Доц. д-р Теодора Ханджиева-Дърленска, д.м. е защитила две докторски степени в областта на храненето и затлъстяването в България и Дания. През 2010 г. взема специалност по фармакология, а през 2014 г. и специалност „хранене и диететика”. Научните й интереси са в областта на храненето, затлъстяването, ендокринологията и фармакологията. Предстедател е на Българската асоциация за изучаване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания „Акад. Ташо Ташев“ (БАСОРД).
В Световния ден на затлъстяването разговаряме с доц. Дърленска за хранителните навици при най-малките и епидемията от затлъстяване, за вредата от диетите и за това колко е важно родителят да е пример на масата у дома.
- Доц. Дърленска, какви са данните за затлъстяването при възрастните – изложени на стрес, тютюнопушене, работа на бюро по 8-10 часа и хапване на крак?
У нас 58% от населението над 18 г. страда от наднормено тегло. Около 20 % са със затлъстяване и тук отново сме на едно от първите места. От 2006 г. СЗО признава затлъстяването за заболяване, в България това решение все още се бави, а е важно защото ще подпомогне лечението на пациентите.
Затлъстяването е здравословен хроничен проблем, който води до 95 усложнения. Основните са: захарен диабет тип 2, сърдечносъдови заболявания, артериална хипертония, инфаркт на миокарда, различни видове рак, остеоартрит, сънна апнеа и дислипидемия. Едно дете с наднормено тегло днес, ще бъде възрастен със затлъстяване утре.
Установено е, че редукция на теглото от 5 до 10% в рамките на шест месеца води до благоприятни ефекти за здравето на организма. Но за хората със затлъстяване 10% е нищожен резултат. Те имат нереалистична представа за желанието си за отслабване – обикновено очакват 30% за шест месеца, тук и сега. При тях с хранителен режим, терапия с медикаменти, физическа активност и психологическа помощ това не може да се случи. Единственият начин е бариатричната хирургия, при която се намалява размерът на червата и стомаха в полза на отслабването. Такава интервенция обаче е скъпа и се препоръчва само при хора с висока степен на затлъстяване.
- Жените по правило следят стриктно кантара, но и мъжете са все по-суетни. Какви ползи и вреди донесоха популярните диети като високомазнинна нисковъглехидратна система, 90-дневна диета, Алкална диета, Зоната...
Негативното е, че те не са базирани на научни изследвания. Много разпространена е нисковъглехидратната диета, но тя е подходяща основно за спортисти, не и за дългосрочно намаляване на теглото. Всички тези режими помагат в краткосрочен план. Добри са, когато са в ролята на спусък, който води към дълготрайна промяна в храненето. Иначе идва йо-йо ефектът - до една година от намаляването на теглото организмът автоматично включва механизми, които увеличават апетита. Увеличава се хормонът на глада (грелин), защото тялото ни се стреми да преодолее стреса и да се върне към първоначалната си форма. Затова се чувстваме и постоянно гладни. В същото време намалява и хормонът на ситостта (лептин).
Мое наблюдение е, че злоупотребата с режими рано или късно ще доведе до метаболитни проблеми. Ако една жена е здрава, но често слабее тип йо-йо, към 35-40 години тя със сигурност ще има метаболитно нарушение.
- Как бихте отговорили на критиките, че човек дори и да иска да се храни добре, това, което се предлага днес в магазина е пълно с Е-та, а плодовете и зеленчуците са „пластмасови“?
Хората имат право. Вероятно в българския етикет има съставки, които не бива да са там, но Е-тата не е доказано да са вредни за организма. Повече ме притеснява наличието на имитиращи продукти на пазара. Абсолютно недопустимо е да има имитация на сирене, кашкавал или масло. Никъде по света не съм виждала подобно нещо. И големите проучвания показват, че най-често от затлъстяване страдат хората с ниски доходи, защото се хранят лошо.
- Какво задължително да изхвърлим от менюто на семейството си? Трите „Б“ например – бяла захар, бяло брашно и бяла сол или и това е мит?
Най-напред да намалим консумацията на пакетирани храни – те съдържат високо количество мазнини, сол и захар. На червено месо, което доказано води до рак и на колбаси. Нека има разнообразие и балансираност. Тогава едно парче торта или шоколад не е проблем.
- Част сте от кампанията и за превенция и лечение на акне през октомври. Можем ли да контролираме акнето с хранителен режим?
През 2018 г. беше направено голямо проучване по темата. Екип учени написаха в google думите „диета“ и „акне“ и получиха 17 млн. и 500 хил. резултата. От тях 40 процента са сайтове, в които не експерти пишат по темата, 40 процента са по-скоро експерти в областта на образованието и 20 процента са сайтове, свързани с промоция на продукти за акне.
Най-важното при всяко заболяване е разнообразното и балансирано хранене. Защото около акнето има доста митове. Първият е да не се консумира шоколад – естествено, не бива да се прекалява, но не е забранено. Както и за тестените храни – няма доказателства, че те предизвикват акне.
Има други проучвания, които показват, че с консумацията на храни с нисък гликемичен индекс се намалява честотата на акне и лезиите от акне. Това са всички зеленчуци, плодове без диня, пъпеш, папая и ананас. Повечето зърнени храни – жито, булгур, едри овесени ядки, зърна и ядки.
При млечните продукти увеличената употреба на прясно мляко се свързва с повишена лезия от акне. При него е доказано, че има растежен фактор, който стимулира сформирането на комедони и на акне. Но това не означава, че при пациенти с акне ще го забраним. Установено е, че в т.нар. Dairy countries, държави, в които се консумира повече от 1 л прясно мляко дневно (скандинавските държави и Великобритания), тази прекомерна консумация може да влоши съществуващото акне. В България това не е проблем.
Колкото до киселото мляко, то си остава изключително полезно. В него растежният фактор е в много по-малък процент и съдържа живата закваска, която е уникална за нас. Лактобацилус булгарикус e открит 1905 г. от д-р Стамен Григоров, ученик на световноизвестния руски учен Иля Мечников и ако този български учен беше останал в Париж вероятно щеше да вземе Нобелова награда за откритието си.
- Почитателите на теориите на конспирациите ще попитат наистина ли днес бактерията я има в киселото мляко?
Има я. Киселото мляко е изключително контролиран продукт, но ако имат притеснения нека консумират мляко създадено по БДС, където рецептата със сигурност е изпълнена. Има и друг мит - за липсата на полезната бактерия в млякото, заради дългия срок на годност. Преди 30 години технологиите на производство на лекарства и храни са били много по-различни. В момента киселото мляко се произвежда в специални опаковки, така че да издържа дълго време. Знае се, обаче че след 20-я ден живата закваска започва да намалява.
