Доц. д-р Мария Гайдарова завършва медицина в МУ-София през 1998 г. Има придобита специалност по Детски болести през 2007 г. и Детска нефрология и хемодиализа  през 2011 г.

Доц. Гайдарова притежава над 20-годишен трудов стаж. От 2002 г. е назначена като асистент в отделение по хемодиализа, от 2005 до 2008 г. e в Клиника по пулмология с интензивен сектор, след което работи като главен асистент до 2015 г. в Клиника по детска нефрология и хемодиализа, а от 2016 г. до момента е началник на същата клиника. Специализирала е през 2005 г. в Гърция и през 2014 г. във Франция.

Доц. Гайдарова е част от екипа на Първа детска консултативна клиника от основаването ѝ.


През 2016 г. защитава кандидатска дисертация на тема „Епидемиология, клинично протичане и прогностични фактори при острите нефрити в детска възраст“. През 2017 г. е избрана за доцент.

Има придобито свидетелство за професионална квалификация –„Конвенционална ехография – Абдоминална ехография в детската възраст – I-во и II-ро ниво“.
Доц. Гайдарова има над 60 публикации в наши и чуждестранни списания, участва в 7 проекта към МОН и Медицински университет, учебници по педиатрия, български и международни конгреси, конференции по педиатрия и нефрология.

Тя членува в Българска педиатрична асоциация, БЛС, Българско нефрологично дружество, Европейска педиатрична асоциация, Европейска академия по педиатрия и световната педиатрична организация.

Нейните клинични интереси са свързани с инфекциите на пикочните пътища, вродените аномалии на отделителната система и образните изследвания на отделителната система.

 

- Доц. Гайдарова, какво влияние оказва качеството на питейната вода върху здравето на децата?

 

Всъщност, тук не става въпрос толкова за качество, имайки предвид, че говорим за България – държава- член на европейския съюз. Този проблем по-скоро би могъл да се разглежда в страни от третия свят, при които съществува проблем с дезинфекцията на водата.

 

Тук става въпрос за какъв тип вода е редно да пие дете. Искам да наблегна, че освен типа вода, е важно да се вземе предвид и възрастта на детето – дали се касае за новородено, кърмаче, дете от 1-3 години или по-голяма възраст.

 

Обикновено децата, които са до 3-годишна възраст трябва да приемат признатата и от Българската педиатрична асоциация изворна или трапезна вода. Характерното за този тип води е, че са с по-ниска минерализация и точно поради тази причина не натоварват допълнително организма на детето, особено отделителната система и в частност бъбреците с отделяне на по-голямо количество електролити, част от които при съответната генетична предразположеност или прием на по-малко количество течности биха могли да се отложат в бъбреците и да доведат до съответните оплаквания.

 

Тези оплаквания по-често са свързани с по-често уриниране, болка при уриниране, коремни болки или поява на кристали в урината, които могат да се установят случайно при профилактичен преглед и при наличие на симптоми. Проблемът може да се установи при ехографския профилактичен преглед, който стана задължителен за всички деца на 6-месечна възраст от 2013 г. насам, след едно писмо, което беше депозирано в министерство на здравеопазването, вследствие на един скрининг, проведен от колеги от нашата клиника на над 5000 деца от цяла България. Бяха направени тестове на урината, ехографски преглед, измервания на артериално налягане, бъбречна функция и пр., в резултат, на което установихме висок процент на вродените аномалии на отделителната система. Също така потвърдихме наблюденията за ендемични райони в нашата страна, които се характеризират с по-висока честота на бъбречно-каменната болест. От своя страна това е свързано с вида на приеманата вода в съответните райони.

 

В тези райони водата е по-варовикова, т.е. по-богата на калций и именно това повишава риска от образуване на песъчинки и камъни в бъбреците, което води до съответните нарушения.

 

- А какво е оптималното количество вода, което трябва да приема едно дете? Как се повлияват децата от дехидратацията?

 

Отново има голямо значение за каква възраст говорим. Нека уточним нещо, което е важно да се знае от абсолютно всички родители, както и по-големи пациенти. Под количество вода не трябва да разбираме само чистата вода, която се приема, а и всички останали течности, които детето приема в рамките на 24 часа.

 

Количеството, което трябва да се приема зависи, както вече казах, от възрастта, но и от теглото на детето. В по-малка възраст количеството се изчислява в мл/кг течности. Не трябва да се забравя, че ако детето е кърмено, то получава течности чрез кърмата. Когато приема достатъчно количество  кърма или адаптирано мляко, рискът от развитие на песъчинки в бъбреците е по-нисък.

 

Ако родителите забележат, че въпреки приема на кърма/адаптирано мляко, при 1-2 последователна смяна на памперсите, те са сухи, това означава, че детето не получава достатъчно количество течности общо и трябва да се увеличи приема им. Отново – дали приемът ще е на вода, адаптирано мляко или кърма, няма значение.

 

Най-честият въпрос на майките, когато идват на профилактичен преглед при мен е дали децата трябва да приемат вода при условие, че приемат адаптирано мляко или са кърмени. Моят съвет към тях винаги е бил – предлагайте вода между храненията. Тоест, ако детето е жадно, то трябва да има възможност и ще приеме течности. Ако детето не е жадно и количеството течности, което е приело са му достатъчни, то просто няма да пожелае да пие от предложената вода.

 

Особено през летните месец е важно да се предлагат повече течности на децата, тъй като тогава температурата на околната среда е по-висока и има реална опасност от дехидратация.

 

На практика, именно най-малките, във възрастта до 1 година, са най-раними от дехидратацията. В по-малка степен е рискът за децата от 1 до 3 години, а след това децата са по-осъзнати, когато са жадни да приемат нужните течности, за предпочитане вода.

 

По темата за дехидратацията – това е един много комплексен въпрос. Всичко зависи отново от възрастта, както и от степента на дехидратация. На практика повечето деца в развиващите се страни, каквато мислим, че България не е, в контекста на чревни вирусни инфекции, загиват именно от дехидратация.

 

Това се случва по ред причини, една от които е, че процентно количеството на течности в по-малкия детски организъм е по-голямо от това при възрастни, което поставя необходимостта от по-голямо количество приемани течности. От друга страна телесната повърхност на децата е по-голяма и през кожата, както и с акта на дишането, също се губят много течности.

 

Важно е дехидратацията да се избягва, защото в по-напреднали стадии те водят задължително и до бъбречна недостатъчност.

 

- Кои са най-честите заболявания на отделителната система при децата?

 

Най-честите заболявания според мен са инфекциите на отделителната система, независимо дали са горно- или долноуринарни, т.е пиелонефрит или цистит.

 

След това се нареждат вродените аномалии, нефролитиазата, т.е. отлагането на песъчинки в бъбреците, което може да се развие до калкулоза, т.е. нарастване на размера на песъчинките и образуване на камъни. От своя страна тези конкременти също са предразполагащ фактор за рецидивиращи инфекции на отделителната система.

 

- Какво състояние точно е нефролитиазата и по какъв начин уврежда тя организма? Можем ли да виним качеството на водата за възникването на състоянието?

 

Нефролитиазата е заболяване, при което в бъбреците се отлагат кристали, които, могат да достигнат по-големи размери и да образуват камъни. Това е едно сериозно заболяване, което нарушава бъбречните функции и е доста често срещано. Оказа се, без точна статистика, че почти всеки 2-ри родител има калкулоза в нашата държава, особено, в определени райони. По тази причина биват обременени и техните деца.

 

Заболяването всъщност е и една от водещите причини за бъбречна недостатъчност при по-възрастни пациенти.

 

Дали можем да виним качеството на водата? Да, разбира се. По-високо минерализираната вода, която е по-богата на калций – варовиковата вода, или по-твърдата вода води до по-висок риск от образуване и отлагане на такива песъчинки в бъбреците.

 

- Смятате ли, че напоследък нарастват случаите на деца с камъни в бъбреците и каква е според Вас причината?

 

Определено. Най-малкият ми пациент с камъни в бъбреците, който беше опериран, е на 8 месеца. Когато консултирах въпросния пациент с колегите от детска урология, дори за тях беше шокираща възрастта на детето.

 

Проблемът всъщност не е премахването на самите конкременти. Основният проблем на практика е да не се позволи възникването на нови такива отлагания в бъбреците.

 

По-рано споменах и за скрининга, който проведохме в клиниката и резултатите, който доказаха наличието на региони в България, в които най-вероятно вследствие на приема на по-твърда вода са по-чести случаите на бъбречно-каменна болест.

 

- Как можем да се справим със заболяването и възможна ли е профилактика?

 

Безкрайно важна е информираността на цялото население, особено на родителите. Здравната култура на българина трябва да бъде повишена.

 

Мисля, че тук е мястото на експертите, които трябва да вземат нещата в свои ръце и да информират максимално голяма част от населението на България. Това ще улесни процеса на профилактика и превенция на тези заболявания, за които говорихме, ще намали риска и ще помогне за спирането на развитието на самото заболяване, както и влошаването на цялостното състояние на пациентите.

 

Идеята на тази ехографска профилактика, която се въведе за децата на 6 месеца е да се намали рискът от този вид увреждане на бъбреците. Ако и личните лекари се включат в процеса и мислят за това заболяване, информират родителите и стимулират приема на повече вода, която е ниско минерализирана, може да се покрият още по-голяма група от хора.

 

Особено, когато се знае, че в семейството има родител с нефролитиаза е важно да се извършват такива профилактични мероприятия, тъй като заболяването се характеризира с наследственост.

 

При съмнение за нефролитиаза, освен ехографски се проследява и урината, а специалистите могат да назначат и други изследвания, например за цитратурия, оксалурия, калциурия, електролити в кръвта и др.

 

Трябва да се проследяват и медикаментите, които приема детето, защото някои медикаменти увеличават риска от отлагане на кристали в бъбреците. Най-честите такива са витамин С, калциев глюконат, Бисептол, мултивитаминни комплекси и др. Всички те водят до повишен риск, особено, когато има данни за фамилност, тези медикаменти трябва да се избягват.

 

- Оказва ли влияние върху развитието на детето това заболяване и какви могат да бъдат последствията за бъдещето?

 

Разбира се, че оказва влияние. Отлагането на калциеви оксалати, които са най-честите конкременти в нашата държава и се срещат в над 85% от всички изследвани видове конкременти, уврежда бъбреците. Те се отлагат в бъбречни каналчета или тубули и намаляват тяхната функция, което е свързано с промяна в хомеостазата, т.е. равновесието в организма. Вследствие на поддържането на това равновесие, между всички елементи, които се приемат и отделят, изчистването на различни отпадни продукти и лекарства, бъбреците регулират почти всички органи и системи в тялото. Именно затова е важно да запазим максимално тяхната функция.