В периода от 18 до 24-месечна възраст се наблюдава усилено развитие на двигателната дейност. Развиват се уменията за пазене на равновесие, детето става по-пъргаво в движенията си, прави първите опити да тича и да се изкачва по стъпала. Ръстът и теглото също се увеличават постепенно и равномерно през този етап. При достигане на 24 месеца детето е достигнало половината от ръста си, който му е заложен генетично и който ще достигне впоследствие в зряла възраст. Размерът на главата продължава бавно да нараства, при навършване на 2-годишна възраст се достигат 85% от генетично заложените размери за обиколката на главата. През следващите години тя ще нарасне само с 5 сантиметра.

 

На приблизително 18-месечна възраст се наблюдава прекъсване на сензомоторния период от развитието на детето. Това се установява при започването на игри, които детето вече само инициира. Представата за нетленност на предметите е изцяло изградена в съзнанието на детето. То може да създава пространствени ориентири за разположението на различните предмети, особено при тяхното местене, да се ориентира за посоките и траекториите на движещите се предмети.


 

Детето все повече успява да възприема ефектите и причините за различните действия и придобива гъвкавост в уменията за разрешаване на различни проблеми - например да си служи с пръчка за достигането на отдалечен предмет, да успее само да използва и насочва механични иргачки. Символичните възприятия на детето в игрите вече не се ограничават изцяло да собственото му тяло. По този начин то започва да открива нови начини за игра - например да храни кукла, използвайки лъжица и чиния.

 

Когнитивните промени, които настъпват на 18-месечна възраст, са свързани със значителен напредък в емоционален и езиков аспект. Относителната самостоятелност, към която се е стремяло детето през предходната половина година от живота си, се замества с известна нагласа към повишена привързаност и противодействие на раздялата. Този етап се дължи на прогресивното осъзнаване, че раздялата с различни предмети и хора от обкръжаващата среда е възможна. Именно в тази възраст децата имат нужда от непрекъснатото присъствие на родителя и не се отделят от него дори и при изпълнението на ежедневните дейности. Тревожността, която се поражда от раздялата, е най-осезаема в момента на лягането вечер. В този период децата обикновено избират любима играчка или друг предмет, с който да спят нощно време, което представлява своеобразен начин за запълване на липсващия по време на съня родител.

 

Въпреки значителната привързаност към родителя, детето умело използва думата “не” като средство за отстояване на своя стремеж към независимост. Индивидуалните различия, които се наблюдават в характерите на детето и родителите могат да изпълняват ключова роля в баланса между конфликтите и разбирателството в контекста на връзката родител-дете. С постепенното развитие на речевите умения на детето, поводите за конфликт намаляват, тъй като то успява да комуникира ефективно с родителя.

 

На тази възраст детето изгражда осъзнатост за пребиваването си във времето и пространството, както и за взаимодействието със заобикалящата среда и хора. Например при поглеждане в огледалото, детето на възраст между 18-24 месеца първоначално ще докосне своя нос, вместо отражението му в огледалото, ако забележи нещо необичайно по носа си. В този етап децата вече разпознават кога играчките им са счупени и дори ги подават на родителите с цел те да ги поправят. Първите признаци на изграждане на съзнанието се наблюдават и при поривите за докосване на забранен от родителя предмет. В случаите когат детето се насочва към забранения предмет, то само казва на себе си “не”. По този начин се подчертава разбирането за забрана.

 

Референции:

Nelson Textbook of Pediatrics, 21th Edition, Elsevier, 2020