Доц. д-р Лалка Рангелова е един от малкото висококвалифицирани и тясноспециализирани специалисти по детско хранене. На предстоящия Форум бременност и детско здраве на Puls.bg тя ще говори за захранването на детето и предизвикателствата, пред които сме изправени в тази връзка днес. Форум бременност и детско здраве ще се състои на 20 и 21 април в НДК. Повече за събитието и регистрация за него >>

 


 

Доц. д-р Лалка Стефанова Рангелова, дм е лекар със специалност "Хранене и диететика". Специализирала е в областта на детското хранене към Световната здравна организация. 
Д-р Рангелова е член на работната група участвала в разработването на Наредба №2 на Министерство на здравеопазването за здравословно хранене на децата на възраст от 0 до 3 години в детските заведения и детските кухни (2013 г.) и на „Сборник рецепти и ръководство за здравословно хранене на деца до 3 годишна възраст”(2013 г.). Съавтор е на „Основи на здравословно хранене на деца до 3-годишна възраст” (2014 г.). 
От 2012 г. д-р Рангелова е представител за България в експертни групи към Европейската комисия. От 2018 г. е член на Научно експертния съвет по хранене към Министерството на здравеопазването.
Д-р Рангелова е преподавател в курсове по хигиена и хранене за студенти към Софийския университет, лекари и медицински специалисти към РЗИ и има богат изследователски опит в областта на хранителната епидемиология.
Член е на Българското научното дружество по хранене и диететика, Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания (БАСОРД) и на Българската асоциация по обществено здраве (БАОЗ).
Доц. д-р Лалка Рангелова работи в отдел „Храни и хранене“ на Националния център по обществено здраве и анализи. 


- Доц. Рангелова, има ли твърда концепция как трябва да храним бебето? Колко школи съществуват и от коя да се водим?

 

Науката по хранене и диететика в своя раздел, свързан с хранене на кърмачето се развива много динамично, както в световен мащаб така и у нас. През последните 30-40 години се наложи изключителното кърмене, като най-подходяща практика за хранене на кърмачето през първите няколко месеца от живота. В подкрепа на това е и непрекъснато нарастващата международна инициатива на „Болници приятели на бебето”, както и работата на много неправителствени организации като Ла Лече Лига, Алианс на българските акушерки  и др. Бързото развитие на интернет услугите доведе до създаването на много групи за подкрепа и интернет страници, свързани с храненето на кърмачетата. За съжаление, информацията, която се разпространява в медийното пространство невинаги отговаря на съвременните препоръки за хранене на кърмачетата, често дори е противоречива и може да доведе до сериозно объркване на майките и всички, които се грижат за храненето на децата в тази най-рискова възрастова група, а именно кърмаческата.

 

Кърмаческият период в своята същност е неповторим и уникален, характеризира се с много по-бързи темпове на растеж и развитие и не може да се сравни с никой друг период от развитието на човека. Бързият растеж на кърмачетата определя по-големите потребности от енергия на килограм тегло в сравнение с тези при по-големите деца и възрастните индивиди. Установено е, че в края на първата година кърмачетата увеличават ръста си с 25–30% и утрояват теглото си от раждането. Ускорено е развитието и съзряването на всички органи и системи на организма, особено на мозъка, имунната, храносмилателната  и отделителната система. Предизвикателствата пред незрялата храносмилателна система на всяко кърмаче са значими – то преминава от една-единствена храна – кърма, през захранващи храни към многообразие от храни и напитки в края на първата година. Видът и консистенцията на храната се променят постепенно от течна, през течно-кашава, намачкана до смляна с малки късчета или накълцана. Към края на кърмаческия период децата могат да се хранят сами, да пият от чашка, която държат с две ръце, както и с помощ от родителите да се хранят заедно с останалата част от семейството.

 

Традиционно прилаганите подходи за захранване на кърмачета, както у нас, така и в много други страни, се променят благодарение на развитието на науката по хранене, натрупването на опит и доказателства, проучванията, проведени през последните години, мненията на водещи специалисти, възможността за информиран избор на майките и др. Всичко това обуславя възможността за прилагане на индивидуални подходи за захранване на кърмачета. 

 

В съвременните ръководства за захранване на кърмачетата на много дружества, педиатрични и диетологични асоциации, национални препоръки в Европейските страни се представят основни принципи, без да се дават строги съвети за специален ред или последователност на въвеждане на храните при кърмачетата. Широко препоръчваното през последните 5 години различно захранване при децата на кърма и тези на заместващо хранене вече не се подкрепя поради това, че създава объркване сред здравните специалисти и сред майките.

 

- От какво се води изграждането на хранителния режим на бебето? И защо не е за подценяване времето, в което се въвежда даден хранителен продукт в менюто му и поредността им на включване?

 

Чрез храната кърмачетата трябва ежедневно да получават не само достатъчно енергия (калории), но и достатъчно хранителни вещества (белтъци, мазнини, въглехидрати, витамини и минерали, биоактивни вещества и др.) така, че те да задоволят напълно потребностите на кърмачето от енергия и хранителни вещества. По тази причина изискванията към първата и последващите захранващи храни са много големи. Те трябва не само да са с подходящ вид и консистенция, но трябва да са и безопасни, приготвени с щадящи техники, както и да имат определена висока енергийна и хранителна плътност.

 

Морфологичното и физиологичното съзряване на органите и системите на бебето, които участват в усвояването на други храни, освен кърма/млека за кърмачета, е от 4- до 6-месечна възраст. Периодът на началото на захранването обхваща времето от 4 навършени до 6 навършени месеца (от 120 до 180 дни след раждането). Точното време или стартът на захранването е индивидуално обусловен и се осъществява по преценка на обгрижващия педиатър и/или диетолог.

 

Захранването в неподходящо време е свързано с рискове за растежа и развитието на детето. 


При ранното захранване (преди 17-та седмица от раждането), кърмата може да бъде изместена от захранващите храни, поради което децата по-рано са изложени на микробни агенти от храните и течностите, които са потенциално замърсени и могат да увеличат риска от заболявания -  диария и хранителни дефицити. Поради незрелостта на стомашно-чревния тракт на кърмачето е налице предпоставка за затруднено усвояване на хранителните вещества от храната, за повишен риск от хранителни дефицити, диария, хранителни алергии и изоставане в растежа.

 

Късното захранване (след 26-ата седмица от раждането) е свързано с недостатъчен внос на енергия и хранителни вещества единствено от кърмата и може да доведе до забавяне на растежа и  хранителни дефицити. Най-висок е рискът от желязо-дефицитна анемия, тъй като до шестия месец запасите от желязо при кърмачетата се изчерпват. Възможни са нарушения във физическото и интелектуалното развитие на кърмачето.

 

При захранването е необходимо да се спазват следните условия:

  • Индивидуален подход при всяко кърмаче;
  • Задължителна консултация с педиатър;
  • Напълно здраво дете;
  • Внимателно отношение и наблюдение за реакции (алергични реакции, запек, колики и др.).

          

 - В днешно време сякаш цари пълен хаос по отношение храненето на бебето – на пазара присъстват толкова различни храни, чужди за нашата традиционна кухня, боим се да захраним бебето в 4-ия месец, в 6-ия започваме да даваме попара, а същевременно се страхуваме от глутена и после въобще не я даваме... Къде е здравословният баланс?

 

Наистина в днешно време има много информация по отношение на захранването и изобщо храненето на кърмачетата и малките деца. Книжният пазар изобилства от книги на тази тематика. За съжаление, обичайно това са директно преведени от чужди автори материали, които не са грешни, но често са предназначени за кърмачета от страни, в които има много различни традиции от нашите и много по-различни проблеми в храненето на децата, за които са предназначени. Често в тях се акцентира на храни, които не са традиционни за нашите географски ширини, а може и да отричат храни, с които ние генетично сме свикнали и които имат място в храненето на нашите кърмачета. Това създава допълнително предпоставки за объркване, както на майките, така и на здравните специалисти. Намирането на баланса между новото и традиционното е сериозно предизвикателство, пред което са изправени както майките, така и здравните специалисти, тъй като този баланс трябва да бъде изграден на база на неповторимите, индивидуални характеристики на всяко конкретно кърмаче.

 

- Вярно ли е, че от храненето в детска възраст зависи здравето на бъдещия възрастен?

 

През последните години се натрупват все повече научни доказателства, че храненето през първите 1000 дни от живота на човека - от зачеването на плода до 3-годишна възраст - има огромно влияние върху растежа и здравето на децата, тяхното физическо и интелектуално развитие и върху риска в по-късна възраст от хронични заболявания като сърдечносъдови болести, диабет, затлъстяване, белодробни проблеми и др. Превенцията на хранителни дефицити и нарушения в хранителния статус, положителните промени в храненето и хранителното поведение на кърмачетата и малките деца могат да имат дълготраен ефект не само през детството, но и в по-късна възраст. Ето защо храненето на децата в ранното детство е обект на специално внимание отстрана на специалистите и е основен аспект на приоритетно насочени национални и международни политики в Европейския и не само в Европейския съюз.

 

С програмата и лекторите на Форум бременност и детско здраве на Puls.bg можете да се запознаете на events.puls.bg