Лятото е чудесен сезон за игри на открито, ежедневни посещения на детските площадки, катерушки и пързалки. Децата спортуват, карат свободно колела, тротинетки и др. Всичко това е предпоставка за падания и съотвено по-чести травми. Разгорещените игри и развиването на нови умения е свързано с по-чести падания и леки травми. Леките наранявания в резултат на падания са водещата причина за нефатални травми в детска възраст, които са повод за посещение на спешен кабинет.

Какво представлява травмата или травматичната болест?

Травматичната болест е развитието на местни и общи болестни прояви в резултат на въздействието на различни увреждащи агенти: механични, физични, химични, електрически ток, лъчения. 



Самото действие на увреждането се нарича травма – нарушаване на анатомична и функционална цялост на организма под въздействие на увреждащи агенти.

 

Класификация на травмите

Класификацията на травмите може да се направи по редица характеристики: в зависимост от времето на действие на увреждащия фактор (остра и хронична); според вида на травмиращия агент (механична, физична, химична, лъчева електротравма, смесена); според вида на засягането на телесната повърхност (открита – с увреждане на кожата, закрита – със запазена цялост на кожата); според засягането на телесните кухини; броя на увредите; наличието на възникнали усложнения и други.


Родителите не е възможно да познават и класифицират всеки тип нараняване, но е важно бързо да успеят да се ориентират при настъпването на тежки травми, както и да са наясно кога да потърсят медицинска помощ.


Травматичната болест е на първо място като причина за смърт сред децата над 1 година. Редица фактори оказват влияние върху риска за възникване на травма.


Определящи са полът, възрастта, индивидуалните, поведенчески особености и заобикалящата околна среда. Сред всички изброени възрастта и полът най-силно вияят характеристиката на травмите. Момчетата под 18 години са с много по-висок риск за настъпване на травма, което се дължи по всяка вероятност на по-агресивното поведение и излагането на контактни спортове.


В ранната детска и предучилищна възраст, особено чести са травмите в резултат на падане, а при по-големите деца и сред тийнейджърите по-често се срещат травмите при падане от колело, с или без участието на моторни превозни средства. При всички групи, употребата на предпазни средства – каски, намалява значително риска от възникване на сериозни черепно-мозъчни травми.


За огромно съжаляление се оказва, че домашната среда е следващият определящ фактор за детския травматизъм. Около 35% от значителните травми настъпват именно в домашна среда.


Най-често се наблюдават закритите травми, като в някои случаи на родителите е особено трудно да оценят тежестта на състоянието, особено ако не са били свидетели на механизма на получаване при инцидента.


Тежките травми, при които има промяна в съзнанието, падане от височина по-голяма от ръста на детето, видими разкъсно-контузни наранявания, прободни рани, участие на моторни превозни средства, нарушения в дишането и циркулацията, изискват оказване на спешна медицинка помощ и т.нар.“basic life support” подръжка.
 

Референции:

1. Considerations in Pediatric Trauma, Author: Brian J Daley, MD, MBA, FACS, FCCP, CNSC; Chief Editor: John Geibel, MD, MSc, DSc, AGAF

2. Nelson Textbook of Pediatrics Elsevier eBook on VitalSource, 20th Edition

by Robert M. Kliegman, MD, Bonita F. Stanton, MD, Joseph St. Geme, MD and Nina F Schor, MD, PhD;