Доц. д-р Теодора Ханджиева-Дърленска, д.м. е защитила две докторски степени в областта на храненето и затлъстяването в България и Дания. През 2010 г. взема специалност по фармакология, а през 2014 г. и специалност „хранене и диететика”. Научните й интереси са в областта на храненето, затлъстяването, ендокринологията и фармакологията. Предстедател е на Българската асоциация за изучаване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания „Акад. Ташо Ташев“ (БАСОРД).
В Световния ден на затлъстяването разговаряме с доц. Дърленска за хранителните навици при най-малките и епидемията от затлъстяване, за вредата от диетите и за това колко е важно родителят да е пример на масата у дома.

 

- Доц. Дърленска, в Световния ден на затлъстяването храненето на децата остава болезнена тема в обществото. В менюто в детските ясли и градини все още фигурират шоколадов корнфлейкс с прясно мляко и огромни количества нишестета. В училище пък контролът е напълно загубен. Каква е картината у нас, когато говорим за хранителни навици и затлъстяване?


 

България е на едно от първите места по детско затлъстяване, но не сме изключение. Страната ни следва световните тенденции и затлъстяването е глобален проблем. Най-много затлъстели деца има в Гърция, Чехия и във Великобритания, нищо че това са държави, които са от много дълги години в ЕС.

 

- Гърция е изненада. Нали точно средиземноморската диета няма аналог в света?

 

Проблемът е, че тяхната диета с времето се американизира. Това също е глобален проблем, който важи и за България. Масово децата се хранят с местни храни, но допълнително консумират и неща, които не са характерни за региона, в който живеят. И когато това е свързано с обездвижен начин на живот, резултатът е затлъстяване в детска възраст.


Едно от четири деца в ЕС е с наднормено тегло, а 50% от децата в училищна възраст са физически неактивни. Европейско проучване, което се проведе в шест държави, включително и в България, показа, че децата от 6 до 9-годишна възраст прекарват 26 часа седмично пред екрана. Сравнено с децата в Холандия, които са пред екраните едва 14 часа седмично, нещата изгледат извън контрол. Препоръката на СЗО е до 3-годишна възраст - никакъв екран, от 3 до 6 години 1 час дневно, а от 6-годишна възраст до 19 години времето да е два часа дневно пред телевизор, компютър, таблет, телефон.


Проблемът с екраните е, че малките не се движат, пренатоварва се нервната им система и не на последно място екранът краде от съня им. Децата в училищна възраст трябва да спят 10-11 часа, за да могат да са пълноценни. Когато спят по-малко се увеличава риска от различни заболявания, включително от затлъстяване.
Важен фактор, разбира се, е и храненето. У нас се наблюдават благоприятни и не чак толкова позитивни тенденции. Добрите новини са, че сме на второ място по консумация на плодове и зеленчуци при децата от 6- до 9-годишна възраст в ЕС. Лошите са увеличен прием на мазнини, на захар и сол, както и на енергийни напитки. Енергийните напитки се оказаха огромен проблем, защото освен кофеин съдържат много захар.

 

- Захарта ли си остава големият враг на кантара?

 

Захарта всъщност е полезна - тя е единствения източник за храна за мозъка, но трябва да се внимава. Препоръката на СЗО за прием на захар е 25 г дневно или 6 чаени лъжички. За пример една чаша плодов сок съдържа 25 г захар и с това дневната ни доза е изчерпана, а захар има във всичко.

 

Нямам против в менюто на децата да има вафла, сок или бисквити – това са нормални храни, но трябва храненето да бъде разнообразно. Ако ще има вафла, нека има и ябълка. И ето тук е ролята на родителите - децата до 7-годишна възраст изграждат хранителните си навици. Считам, че храненето в ясла и градина е добро. Проблемът, е че бюджетът не достига и тогава се появява шоколадовият корнфлейкс. Или пък неща като спагети, които нямат място в градината. Вкъщи може, но 75% от деня децата са в градината и там трябва храната да е добра. И тя е, защото има рецептурници и контрол.

Проблемът е след 16 часа, когато идва родителят и от него зависи дали ще поднесе някаква бърза захар в пакетче или плод.

 

- Има ли рискови възрасти, когато говорим за затлъстяване?

 

Има няколко рискови групи при затлъстяване: 2-3-годишна възраст, около 7-годишна възраст и тийнейджърските години. Това означава, че до 7-годишна възраст е ролята на родител, ясла и градина, а след 7 години децата би трябвало да са научени как да се хранят. При малките не бива да се говори за диета и отслабване, а по-скоро да се промотира здравословния начин на живот. Затова родителя е ключов - той е пример.

 

Ако родителят пие сок, няма как да убеди детето, че е по-добре да пие вода. Децата имат вродено предпочитание към сладкото, защото това е вкусът, който познават още от майчината кърма. Всички останали вкусове се възпитават. Така че, за да научим децата си да се хранят добре трябва първо да променим себе си и да им предлагаме. Винаги вкъщи на масата да е купата с нарязани плодове и зеленчуци. А когато има проблем нека не търсим информация отт други потребители на интернет, а да се обърнем към специалист – педиатър или диетолог.

 

- Споменахте рецептурниците в детските ясли и градини, очаква се нов, в който баниците ще бъдат заменени с киноа, авокадо и смутита. Много родители посрещнаха новината на нож от страх, че децата ще останат гладни.

 

Големите проучвания показват, че храната трябва да бъде регионална и спрямо местните традиции. За средиземноморската диета от десетилетия е доказано, че има много благоприятни показатели върху здравето, но само при народите от Средиземноморието. Оказа се, че тази диета няма същия ефект при хора от други региони.


Същото е и с киноата – тя идва от Южна Америка, съдържа хубави белтъчини, счита се, че има всички незаменими аминокиселини като в месото, но не е характерна за нашите географски ширини. Но нали все пак живеем в глобален свят и трябва да сме в крак с времето! Още повече според мен, този който консумира киноа има отношение към здравословния живот. Ако пък киноата толкова много ни притеснява, нека я заменим с булгур или жито.
 

Очаквайте продължението