Дехидратация при детето

Децата в отделните възрастови групи имат различни потребности от вода. Това се дължи на големите промени, които настъпват в организма по време на растеж и развитие. 

При новороденото съдържанието на телесна вода, като процент от телесната маса, възлиза на 80%, в кърмаческа възраст този процент пада до 70%, а при възрастния достига стабилните 60%. Основните метаболитни процеси са свързани с определени калорийни и водни нужди, които зависят от показателя телесна повърхност отнесен към теглото. При детето това съотношение обуславя до трикратно по-големи водни загуби през кожата, в сравнение с възрастния индивид, освен това процесите на обмяна се извършват 3-4 пъти по-бързо.

Всичко това определя и по-големите дневни нужди от вода. За кърмачета между 150-200мл/кг т.м. на ден, за възрастни тези стойности спадат до 30-40мл/кг т.м. на ден. Всички тези особености в растящия организъм, са предпоставка за много бързо развитие на сериозни нарушения във водно-електролитното равновесие, при неголеми водни загуби (диария, повръщане). Друг сериозен фактор са фебрилните състояния, които са с по-висока честота при децата. При повишаване на телесната темепратура се увеличва загубата на вода и електролите през кожата и белите дробове (perspiration insensibilis). Това определя малките деца, кърмачетата и новородените, като най-застрашените възрастови групи.

Дехидратацията представлява състояние на воден дефицит поради повишени загуби и/или намален внос на вода.

Повишените загуби могат да бъдат от:

• Храносмилателна система - гастороентерити, колити, съпроводени с диария и/или повръщане;
• Най-често, се появяват в рамките на вирусни инфекции. Обезводняването се дължи на високата темепратура, отказ от прием на храна и течности през устата и директните ефекти върху стомашночревния тракт. Най-честите причинители на диария и повръщане са ротавируси, норовируси и аденовируси. Сред най-честите бактериални причинетели на стомашно-чревни инфекции са Салмонела, Ешерихия, Кампилобактер и Клостридиум дефициле. От паразитозите гиардиозите са съпроводени с тежки диарии и ектремни загуби на течности;
• Отделителна система - бъбречна недостатъчост, тубулопатии, обструктивни уропатии, захарен диабет, инсипиден диабет. Водно-електролитните загуби настъпват поради често и/или обилно уриниране;
• Дихателна система и кожа-повишена темепратура, топлинен удар, хипервентилация, изгаряния.

 Недостатъчен внос може да се дължи на:

• Диетична грешка;
• Често в рамките на инфекция, децата страдат от намален апетит, отказват да приемат вода;
• Тежко увреденото състояние, свързано с нарушения в съсзнанието, е съпроводено с трудности с храненето.

В зависимост загубата на течности има три степени на дехидратация:

• I - до 5%;
• II - до 10%;
• III – до 15%

Какви са симптомите на дехидратация?

• Сухи склери;
• Рядко уриниране. По-големите деца, правят продължителна пауза между ходенето по малка нужда, при кърмачетата пелената е суха;
• Хлътналата фонтанела при кърмачетата е сериозен насочващ белег;
• Плач без сълзи;
• Сухи лигавици, обложен език;
• Първоначално детето е раздазнително, неспокойно, плачливо;
• При по-тежките степени детето става летаргично, с понижена активност, сънливо.

При всяко състояние, свързано с продължителен фебрилитет, диария, повръщане и белези на дехидратация при детето, е необходимо да се консултирате с личния си лекар. 

При следните състояния е необходима консултация в болница по спешност:

• Ако детето е станало летаргично, реагира вяло или трудно го разбуждате;
• Детето се оплаква от силна коремна болка;
• Ако има изразена сухота в устата и въпреки усилията за перорална рехидратация, не успява да приеме течности и храна;
• Ако не успявате да се свържете с личен лекар.

В болничното заведение след разговор с родителите и преглед, ще се оцени тежестта на дехидратация и вероятна причина за състоянието. Възможно е да се наложат допълнителни изследвания: пълна кръвна картина, оценка на възпалителна активност, анализ на урина кръвно-газов анализ (КГА), който е най-позателен за тежестта на дехидратация. По преценка на лекаря в зависимост от работната диагноза, могат да бъдат назначени образни изследвания – рентгенография, микробиологични изследвания или други специфични изследвания.