Доц. д-р Александър Оскар, д.м., е ръководител на катедрата по офталмология в Медицинския университет в Сфоия и началник на клиника по очни болести в УМБАЛ “Александровска”. Секретар е на Българско дружество по офталмология. 
Завършва с отличие и награда на ректора МУ – София през 2003 г. През 2004 г. печели конкурс за аспирантура към катедрата по неврология на МУ - София, като същата година започва и специализация в клиниката по нервни болести в УМБАЛ “Александровска”.
През 2009 г. защитава дисертационен труд за присъждане на научна и образователна степен “Доктор” на тема “Анализ на компютърно-периметричната находка при пациенти с лезии на зрителните сензорни пътища с различна локализация”. Същата година придобива и специалност по неврология. 
През 2010 г. започва работа като лекар - ординатор в клиника по очни болести на УМБАЛ “Александровска”. След година започва специализация по очни болести. През 2012 г. печели конкурс за главен асистент към катедра "Офталмология" на МУ - София. Специалност по очни болести придобива през 2015 г. След три години печели конкурс за доцент към катедрата и през 2019 г. е избран за неин ръководител. През същата година става и началник на клиниката по очни болести в УМБАЛ “Александровска”.
Специализирал е в САЩ и Израел.
Доц. д-р Александър Оскар има 96 публикации в реномирани списания в България и по света, от които 14 са в импакт-факторни издания и близо 100 цитирания в международни база-данни. Основните области на научен интерес включват невро-офталмолигия и детска офталмология. 
Удостоен с най-високото отличие на Български лекарски съюз “Лекар на годината” за 2020 г. В основата е на инициативата “Направи добро” за безплатни очни прегледи на деца от цялата страна. Към настоящия момент са прегледани над 30 000 деца на възраст от 4 до 10 години. През месеците април и май тази година ще бъдат прегледани 2000 деца на възраст 5-8 години от столични детски градини и училища. 

 

 


-    Доц. д-р Оскар, кои са най-честите офталмологични състояния при децата и какви са причините за тяхното развитие?

 

Най-честите офталмологични заболявания в детска възраст са свързани с периода на развитие на детето и на зрителната система. Когато говорим за новородени – едно от най-честите състояния е запушването на назолакрималната система, на каналите, по които се оттичат сълзите в носа. При голяма част от новородените съществува този проблем, като клинично той се проявява два, три месеца след раждането със сълзене на едното или на двете очи. Нерядко има и жълтеникавозеленикав секрет, което е белег за наслагване на бактериална инфекция, което изисква съответната намеса и консултация със специалист очен лекар и поведение за лечение на състоянието. До шестмесечна възраст лечението е в провеждането на масажи на слъзния сак, които трябва специално да бъдат показани от лекар специалист, защото една от грешките, която често се допуска е неправилното масажиране на назолакрималната система, което не води до успешен резултат. В голяма част от случаите само почистването и масажирането на окото води до пълното възстановяване проходимостта на назо-лакрималната система, но в някои случаи – под 10%, се налага да се направи и т.нар. сондиране или хирургична интервенция с отпушване на назолакрималната система. При новородените също така може да се наблюдава и вродена катаракта – това е помътняване на вътреочната леща, като едно на двеста новородени деца имат различно проявена катаракта. В повечето случаи състоянието не е застрашаващо зрението, но е възможно и катарактата да бъде сигнификантна и да възпрепятства нормалното развитие на детското зрение, което да налага и ранна хирургична интервенция. В тези случаи препоръката е 10-12 седмица след раждането детето да бъде оперирано и пердето да бъде отстранено.

 

В по-напреднала детска възраст един от най-често срещаните проблеми е „мързеливото око“ или амблиопията, което е намаление на зрението, по-често на едното, по-рядко на двете очи и се дължи на разлика в пречупвателната сила на двете очи (анизометропия), като окото с по-неблагоприятна рефракция спира развитието си и спира развитието на зрението, или на кривогледство (страбизъм), както и на друга причина, която възпрепятства проникването на светлината и достигането ѝ до ретината, какъвто е случаят с детската катаракта.

 

 - Какви могат да бъдат евентуалните усложнения, ако не бъдат коригирани навреме дефектите в назолакрималната система, амблиопията, вродената катаракта, за които говорите?

 

Дефектите в назолакрималната система, ако не се адресират и лекуват правилно водят до непрекъснато сълзене на окото и честите инфекции, които могат да имат сериозни последствия в по-дългосрочен план. Затова след 6-8 месец децата трябва да бъдат задължително сондирани. Що се отнася до амблиопията – всъщност тя представлява неразвитие на нормалната зрителна острота на детето. Зрението е един сложен процес, който започва да се развива от раждането, като развитието на различните му компроненти продължават до 8-10-годишна възраст. Всъщност зрението е единственото сетиво, което започва да се стимулира едва след раждането. Например слухът започва да се развива още вътреутробно. Докато детето се ражда практически сляпо, не разпознава и светлината дори – първо започва да разпознава светлината и постепенно започва да се заглежда на втория, третия месец от раждането.

 

Ако след шестия месец едно дете не се заглежда, това е сериозен проблем и трябва да се търси каква е подлежащата причина. Поради тази особеност, ако има някакъв проблем – например детето има нужда от очила и не носи очила, зрението не може да се развие. Това състояние (амблиопия) трябва да се установи навреме, за да можем да го излекуваме. Лечението се изразява в това да се носят подходящите очила, ако детето има нужда от такива; да закрива водещото око, така че да натоварваме слабото око и да прави упражнения за мързеливото око. Ако детето има кривогледство, трябва да се адресира първо проблемът с кривогледството – ако се налага оперативна интервенция. Ако детето има катаракта, която възпрепятства проникването на светлината и достигането ѝ до ретината, трябва да се лекува катарактата и след това започва процесът на лечение на мързеливото око. Но мързеливото око е един от най-социалнозначимите проблеми, засягащи зрението, като в световен мащаб, включително и в България, до 5% от децата имат амблиопия – това означава 5 на всеки 100 деца. Кривогледството, което много често се асоциира с амблиопия – много често родителите бъркат кривогледството с мързеливото око. Те, по разбираеми причини, смятат, че окото, което „криви“ е мързеливото око. Парадоксално, нерядко имаме случаи на деца с кривогледство, без да имат мързеливо око. Просто те виждат с всяко око поотделно много добре, но едното око „криви“. Така че кривогледството може да е вследствие на „мързеливо око“ и обратното – „мързеливото око“ да е вследствие на кривогледство, но не е задължително и двете да са заедно.

 

 - В този смисъл необходим ли е определен скрининг на децата в дадена възраст за тези състояния? Не са ли доста пренебрегвани офталмологичните прегледи в детска възраст?

 

Задължителни са, по-скоро препоръчителни са, но ние като специалисти смятаме, че трябва да станат задължителни. Първият преглед трябва да е още след раждането в отделението, от лекарите неонатолози, за да видят дали има нормалния рефлекс на просветляване, което е отражение на прозрачността на оптичните среди. Ако не се вижда добро просветляване, очевидно, има някакъв проблем – много често катаракта и детето трябва да бъде насочено много бързо към очен специалист. Ако всичко е наред при раждането, първият обстоен преглед на детето правим на шестмесечна възраст и, ако тогава всичко е наред, следващият преглед трябва да е на три години и половина. Тогава вече детето има възможността и да отговаря какво вижда. Ако и тогава всичко е наред, следващият преглед е вече в предучилищна възраст и всяка година преди започване на учебната година до навършване на 12-годишна възраст – това са препоръките с оглед развитието на зрителната система. Имаме случаи на деца, които след раждането първите няколко години са далекогледи, дори им се налага да носят очила за далекогледство. След това в процеса на еметропизация, децата първи-втори клас свалят очилата и след това пък трети клас, особено пък ако са генетично обременени, а и във връзка със съвременния начин на живот, започват да развиват късогледство. Класически късогледството започва да се развива на 7-9-годишна възраст – първоначално децата, а и родителите, не го забелязват и започват да му обръщат внимание едва когато децата започнат да присвиват очите, да не виждат добре дъската в клас и тогава търсят и лекарска помощ.

 

 - Дотолкова ли мониторите са предпоставка за възникване на късогледство или за неговото задълбочаване? 

 

Безспорно, в България като цяло доминира далекогледството – за разлика от други държави. Например в Сингапур три четвърти от населението е с късогледство.

 

 - Какво ни говори това всъщност?

 

Това са генетични антропологични белези, които се асоциират и с анатомията на човешкото око и неговата големина, но и с начина на живот. Последните две години, заради формата на обучение, прекарването с часове пред дигитални устройства, а най-опасни са мобилните дигитални устройства, защото те се доближават изключително близко до очите на дистанция значително по-малка от 35 см, което натоварва акомодацията и води първоначално до обратими, а с времето и до необратими промени на миопизация – развитие на късогледство. Поради тази причина през последните две години наблюдаваме скок на късогледството. Деца, които не са обременени, например развиват късогледство, или късогледството далеч надхвърля късогледството на техните родители, както и бързата прогресия на късогледството.

Миналата година направихме проучване при 160 деца с късогледство за срок от три месеца дали има промяна във връзка с онлайн обучението, като при над 90% от децата се оказа, че има ръст на късогледството, което варираше от 0,5, а имахме случаи с 2 диоптъра само за три месеца. Така че дигиталното бучение безспорно води до появата и задълбочаването на едно късогледство.

 

 - Според някои родители ранното носене на очила би задълбочило късогледството на децата... Как ще коментирате този въпрос?

 

По принцип късогледството означава, че хората виждат на близо, не виждат надалеч. До три диоптъра късогледството се счита за лекостепенно късогледство. До започване на училище, дори препоръчително, особено когато късогледството е под 2 диоптъра, дори под 3 диоптъра, да не се изписва корекция. Децата виждат перфектно около тях – те нямат такава потребност да виждат надалеч, защото не ходя на училище, не гледат дъската. Едва когато започнат да ходят на училище, тогава трябва да изпишем очилата за късогледство, при това не с пълния размер. Практиката е такава, че при късогледство винаги целим да дадем възможно най-малкия диоптър. Ако детето има реално - 1,5 диоптъра, ще дадем не повече от 1 диоптър късогледство. И колкото повече отлагаме във времето, толкова повече предотвратяваме риска от бърза прогресия на късогледството. Затова при лекостепенно късогледство, поне в моята практика когато е под 1 диоптър, оставям децата, особено когато двуочно се справят много добре без корекция, като след няколко месеца отново ги преглеждам и когато вече моментът е дошъл за слагане на очила тогава ги изписвам. Винаги подхождам с внимание при изписване на очила за късогледство след необходимото изследване предварително.

 

 - Това значи ли, че е възможно спонтанно възстановяване зрението в ранна възраст?

 

За съжаление не – единични са случаите и то в много ранна възраст на късогледство, което може малко да намалее и това съвпада с процесите на развитие на детското око. В общи линии, когато се появи едно късогледство, то може в най-добрия случай да стационира, да не се развива. В по-голямата част от случаите обаче то продължава да се развива.

 

 - Каква е равносметката за изминалата година, която можете да направите от провежданите от вас безплатни прегледи на зрението при деца?

 

Вече повече от десет години преглеждаме деца и възрастни в неравностойно положение, като сме прегледали над 30 000 деца и над 5000 възрастни. По отношение на децата, това което ми прави впечатление е, че ако преди десет години над 90-95% от децата, които преглеждахме в ранна училищна възраст извън София, не бяха преглеждани от очен специалист, то десет години по-късно вече близо половината от децата са консултирани от очен специалист, което е важно. Също това, което установяваме, е, че честотата на амблиопията варира между 4-5% от всички деца, които преглеждаме. Друга интересна особеност е промяната в рефракцията (пречупвателната сила) – преди десетина години миопията (късогледството) беше под 5%, сега вече е над 10-13% от децата, които консултираме в ранна училищна възраст.

 

 - Какви смятате, че са причините за това?

 

Причините са съвременният начин на живот.

 

 - Добре обаче монитори са използвани и преди десет години и доста по-рано. При това са били доста по-стари, без съвременните защити?

 

Не е въпросът в монитора, а в начина на живот – и най-вече в мобилните устройства. Доближаването им прекалено много до очите води първоначално до функционални изменения, като свиване на цилиарния мускул вътре в окото. При злоупотреба с такива устройства от децата много често първият симптом е главоболие заради спазъма, който се развива. Мускулът не може да се отпусне и след това децата не виждат надалеч. Първоначално тези изменения са функционални, обратими, но с времето стават органични и необратими, като така се стимулира развитието на късогледството. Да, в миналото също използвахме компютри, но ги ползвахме за игра, по половин час, по няколко часа, докато през последните години децата са основно на компютрите, а когато не са на компютрите, са на мобилните телефони. Препоръката ни е, когато трябва да се използват дигитални устройства, да се използва стационарен компютър или лаптоп, а не таблет или телефон, който се държи в ръката. Също да се правят необходимите почивки – на 20 минути, 2 минути детето да гледа надалеч, за да се отпуска акомодацията. Както и през есенно-зимния сезон от първи септември, до първи май, децата да приемат допълнително витамин D като хранителна добавка. За него е установено, че има отношение както към развитието на костно-мускулната система, както към имунната система, така и към прогресията на късогледството и децата трябва да бъдат суплементирани с него.

 

 - Като говорим за монитори и ежедневната им употреба и промяната в начина на живот, прекарването на значително повече време с мобилни устройства, поради работа, учене и т.н., възможен ли е някакъв тип превенция. Напоследък доста циркулира предлагането на очила с протекция за синя светлина и др.?

 

Най-добрата превенция е хигиената на зрителна работа – да се пази необходимата дистанция, не по-малка от 35 см, на добро осветление, на всеки 20 минути, когато гледаме наблизо, да гледаме по 1-2 минути надалеч. Това са най-добрите мерки, които могат да се вземат. Имайте предвид, че тук говорим не само за натоварване на зрителната система, а за развитие на нервната система. Хигиената на зрителна работа основно предотвратява усложненията по отношение на зрителната система. Екраните изключително много натоварват нервната система и очилата със син филтър имат много по-щадящо въздействие върху нервната система. Когато гледат екрани децата произвеждат голямо количество допамин, при което се развива една абстиненция към този допамин, децата искат непрекъснато да са пред екраните и развиват зависимост. Синият филтър също има отношение към превенцията на пристрастяването към дигиталните устройства и натоварването на нервната система. Те нямат отношение във връзка с превенцията на късогледството.