Честа практика преди беше да се отстраняват сливиците при системни заболявания на горния респираторен тракт. Днес обаче има по-внимателен подход преди да се препоръча подобна интервенция.
Сливиците и аденоидите представляват струпвания от лимфна тъкан. Те са органи с важно значение за имунитета. Намират се в горната част на гърлото и спират микробите на входа на организма. Един вид естествена бариера са, която отключва отговор от страна на имунната система при контакт с патогенните организми. Това ранно задействане на защитните сили осигурява спиране или по-бързо възстановяване на организма от контакта с причинител на заболяване.
През първите години от живота си децата често страдат от сливици, тъй като те тепърва се сблъскват с нови за тях микроорганизми, което обуславя и повишена активност на сливиците и честото им нарастване на размер. Има случаи, при които сливиците са уголемени, като липсва болестна симптоматика. Тогава уголемяването им се разглежда като физиологично.
Освен двете добре оформени тонзили отсрани при входа на гърлото, до 4-годишна възраст уголемена може да бъде и третата сливица. Това е аденоид, който е подобен на сливиците. Намира се в най-горната част на гърлото, между носната кухина и увалата (мъжеца) – езичето, което виждаме посредата между сливиците към гърлото. Размерът й намалява и тя изчезва до първите години на пубертета.
Възпалението на сливиците е познато като тонзилит. Симптомите му включват зачервени и уголемени сливици, възможно е наличие на бели или жълтеникави налепи, възпалено гърло, подуване на лимфните възли отстрани на врата, повишена температура. Гласът на детето става дрезкав, то усеща дращене в гърлото и трудно преглъща.
Сливиците могат да се уголемят и при синузит, отит и други заболявания.
Понякога не е толкова лесно да се определи дали сливиците са уголемени. При някои деца тонзилите са по-големи по рождение. При други по-големият им размер е временен и се дължи на настинки и други инфекции, което е често срещано явление при децата.
Уголемяването на сливиците може да се разпознае по някои от следните симптоми: дишане през устата вместо през носа, при говор носовите звукове не се произнасят отчетливо (м, н), шумно дишане, хъркане при сън.
Когато е уголемена и третата сливица е възможно детето да страда от сънна апнея, тоест да се наблюдава прекъсване на дишането за секунди; то да спи с отворена уста, да се задавя на сън. През деня преглъщането е затруднено, от което детето спира да се храни.
Състоянието на детето налага проследяване от лекар. Често размерът на сливиците е голям и без да е налична инфекция. С израстването големината им се нормализира.
Това, за което е важно да се следи е, дали уголемените сливици възпрепятстват нормалното дишане и налична ли е сънна апнея, дали е възможно храненето на детето, колко често през годината страда от възпалено гърло, дали лимфните възли са подути в продължение най-малкото на шест месеца дори след антибиотично лечение, дали сливиците влияят на нормалното развитие на лицето и речта, дали не страда от чести синузити и отит. При някои деца може да се наложи отстраняване на сливиците, но това става само след внимателно проследено здравословно състояние, проведено лечение, преценка на ползите и минусите от операцията. В някои случаи може да се наложи отстраняване само на третата сливица – например, когато е затруднено дишането, има пролеми с речта и развитието на лицето, при чести синузити и отит, при всички обаче е необходимо добро обмисляне преди взимането на решение за или против отстраняването на сливиците.
За индикации за тонзилектомия се приемат хроничният тонзилит, паратонзиларните абсцеси, липсата на ефект от консервативно лечение на тонзилита.
