Всяка година в България над 30 000 деца започват да посещават детска ясла. В държавните детски градини децата са разпределени по възрастови групи, а броят в група е от 12 до 22. Това означава, че всяко дете прекарва около 1/3 от деня си в контакт с един сравнително голям колектив и то предимно в затворени помещения. Междувременно повечето тепърва започват да си изграждат хигиенни навици. При тези условия почти всеки микроорганизъм има потенциал за бързо разпространение.

 

Епидемиологични данни сочат, че децата, които посещават детски градини, боледуват от 2 до 18 пъти по-често, в сравнение с тези които се отглеждат у дома. Освен това, при тях по-често се налага приложението на антибиотична терапия и вероятността да се изолира резистентен причинител е значително по-голяма.


Епидемиология

При повечето вирусни инфекции, децата са заразни около 2-3 дни преди появата на първите симптоми. Инфекциите на дихателна система и стомашно-чревния тракт са най-често срещаните сред детските колективи. Зараждат първоначално в едно единствено дете или възрастен от персонала и бързо се разпространяват сред всички, с които е в контакт. 

Респираторни заболявания

Причинителите на респираторни инфекции в детските градини са подобни на тези циркулиращи в обществото и включват: респираторния синцитиален вирус (РСВ), грип, парагрип, риновируси, аденовируси, коронавируси, стрептококи и др.

 

Рискът за развитие на otitis media (възпаление на средното ухо) е завишен от 2 до 3 пъти. При тези деца от по-ранна възраст се наблюдава носителство на стрептококи група А(въпреки че те рядко са причинител на инфекции).


Най-често инфекциите се разпространяват по въздушно-капков път или чрез близък контакт и контаминирани повърхности. Най-ефективният метод за контрол разпространението на инфекции е чрез добрата хигиена на ръце за всички деца.

Стомашно-чревни инфекции

Острата инфекциозна диария се среща от 2 до 3 пъти по-често сред децата, които посещават детски градини в сравнение с тези които се отглеждат самостоятелно. Възникването на епидемии се дължи обикновено на вируси като: ротавируси, калицивируси, и др. или на ентеропаразити: G.Lamblia, Cryptosporidium.

 

Най-честите ентеропатогени са именно ротавирусите и G.Lamblia. Заразяването с тях става много лесно, заради ниските инфекциозни дози и високия процент асимптомна екскреция сред децата в детските градини. Други по-редки причинители на епидемии са бактериални ентеропатогени като Shigella, E.coli, Campylobacter и C.defficile. Salmonela, е рядко срещан причинител в детските градини, тъй като разпространението от човек на човек не е типично.


По отношение на инфекциите с Хепатит А, при малките деца протичането обикновено е доста леко до асимптомно. Заболяването се установява, когато заболеят по-големи контактни братя и сестри или възрастни.


Ентеропатогените и вируса на хепатит А, се разпространяват по фекално-орален път и рядко чрез заразена храна. Децата, които използват памперси са с повишен риск за разпространение. Стомашно-чревните инфекции са по-разпространени на места, където не се спазват предписанията за почистване на помещенията и приготвяне на храна и при наличието на деца, които все още не са обучени да използват тоалетна и нямат хигиенни навици.

Кожни заболявания

Най-честото кожно заболяване сред децата посещаващи детски градини е бактериалната кожна инфекция - импетиго. Обикновено причинителят е S.aureus, но могат да се изолират също стрептококи, въшки (pediculus capitis), краста (scabies), дерматофити (tinea capitis, tinea corporis). Те се разпространяват чрез контакт със заразени дрехи, бельо, хигиенни принадлежности или близък контакт и допир. По-често се засягат деца под 2-годишна възраст. 


Друго заболяване с типична кожна проява е еритема инфекциозум, по-известно като „петата болест“. Причинителят е Parvovirus b19, детето е заразно, докато е наличен обривът. Заболяването има сравнително леко протичане при децата, но поставя в повишен риск имунокомпрометирани пациенти, както и бременни (съществува риск от загуба на плода).