Дисплазията на тазобедрената става при кърмачета и новородени е състояние, при което има нарушение в правилното оформяне на връзките на съответната става, вариращо от обикновена нестабилност с халтавост на ставната капсула, до пълно изместване на бедрената глава от една дефектна ацетабуларна ямка. При по-тежки нарушения, може да се наблюдава дори дислокация на главата на бедрената кост спрямо ацетабулума (част от тaзовата кост, в която плътно приляга главата на фемура).


Ставата на новороденото може да бъде:

  • Здрава;
  • Нестабилна (която може да се луксира или сублуксира);
  • Луксирана;
  • С тератологична луксация;
  • С типична вродена луксация;

Нестабилната става в следродилния период може да премине в предизвикана луксация, което е най-честата форма, срещана в практиката.



Нестабилните стави, типичната вродена луксация и предизвиканата луксация, са форми на “дисплазия на тазобедрената става“, в широк смисъл на понятието.

Какви са причините за възникване?

Точните причини, за поява на това състояние не са изяснени, но съществуват теории, че се дължи на нарушения в различен етап от развитието на ставата. Установени са редица рискови фактори:

  • Фамилна обремененост - дисплазия на тазобедрената става се среща до 12 пъти по-често; ако е родено едно дете с дисплация на тазобедрената става, рискът от такава при второто е 6%; ако родител е имал дисплазия на тазобедрената става, рискът от раждане на дете с този проблем е до 12%;
  • Хормонално обусловена дисплазия на тазобедрената става - под действие на майчините хормони и конкретно, заради нарушение в метаболизма на естрогените;
  • Фактори, предизвикващи луксация при наличие на хиперлаксититет на ставната капсула и връзки: тук влизат механични напрежения и особености по време на ембрионалното развитие, родилния процес и в следродилния период.
  • Позицията на бебето по време на бременността, може да бъде фактор за развитие на дисплазия на тазобедрената става. Децата със седалищно предлежание са предразположени към развитие на проблема;
  • При деца с фиксирани деформации на стъпало или тортиколис, съществува повишен риск за дисплазия на тазобедрената става. Това се свърза, с ограниченото пространство вътреутробно и отново с позицията на плода;
  • Състоянието се среща по-често при първородни деца;
  • Женският пол е по-предразположен към дисплазия на тазобедрената става - на места 8 от 10 случая са при момичета;
  • Честотата нараства и при двуплодна бременност.

Дисплазия на тазобедрената става може да бъде също така предизвикано състояние. Развива се при неправилно отглеждане на новороденото. Дигностицира се ехографски до 3-месечна възраст, а рентгенографски след 3-4емесечна до зряла възраст.


Късна дисплазия на тазобедрената става се развива след лечение на вродена или предизвикана сублуксация или луксация.

 

Как се поставя диагнозата?

Всички новородени преминават скрининг за дисплазия на тазобедрената става още в родилния дом. Прегледът включва клинично изследване от педиатър или ортопед и ехографско изследване на „рисковата група“.


Извършва се оглед на цяло тяло, като се търсят асиметрия на глутеалните гънки (насочва обикновено към едностранна дисплазия на тазобедрената става), крив таз, вродени деформитети (тортиколис, плагиоцефалия, криви крачета, сколиоза, вродено изкълчване на стави), скъсяване или външна ротация на долен крайник;


При изследването на ставите се оценява обемът на движение, наличие на хиперлаксититет и контрактури. Провеждат се няколко теста на:

  • Томас - за изследване на флексионна контрактура;
  • Маркс-Ортолани - открива се истинска вродена луксация. Прилага се до 7-10-дневна възраст, извършва се последователно наместване и изкълчване на бедрената глава спрямо ацетабулума чрез привеждане и отвеждане на бедрото;
  • Барлоу - чрез него се открива “нестабилна става, която може да се луксира“, извършва се до 10-дневна възраст, тестът се провежда като този на Марк-Ортолани, с допълнително прилагане на натиск по оста на бедрената кост;
  • Палмен - провежда се до 10-дневна възраст, с него се установява „нестабилна става, която може да се сублуксира“, провежда се като теста на Барлоу с поставяне на изследваната става в по-нестабилно положение;


При провеждането на съответните клинични тестове се чува специфичен шракащ звук, т.нар hip click. Често се среща и при здрави деца, невинаги пукането на ставата означава наличие на дисплазия.

 

Следващият етап от скрининга е изследване на бебето в детска консултация.


Провежда се от педиатър или ортопед. Ехография се провежда на тези, които попадат в „рисковата група“. При това изследване отново се извършва оглед на цялото тяло. Палпаторно се оценява подвижността на ставите, наличието на контрактури (тест на Томас) и хиперлаксититет.

 

При наличие на ограничен обем на движения в ставата, родителите изпитват известни затруднения при смяна на пелените, защото кракът не може да се отведе напълно.

Лечение от раждането до двумесечна възраст

Започва се с правилно отглеждане на новороденото и профилактика на предизвикана луксация. За целта е важно да се поддържа физиологично положение на тазобедрената става, във флексия и абдукция - краката са свити към корема и отведени навън. При това положение ставата се стабилизира.

 

В първите седмици детето се повива така, че да се осигури свободно движение на  краката, като най-отгоре се поставят специални гащички с предна и задна пластмасова банела, в поясния шев на плата. Те поддържат физиологичната позиция на ставите.


Извършва се контролна рентгенова снимка след 3 месеца, по-голямата част оздравяват, при тях се препоръчва контролен преглед на 2-годишна възраст.


При по-малка част се налага да се продължи лечението с каишки на Павлик.


Изключително рядко се стига до оперативно лечение.