Пролетта е в разгара си и скоро дори започва лятото! Тревата е покрила парковете и градинките, а децата нямат търпение да излязат на разходка. Напрактика е невъзможно да ограничим движението на децата, независимо от възрастта, най-малките пълзят скубят тревата, преследват гълъбите, след това се започва безкрайното обикаляне за камъчета, глухарчета и всякакви любопитни предмети. По-големите играят на топка, катерят се по дърветата карат колело, събират се с приятели и т.н. Всички деца навлизат в тревата, където могат да се открият цял куп насекоми – паяци, мравки, калинки и разбира се кърлежи! Естествена реакция на родителите е да се притесняват и да търсят начин от една страна за предпазване от ухапване, а в случай на нужда и за справяне с проблема.

Какви опасности крие ухапването от кърлеж?

Кърлежите са членестоноги от клас Arachnida, към тях спадат паяците и скорпионите. Съществуват три семейства кърлежи, като за човека от клинично значение са два от тях: сем. Ixodidae –иксодовите(пасищни) и сем. Аrgaside – меки кърлежи. Представляват преносители на редица инфекции, най – разпространените от които са:


  • Лаймска болест;
  • Човешка гранулоцитна анаплазмоза и моноцитна ерлихиоза;
  • Бабезиоза;
  • Възвратен тиф;
  • Марсилска треска;
  • Туларемия;
  • Ку – треска;
  • Кърлежов енцефалит;
  • Кримска – Конго хеморагична треска и др.;

Представителите на двете семейства имат редица особености – меките кърлежи смучат кръв за кратко (под час), предават инфекциозния агент за под 1 минута. Твърдите кърлежи от друга страна смучат кръв в продължение на дни, по веднъж във всяка фаза от жизнения си цикъл. За предаването на инфекцията е необходим контакт  за около 24 часа.


Децата са лесна мишена, защото са с нисък ръст и често влизат в тревите и храстите. Кърлежите обичайно се закрепват на по-трудно забележими места – ингвинални гънки, под мишниците, по скалпа. Освен това някои отделят „циментоподобни вещества“ чрез които прикрепването става по – здраво, а в слюнката на иксодовите кърлежи се съдържат антикоагуланти, противовъзпалителни и имуносупресивни субстанции. Те улесняват не само храненето на паразита, но и предаването на съответните кърлежопреносими инфекции.


Само около ¼ от кърлежите реално са преносители на инфекции, така че не всяко ухапване е свързано с усложнения. От друга страна при 1 ухапване, човек може да се зарази и с няколко патогена едновременно. Кърлежовопреносимите инфекции имат неспецифично протичане, а в голяма част от случаите, дори липсва история за ухапване от кърлеж.

Как да предпазим детето от ухапване?

Напълно ефективен метод за предпазване от кърлежите не съществува, но редица мерки, могат да намалят шансовете от ухапване:

  • На първо място това е да се избягва посещението на места с гъста растителност и влага. Избирайте тревни площи за които е известно, че са обработвани против кърлежи.
  • Нанасяйте репеленти подходящи за възрастта – по кожата и дрехите.
  • Обличайте детето в светли дрехи и при възможност слагайте дълги(пъхнати в чорапите) крачоли и ръкави. Кърлежите ще останат добре забележими по дрехите и дори няма да имат възможност за контакт с кожата.
  • Най-важната част от превенцията включва ежедневни огледи на тялото (особено гънки) и окосмената част на главата!
  • По възможност ограничавайте достъпа на животни до тревните площи, почиствайте тревата, клоните и площадките които които децата посещават.

Намерихме кърлеж по детето – ами, сега?!

Най-добрият вариант, ако откриете кърлеж по кожата на детето е да посетите лекар, за да го отстрани. Кърлежите не се въртят и извиват, или притискат! Премахват се с пинсета, чрез постепенно издърпване. Задължителна е употребата на ръкавици или предпазно средство, тъй като инфекциите се предават и при разтриване на кърлежа в кожата.


След отстраняване, кърлежът следва да се унищожи или в спиртен разтвор или се изхвърля в канализацията.
Кожата се дезинфекцира. При наличие на задържани части следва хирургично отстраняване, по преценка на лекаря.


След премахването на кърлеж трябва да се проследи състоянието на мястото където е бил прокрепен, като се наблюдава за появата на подуване, зачервяване, сърбеж, везикули и др. В последствие – около 1-2 месеца поне се следи за появата на обриви и други неспецифични оплаквания, температура, намален апетит, лесна уморяемост и др.


Библиография:
1.Инфекциозни болести за медици, под редакция на Доц. Радка Комитова, д.м. 2014г.;
2.Pubmed.gov, National library of medicine, National Center for Biotechnology Information
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/15305698/;