Захарен диабет или Diabetes mellitus (diabet от гръцки – „преминавам”, mellitus от латински – „меден”) представлява метаболитно заболяване, което се проявява със следните водещи симптоми: полидипсия (жажда), полиурия (повишено количество на отделената урина), никтурия (уриниране през нощта), загуба на тегло, уморяемост, повръщане.
 
Съществуват множество класификации на диабета, но в последните години е възприета тази на Американската асоциация за диабет (ADA), според която се различават:
 
  1. Диабет тип 1
  2. Диабет тип 2
  3. Други специфични форми
  4. Гестационен диабет

Кой боледува най-често?

 
В повечето европейски държави преобладава Диабет тип 1, като той се среща в над 95% от случаите. Географското разпределение се различава значително в световен мащаб. Така например най-голяма заболеваемост във възрастовата група от 0 до 14 години има във Финландия (30/100 000 на година). Като цяло в последните години се наблюдава увеличаване на заболеваемостта при децата до 14 годишна възраст. Относително 1 на 1000 деца боледува от захарна болест, което прави диабета най-разпространеното метаболитно заболяване в тази възраст.
 

Каква е причината?

 
Причината за развитие на захарен диабет е недостигът на инсулин в организма. Това се случва поради прогресивното унищожаване посредством апоптоза (програмирана клетъчна смърт) на бета-клетките на панкреаса, които са отговорни за неговата синтеза. Възникването на захарен диабет е процес, който се влияе от следните фактори:
 
  • Генетично предразположение
Предположението, че наследствените фактори оказват влияние при отключването на диабета, датира от десетилетия. Около 10-15% от децата с диабет тип 1 имат роднини от първа линия, които също боледуват от захарна болест. Счита се, че се унаследява предразположението към развитие на диабет, а не самото заболяване. До момента са идентифицирани над 20 гена, които са отговорни за този процес. Те, заедно с комбинация от други предразполагащи фактори, водят до отключване на патологичния процес в организма и развитие на захарна болест.
 
  • Географски фактори
Посредством епидемиологични проучвания е доказана връзката между географското разположение и заболеваемостта от диабет тип 1. Миграционни изследвания са установили, че при преместването на семейството от район с ниска заболеваемост към такъв с висока заболеваемост, след няколко години рискът за развитие на захарен диабет се изравнява с този, който е характерен за новия район. Все още не може да се обясни точната причина за това.
 
  • Автоимунни фактори
При 80-90% от децата при първоначалната манифестация на диабета могат да се докажат автоантитела срещу бета-клетките на панкреаса. Най-често се изследват антитела срещу глутаматдекарбоксилазата (GAD), инсулинови автоантитела (IAA) и други. Те могат да се открият в серума години преди първоначалната изява на болестта. Тези антитела атакуват бета-клетките, предизвиквайки възпаление и програмирана клетъчна смърт.
 
NEWS_MORE_BOX
  • Вирусна инфекция
Връзката между вирусните инфекции и отключването на диабета е забелязана още преди много години. Тя не може напълно да бъде обяснена. Счита се, че роля в отключването на диабета оказват следните вирусни агенти: Коксаки-вирус, Цитомегаловирус, Варицела-Зостер вирус, Хепатит А вирус, Инфлуенца, Ентеровируси.
 
  • Хранителни фактори
Епидемиологични проучвания са показали връзка между кърменето и отключването на диабет тип 1. Така например кърменето в първите три месеца оказва протективен ефект в това отношение, докато не-кърмените деца имат 1,5 пъти по-голям риск за развитие на диабет. Храненето с частично хидролизирани формули (НА-формула) няма доказан протективен ефект.
 
  • Психосоциални фактори
Наблюдава се повишен риск за развитие на диабет тип 1 при деца от семейства с висок социален статут. Деца, отглеждани през първата си година в среда с високо ниво на патогени (например селскостопанска среда) показват понижен риск за развитие на автоимунни заболявания. Друга причина за отключването на диабет е свързана с преживян стрес от страна на детето.