като за някои това отнема повече време. Незадържането на урина при по-големи деца е сериозен повод за притеснение. Неволевото изпускане по малка нужда се означава като енуреза. Може да се наблюдава както през деня, така и през нощта (някои използват термина само, когато се касае за нощно неволево уриниране).

Енуразата може да бъде

  • Първична – когато детето никога не е успявало да контролира уринирането през нощта;
  • Вторична – детето е имало период без подмокряне през нощта и след това е започнало изпускане по малка нужда.

За да има готовност да контролира изпразването на пикочния мехур през нощта, детето трябва да е постигнало добър контол в будно състояние. През втората година започват да се развиват способности за волева релаксация на уретралния сфинктер и волево отделяне на урина дори при липса на позив. До около 4-годишна възраст повечето деца без отклонения в отделителната система, следва да са постигнали този контрол. Към 3-годишна възраст около 85% от децата остават сухи през деня и 78% остават сухи и през нощта.



Установено е, че за енурезата има генетична предиспозиция – предава се автозомно доминантно. Ако има фамилна история за енуреза при един или при двамата родители, то при детето вероятността за енуреза е значително по-висока (установено е, че състоянието се наблюдава при 77% от деца с двама родители с история за енуреза).


Някои от причините за възникване зависят от това дали се касае за първична или вторична енуреза.


Причини за първичната енуреза:

  • Идиопатична;
  • Разтройства на съня;
  • Нощна полиурия;
  • Малък капацитет на пикочния мехур;
  • Дисфункция на уринирането;
  • Цистит;
  • Запек;
  • Неврогенен покочен мехур;
  • Обструкции по хода на пикочния мехур‘
  • Психологични причини;
  • Ектопия на уретера;
  • Безвкусен диабет.

Вторична енуреза:

  • Идиопатична;
  • Разтройства на съня;
  • Нощна полиурия;
  • Малък капацитет на пикочния мехур;
  • Дисфункция на уринирането;
  • Цистит;
  • Запек;
  • Придобит неврогенен пикочен мехур;
  • Гърчове;
  • Сънна апнея;
  • Захарен диабет;
  • Вторична форма на безвкусен диабет;
  • Вторични обструкции по хода на уретрата.

При поставянето на диагнозата се започва с уточняване на редица подробности като:

 

  • Колко често детето уринира през деня?
  • Как е преминало приучаването към гърне?
  • Колко вода приема и кога?
  • Колко често се случва да се изпусне по малка нужда през нощта (обичайно за месец)?
  • Как спи, колко често се буди? Ходи ли на сън?
  • При някой от родителите имало ли е енуреза в ранна детска възраст?
  • Как се храни – приема ли течна храна? Има ли проблеми с ходенето по голяма нужда?

По време на прегледа задължително се измерва артериалното налягане, оглеждат се външни гениталии, като се търсят видими аномалии, палпират се бъбреци, коремна кухина. Изследват се долни крайници, като се отчита мускулна сила, тонус, рефлексия. Оглежда се и се палпира гръбначният стълб, за да се отхвърли спина бифида. По кожата в генитална област се търсят кожни обриви и лезии, в резултат на честото подмокряне.

Изследвания

Могат да се проведат следните изследвания:

  • Изследване на урина;
  • Урокултура;
  • Кръвни изследвания, обикновено не са нужни;
  • Възможно е провеждането на обзорна графия на корем;
  • По лекарска преценка може да се проведе и урофлорометрия и скенер (при съмнение за неврогенне пикочен мехур, уретрална обструкция или дисфункция на уринирането);
  • Ултразвуково изследване на отделителна система – най-бързо и достъпно (в България се провежда скрининг за вродени дренажни смущения на децата на 6месечна възраст);
  • Ретроградна цистоуретрография;
  • Магнитен резонанс.

Лечение

При установяване на подлежащ проблем се предприема лечение спрямо конкретното състояние (запек, цистит, проблеми със съня и др.).

При идиопатична енуреза се работи в посока приемане на състоянието и психологическо преодоляване и справяне с комуникационните затруднения. Терапия се обмисля след 5-годишна възраст.


Оператвиното лечение  има място при ектопия на уретера и сънната апнея. 

 

При децата с първична енуреза се препоръчва подходящ режим за прием на течности – ограничаване приемът на вода и течна храна за вечеря и след 18 часа, задължително изхождане по малка нужда преди сън и спазване на подходящ режим. Търси се ефект от мерките за около месец.

 

Има и медикаментозни средства за справяне със състоянието, които се назначават от педиатър специалист.

 

Библиография:

1. Nelson Textbook of Pediatrics Elsevier eBook on VitalSource, 20th Edition
by Robert M. Kliegman, MD, Bonita F. Stanton, MD, Joseph St. Geme, MD and Nina F Schor, MD, PhD;
2. Enuresis Treatment & Management, Wm Lane M Robson, MD, MA, FRCP, FRCP(Glasg); Chief Editor: Marc Cendron, MD