Диспраксията представлява нарушение на планирането и автоматизирането на волевите движения. Тя не е свързана само с грубата или фината моторика на тялото, но също така може да засяга и речта. Незрелият начин на обработка на информация от мозъка при страдащите от диспраксия води до нарушено предаване на съобщенията до тялото.


Важно е навременното диагностициране, тъй като диспраксията може сериозно да попречи на справянето на детето в училище и дори на професионалното реализиране при възрастни. Затова диспраксията не се определя само като проблем при децата.


Изявите на диспраксия са от най-ранна детска възраст. Освен с говора, детето може да има проблеми и с приема на храна – както използване на прибори, така и дори с преглъщането и смилането на храната при по-тежките форми, при които се засяга в различна степен регулирането на челюстта, езика и дъвкателната мускулатура.



За децата с диспраксия може да представлява огромна трудност да стоят спокойни на едно място. Характерни са т. нар. стиминги или самостимулиране. Пример са пляскането с ръце, мигане и вглеждане стереотипно в светлини или предмети със светлини. Засегнатите могат да издават стереотипно звуци с уста или пръсти, чрез драскане, триене на кожата с ръце или с предмет. При някои деца, както и възрастни се наблюдава нужда от движение с тялото ритмично напред-назад, наляво-надясно.


При засегнатите от диспраксия е налице недостатъчна възможност за „управление“ на позицията на тялото, водещо до блъскане в предмети, поради което те често са определяни като непохватни. При тичане често ръцете не са координирани правилно с походката и това затруднява участието в различни спортове. Това е и причината при случаите на диагностицирана диспраксия да се ориентират пациентите към спортове, които усъвършенстват както грубата, така и фината моторика.


Наушенията в речта се изразяват в нарушение в словореда и плавността на думите. Като късното проговаряне също е характерно с оралната диспраксия.


В детска възраст засегнатите от диспраксия не проявяват желание за игра с конструктори, както и подреждане на пъзели. Освен това те често се затрудняват да запомнят и следват правилата на игрите, поради което дори започват да измислят свои правила.


Няколко са формите на диспраксия, като може да се наблюдава и съчетание от тях. Основно се наблюдават оралната и моторна диспраксия.


Оралната диспраксия е нарушение на координацията на мускулите на езика, устните, челюстта и небцето в етапа на програмиране последователността на артикулаторните движения, позволяващи трансформирането на звуковете в думи. Проявите се изразяват в забавено проговаряне, трудност за контрол върху „интензивността“ на речта.

 

Независимо от това засегнатите разбират добре всичко, което им се казва и имат гладка мисъл. Много важно е да се отбележи, че децата с този проблем не са умствено изостанали и не бива да се третират по този начин.


Моторната диспраксия е нарушение на координацията на мускулите, както и ставите за последователното извършване на движения и жестове, чрез които се достига планираната цел. Към моторната диспраксия се причислява и дисграфията - нарушение на координацията на движенията на пръстите при писане.


Често децата бъркат посоки, имат влошено тактилно възприятие, координацията между ръката и очите е влошена, може да се наблюдава още слаба работна памет, влошена краткосрочна визуална или звукова памет.


При възрастни е налице трудност при извършване на дейности от ежедневието като бръснене, гримиране, сресване. Засегнатите изпитват затруднения с гладене, сгъване на дрехи, трудности при свирене на музикални инструменти, както и при белене на плодове и зеленчуци.


Референции:
1. Dyspraxia (developmental co-ordination disorder) in adults, NationalHealthService;
2. Developmental co-ordination disorder (dyspraxia) in children, NationalHealthService;
3. Dyspraxia, National Institute of Neurological Disorders and Stroke.