Своеобразната „битка“ между инфекциите и детския имунитет може да изглежда безкрайна и да бъде изключително отчайваща и демотивираща за родителите, когато резултатът е постоянно боледуващо дете. Но развитието на симптомите показва, че организмът се бори. Пример е високата температура, която има за цел да създаде неблагоприятни условия за патогените и да елиминира инфекциозното огнище. Затова и педиатрите препоръчват да не бъде даван антипиретик преди достигане на 38, дори 38,5 ˚С.
Но ситуацията с високата температура върви и с едно „но“, тъй като при деца с предшестваща анамнеза за температурни гърчове – правилното може да бъде променено – особено при малки деца до и тези до 5-годишна възраст.
Повечето патогени не създават дълготрайна имунологична памет, поради което преболедуването от тях може да бъде в неограничен брой пъти. Пример е скарлатината, която се причинява от бета-хемолитичния стрептокок. Тъй като се определя като част от групата на шарките – често преболедуването се спряга с доживотен имунитет, но това съвсем не е така. Особено при носителство, когато бактериите населяват горните дихателни пътища в латентно състояние и при спадане на имунната защита – отново се реактивират симптомите.
Вирусите са микроорганизми, които имат най-много начини за избягване на имунната защита. Освен това някои от тях водят до временно и дори продължително потискане на имунната защита – такива са Епщайн-Бар вирусът, грип, морбили, коронавирус.
Откритие, направено от български имунолог, работещ в Обединеното кралство, показва че след преболедуване от морбили се води не само до понижаване на имунитета в рамките на поне 3-5 години, но е налице и изтриване на компетентни паметови клетки за вече придобит имунитет, независимо дали след преболедуване или от ваксина.
Вирусите могат да се свръхактивират и потенциално да провокират дебют на автоимунно заболяване.
Установява се връзка между вирусите на Епщайн-Бар и множествената склероза, коксаки вируси за отключване на диабет тип 1, хепатит С за отключване на ревматоиден артрит и други.
Допълнителен пример за индиректен негативен ефект на инфекциите е свръхупотребата на антибиотици. Особено при вирусни инфекции, при които те нямат абсолютно никакъв ефект.
Антибиотиците променят в значителна степен нашия микробиом, особено този на червата и в различна степен в носната лигавица, кожата. При употребата им съществува риск от свръхрастеж на патогенни бактерии в червата, поради унищожаване на полезната флора, особено ако не се приема паралелно пробиотик. Но той трябва да се приема и правилно – не заедно с антибиотика, а поне 3-4 часа след приема му.
При преболедуване, при което не е прилаган антибиотик за съответния причинител, е налице по-голямо количество на специфични антитела, които се образуват – съответно по-добра имунологична памет.
„Настинката“ е несъществуващо заболяване, което често се използва при развитие на симптоми от горните дихателни пътища. Реално преохлаждането е причина за намаляване на защитните механизми на имуната система, но е необходимо и наличие на инфекциозен причинител. такъв може да бъде и от условно патогенната флора на лигавиците или патогени, които латентно се задържат по лигавицата.
Риновирусите и грипният вирусе се размножават при по-ниска температура, като охлаждането на носната кухина позволява интензивното им размножаване.
Основните препоръки към родителите е да учат децата си да си мият често ръцете и то задължително със сапун и за по-продължително време. Лесно чрез ръцете вируси и бактерии се прехвърлят както върху носната лигавица, така и върху очите.
Важно е детето да остане вкъщи, защото заразяването на други лица води до допълнително еволюиране на патогените и съответно развитието на по-вирулентни щамове.
Пълноценното хранене е от изключително важно значение, тъй като осигурява важни „градивни материали“ за клетките на имунната система и позволява тяхното ефективно функциониране.
Референции:
1. Fundamentals of Immunology, online course, part 1;
2. V. Petrova et al., Measles erases immune “memory” for other disease; Nature
