Доц. д-р Ружа Панчева е водещ педиатър, специалист по хранене и диететика и преподавател на Медицинския университет – Варна. Завършила е медицина в Медицински университет – Варна през 1998 г. Има специалност по педиатрия и по хранене и диететика.


Работила е 15 години в МБАЛ „Света Марина“, след което и понастоящем е преподавател към катедра „Хигиена и епидемиологи“ на Факултета по обществено здравеопазване на МУ-Варна.


Интересите ѝ са в областта на детското хранене, гастроентерология и развитие. Развива амбулаторна практика с деца с основно гастроентеорологични и хранителни проблеми от повече от 15 години. Сътрудничи на институции и много неправителствени организации, занимаващи се с деца със специални потребности. В партньорство с тях организира следдипломни обучения към МУ-Варна по кърмене, ранна детска интервенция, аутизъм, хранене през първите 1000 дни. Посещавала е обучения и курсове в Австрия, Германия, Великобритания, Чехия, Гърция. Има повече от 60 научни публикации в български и чуждестранни научни списания.



Доц. Ружа Панчева е един от лекторите на предстоящия Форум бременност и детско здраве на Puls.bg във Варна, който ще се проведе на 29 септември (неделя).

 

- Доц. д-р Панчева, знаем, че имунната система на детето се формира още през бременността. Какво могат да направят бъдещите майки още в този ранен етап за добрия имунитет на малкия човек?


Хубаво е да се говори за имунитета още по време на бременността, защото това е първият период от известните напоследък  първи 1000 дни от живота на детето, а те включват именно периода от зачеването до 2-годишна възраст. Той е ключов за развитието на имунитета на детето.


Най-важното е бъдещите майки да имат едно оптимално и балансирано хранене, като това включва млечните продукти - основно заради калция и протеините, добри източници на усвояемо желязо - птичето месо, рибата, яйцата. Заедно с това важни са плодовете и зеленчуците, които освен фибри доставят и много антиоксиданти и витамини, които подпомагат бързото метаболизиране и освобождаване на отпадни продукти от тялото на майката. Зърнените култури също трябва да бъдат компонент на храненето- както е прие балнсирано хранене извън период ана бременността. 


Бременната жена не бива да се храни за двама - това е популярно схващане, но истината е, че през първия и втория триместър от бременността хранителните потребности на жената не се променят съществено. Разлика има само в последния - трети триместър, когато ежедневната нужда от е около 400 килокалории в повече или една допълнителна междинна закуска – филия хляб, парче сирене, чаша мляко, яйце и една ябълка.


Свръх приемът на хранителни вещества води до свръх наддаване отстрана на майката, а това има неблагоприятни ефекти и върху раждането и развитието на детето в бъдеще. Доказано е, че майките със затлъстяване или висок индекс на телесна маса имат по-висок риск да родят деца с ниско тегло и с усложнения. Заедно с това навици, които са социално приемливи, но неблагоприятни за детето като алкохол и тютюнопушенето е добре да бъдат преустановени. По отношение на алкохола трябва да е ясно, че децата не разполагат с необходимите ензими, с които да метаболизират алкохола и той се оказва токсичен вътреутробно за тях.

 

- Важен ли е за имунитета начина на раждане?


Разбира се. Ако детето се роди по нормален път, чрез чревната флора на майката, с която се населва първично неговото телце, включително храносмилателната система, кожата и останалите тъкани, то получава възможно най-благоприятния старт в живота си. Ако е родено със секцио трябва да знаем, че първичната флора, която получава бебето е болничната – микрофлората от ръцете на персонала, от болничната среда, от инструментите и др., което не е най-добрия старт за едно новородено.


Така че раждането със секцио трябва да е само, когато има медицински индикации за това. То има ефект не само върху първите месеци от развитието на детето, но и в дългосрочен план.

 

- След появата на бебето, първият и основен щит срещу вирусните и бактериални инфекции е кърмата...

 

Храненето има значение както за имунитета на детето, така и за нервно-психичното му развитие, а кърмата е оптималната храна. Наричам я бутикова, защото майката произвежда точното мляко за нуждите на своето дете. Заедно с това по време на кърмене бебето получава допълнително пре- и пробиотици от майката.


Кърмата е мощна имунна защита срещу всички инфекции, от които често страда семейството, защото вътре в нея е заложен имунитета на майката.

 

- Има ли компоненти, които могат да повлияят върху качеството на кърмата?


Когато някоя майка ми заяви, че кърмата й не е хранителна, обичам да казвам, че това е възможно, само и единствено ако 10 дни е била в Сахарската пустиня без храна и течности. Да, тогава качеството на кърмата може да не е добро.


Истината е, че много малко компоненти повлияват качеството на кърмата и това са полиненаситените мастни киселини - в това число омега 3 мастните киселини, мастноразстворимите витамини А, D и Е и някои витамини като В12, за който много се дискутира, витамин С и йод. Те трябва редовно да присъстват в диетата на майката.


Всичко останало се извлича от тялото на жената и дори тя да има неразумен начин на хранене, кърмата й ще се запази като състав, но нейното тяло ще страда. Често наблюдаваме майки, които злоупотребяват с ограничително хранене, смятайки, че ако се подложат на диета без алергени например, това ще повлияе благоприятно тяхната кърма. Често те консумират основно картофи, ориз и пилешко месо  и след време не само свалят телесно тегло, но започват и да боледуват. А световните алерголози вече препоръчват на майките, особено в семейства с изразени алергии да не правят свръхограничителни режими на храненето си, защото присъствието на хранителни алергени в храната има своя благоприятен ефект върху детското здраве. Консумирайки алергенни храни майката прави така, че те да присъстват в кърмата ѝ в много малки количества, с което помагат на имунната система на детето да ги разпознава. Нещо като тренировка на имунната система за опасностите, с които ще се срещне в бъдеще.


Майките вегани, които не консумират никакви животински продукти трябва да обърнат специално внимание на нивото на витамин В12. Не е лошо също да преосмислят крайния начин на хранене по време на кърмене, защото той може да постави в риск както тях, така и детето.

 

- Трябва ли да се притесняват за здравето на децата си майките, които по една или друга причина не успяват да кърмят?


Когато се появи на бял свят бебето има незрял имунитет и майките, които могат да предложат въобще някакво количество кърма – съвсем не говорим за изключително кърмене, дават на детето си още една защита.


Факт е, и Световната здравна организация го потвърждава, че има разлика в заболеваемостта при децата, които са кърмени и тези, които са хранени с млека за кърмачета. Наблюдават се по-често отити, тежки пневмонии, храносмилателни инфекции, алергии и други състояния.


Индустрията непрекъснато се развива и млеката за кърмачета стават все по-разнообразни и по-добри по състав, но никога не могат да постигнат съвършенството на майчината кърма.

 

- В началото храносмилателната система на детето е силно чувствителна. Пробиотиците за бебета и деца са изключително популярна тема – Вашите "за" и "против" приложението им?


Стомашно-чревният тракт е комплексна система - в нея има както пробиотична, така и дисбиотична чревна флора, тоест и благотворни, и неблаготворни бактерии. Говорим за изключително сложен баланс. Факт е, че ако едно дете получава кърма, то ще има по-благоприятна чревна флора, в сравнение с дете, което не получава кърма.


Като цяло приложението на пробиотиците е по индикации – ако има нужда. Първите причини могат да бъдат коликите при най-малките бебенца. Има изследвания в полза на пробиотиците в това отношение.


В по-нататъшна възраст приложението им обикновено е придружено с антибиотично лечение или при определени стомашно-чревни и други здравни проблеми.

 

- Скоро след това идва и периодът на захранване – днес има всевъзможни подходи как това да се случи – традиционно, водено от детето, късно, рано... Кои са най-често допусканите грешки от майките?


Има изключително много литература по темата и много често в кабинета ми идват майки, които са безкрайно объркани от посланията, които получават на тема захранване. Проблемът в интернет например е, че в голямата си част информацията идва от хора, които не са нутриционисти. Ние, специалистите по хранене и диететика се опираме на европейската школа и на препоръките на СЗО, че едно захранване трябва да започне около 6-месечната възраст на бебето – в интервала от 4,5 месеца до навършени 6 месеца.


Разбира се, когато започне захранването има определени различия какви точно да бъдат компонентите, но по-важното е количеството на твърдата храна постепенно да се увеличава, а количеството на млякото да се намалява. Когато детето е на 1 година, то получава около 400-500 мл. мляко, а всичко останало е твърда храна.


Истината е, че няма точна дефиниция какво е захранване, водено от бебето или педиатрично захранване - всяка школа по света има различна дефиниция за това. Включително и в България. Това обаче, което се наблюдава са двете крайности – едната е на майките, които захранват бебетата си твърде рано на 40-дневна възраст със сокове, другата е на майки, които изключително много държат на кърменето и захранват децата си късно, на 8-9 месеца. Това са две неблагоприятни тенденции.


Късното захранване крие риск от развитието на дефицит на енергия – недостатъчно хранителни вещества за нуждите на детето и растежа му, както и дефицит на микроелементи – витамини и минерали. Третото нещо, което може да се случи е, че се забавят дъвкателните умения при децата, защото техниката на сукане е различна от техниката на дъвчене. Съществува и четвърти феномен – децата се пристрастяват към вкуса на млякото, без значение дали говорим за кърма или мляко за кърмачета. И точно затова при късно захранените деца трудно върви след това предлагането различни от вкуса на кърмата храни.


Нещо повече – съвременната тенденция на захранване налага първата предложена храна на бебето да бъде зеленчук, защото той внася вкус, който е по-сипкав, по-солен и горчив. Желателно е децата да приемат и предпочитат тези вкусове в бъдеще, за сметка на сладките, високо енергийни и мазни храни. Но това става с домашно възпитание.

 

- Ако едно дете има генетично предразположение към чести дихателни инфекции например, можем ли да повлияем благоприятно на организма му чрез храна, закаляване, спорт, смяна на климата?


Когато в семейството има склонност към дихателни проблеми трябва да осъзнаем първо, че децата ни са наши деца и те рано или късно ще бъдат предразположени към тази патология, към която сме и ние.


Общо укрепващите мерки вършат най-добра работа. Закаляването и климатолечението са изключително важни стъпки, но трябва да се обърне внимание, че говорим за климатолечение и климатопрофилактика тогава, когато детето пребивава в среднопланински район за период от 10-14 дни. Защото фазите на климатизацията са три: първите два-три дни има нестабилна адаптация, при която детето може да бъде по-нервно, по-плачливо и дори може да се разболее, след това идват 7-8 дни, в които имунната система се пренастройва към новите условия и вече последните 4 дни са най-важните и благоприятни за имунитета през следващите месеци.


Така че родителите, които ходят на планина по 5-7 дни нека не разчитат, че са направили необходимото по отношение на климатопрофилактиката, защото за толкова малко дни не се стига до фазата трайна пренастройка на имунитета. У нас има диспансер за децата с дихателни заболявания в Трявна и не случайно е построен там от Царица Йоанна. Преди много години, за да го построи, тя е събрала множество специалисти, които е трябвало да оценят климата на България и да намерят най-подходящото място за строежа на диспансер за туберкулозно болни. 


Важно е както закаляването, така и майките да не претоплят децата. Храненето и сънят също имат своите ефекти – при дете, което будува до 1 часа през нощта и след това става към 10 часа, няма как имунитетът му да е оптимален. Именно за важността на съня ще поговорим в детайли по време на предстоящия Форум бременност и детско здраве във Варна.

 

 - Говорейки си за имунитета, навън наблюдаваме два типа майки – тези, които тичат след децата с мокри кърпи и другите – които ги оставят да се цапат на воля.


Съществува така наречената хигиенна теория, която събира все повече доказателства, че свръхстерилната среда на децата не е благоприятно и се свързва с по-високите рискове от алергии. Другото също е крайност, добре е да се търси балансът.

 

 - Технологиите, които заобикалят малките още от най-ранна възраст, влияят ли върху защитните сили на организма?


Американската академия по педиатрия има становище за това доколко децата могат да бъдат оставяни пред екраните или колко може да продължи така нареченото „екранно време“. Без значение дали говорим за телевизор, таблет или телефон, препоръчва се не повече от половин час дневно за малките деца и то под наблюдение на родител, който да обяснява какво се случва на екрана.


Психолозите пък вече използват и специален термин за децата, които прекаляват с технологиите – baby TV синдром. Това са деца, които са развили зависимост към екрана и при тях се наблюдава занижена активност на мозъчните процеси.

 

- Има ли традиционни природни продукти и имуностимуланти, с които бихме могли да подсилим имунитета на децата?


Базата е здравословното хранене. Например елементарни правила за децата над 3 години са те да се хранят пет пъти на ден – 3 основни хранения и 2 междинни закуски. Трябва да консумират около 300-350 г пресни плодове и зеленчуци, месо по веднъж на ден, риба – 1-2 пъти седмично, варива – боб, грах, леща – 1-2 пъти седмично, млечни продукти – 400 мл кисело или прясно мляко и сирене 25-30 грама.


След това трябва да се мисли за нивото на витамин D, защото 80-90 % от европейците страдат от дефицит на витамина. Отлични хранителни източници са рибата и жълтъкът. Омега 3 мастните киселини също трябва да бъдат подпомогнати с храната и чак тогава да мислим за допълнителен прием на хранителни добавки или имуностимуланти.