Д-р Слави Филчев е водещ детски пулмолог и началник Отделението по педиатрия на Пета МБАЛ – София. Завършва медицинското си образование в МУ-София през 1983 г., а  през 1990 г. пише своята кандидатска дисертация на тема: „Оценка на функционалните характеристики на дихателната система у деца с бронхиална астма в ремисия” – Шльонска Медицинска академия, Полша.


Специализира педиатрия през 1992 г., притежава магистратура по здравен мениджмънт и субспециалност „Детска пневмология и фтизиатрия“ към МУ-София.


Д-р Филчев е бил ординатор в Детска болница за белодробни заболявания в Трявна, асистент към Катедра по педиатрия на МУ – София в Детска клиника на УМБАЛ „Александровска” и детско пулмологичноотделение, както и завеждащ лабораторията по функционална диагностика на дишането към Детска клиника по пулмология и респираторна алергия. Бил е и начело на детското отделение в УМБАЛ „Св. Анна“.


 

Специализирал е по проблемите на детската пулмология, диагностиката на астмата, бронхиалната хиперреактивност и бодиплетизмографията в кърмаческа възраст в Национален институт на майката и детето (Рабка), Център за детското здраве (Варшава) и Шльонска Медицинска Академия (Забже), Полша.

 

Има 68 научни публикации, 19 от които публикувани в реномирани научни издания. Член е на European Respiratory Society, Българското педиатрично дружество, Дружеството по детска пневмология и фтизиатрия и Българска медицинска хомеопатична организация. Носител е на наградата „Педиатър на годината" на Българската педиатрична асоциация за 2019 г.


Пред Puls.bg д-р Филчев говори за честотата на бронхиалната астма в детска възраст, важната и правилна диагностика, както и за мястото на хомеопатията и предизвикателствата пред детското здравеопазване.

 

- Д-р Филчев, сред малките Ви пациенти, които изискват по-специално внимание, са децата с бронхиална астма. Висок ли е процентът на бронхиалната астма в детска възраст?


В редица страни се смята, че процентът на болните напоследък като че ли не нараства, т.е. достигнато е някакво „плато“ на кривата на заболяваемостта. У нас той е 10-15%, което никак не е малко, но има страни като Австралия и скандинавските държави където процентът е над 30. Това означава, че няма пряка зависимост между астмата и атмосферното замърсяване - това в контекста на актуалната дискусия за мръсния въздух.


Астмата по-скоро е болест на западния начин на живот, който включва множество фактори. Съществува една т. нар. „хигиенна“ хипотеза за възникване на астмата, която казва, че днес имунитетът е лишен от нормалната му функция за борба с бактериалните инфекции и паразити, които едно време е имало, затова и се е изменил и порочно се е насочил срещу собствения си организъм под натиска на по-стерилната среда. Ето защо се смята, че т.нар. фермерски начин на живот предпазва децата по някакъв начин от астма и алергии.


По отношение на честотата на детската астма у нас смятам, че напоследък като че ли наблюдаваме хипердиагностика на астмата. Не се спазват изискванията на медицинския стандарт за диагноза и лечение на астмата, а някои колеги се ръководят по свой утвърден, кой знае как в гилдията, самобитен стандарт – като например три прекарани бронхиолита означават астма. Няма такова нещо – ако си направил три бронхиолита в рамките на 5 години означава ли, че имаш астма?

 

- Как се поставя диагнозата астма?


Астмата е хронично заболяване, рецидивиращо и прогресиращо с възрастта. В малката възраст се взимат множество фактори – наличието на алергия при пациента, алергия в семейството, астма във фамилията, отчита се периода, в който са възниквали и са лекувани въпросните бронхиолити, тяхната тежест, нуждата от хоспитализация, от системни кортикостероиди, но най-силния фактор за оценка на тежестта на заболяването си остава честотата на отделните епизоди. И всичко това трябва да се анализира от опитен пулмолог или алерголог. Има едно проучване наречено Melbourne asthma study, посветено на астмата, което обхваща кохорта от деца, проследени в продължение на 60 години. Проследени са пациенти от 7-годишната им възраст до навършването на 60 и повече години. Оказва се, че при пациентите с тежки астми, нелекувани адекватно, на по-късен етап се развива и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ).


Щастлив съм, че нашето отделение получи от Българската Коледа супермодерна техника, каквато няма никъде в страната – апарат за импулсна осцилометрия, с който можем още от 2-3 годишна възраст да диагностицираме астма, на базата на промените в бронхиалния тонус.


Най-важното за това заболяване е нито да неглижираме, нито да хиперболизираме проблема. В детската възраст често предпочитаме консервативния подход – да изчакваме с крайни някои решения, когато не сме сигурни в диагнозата, а ако ако наистина има тежки, ежедневни пристъпи с чести хоспитализации, тогава вече прилагаме агресивен подход. Но повечето деца са сезонно боледуващи, което позволява по-лесен контрол на заболяването.

 

- За така наречените деца transient early wheezers ли говорите? Тези малки деца, от 2 до 3-4 години, чиито гърди „свирят“ при почти всеки вирус.


Някога за тези деца казвахме, че имат спастичен бронхит. Затова тогава до 4-5-годишна възраст беше забранена диагнозата астма. И с право, защото се оказа че при над 75% от тях симптомите отшумяват с времето, най-късно до 5-8 годишна възраст. Грешна е визията, че трябва да се чака с лечението чак до пубертета когато астмата щяла да се „израсне“. Астма в пубертета обикновено означава астма до края на живота и без реален шанс за окончателно излекуване.


При малко по-големите вече се наблюдава така наречената реактивна болест на дихателните пътища – тоест оказва се, че детската астма не е единна болест. Смята се, че болестта астма не е еднородно заболяване, а се състои  от няколко отделни болести, „фенотипа“, които имат различно протичане и различно повлияване от лечението. И различна прогноза.


И точно този фенотипен поглед към астмата ни помага да изработим стратегия срещу нея. Ако детето е от групата на transient early wheezers имаме изчакващо поведение и лечение „на парче“, ако обаче се оформи истинската астма, ние сме по-агресивни в лечението. И невинаги алергията означава задължително и астма. Над 70% от населението има някакъв вид алергия.


Искам да подчертая още нещо много важно. В момента у нас астмата на много малко места се проследява строго по медицински стандарт, който изисква задължително  регулярно провеждане на функционално изследване на дишането при децата над 6-7 годишна възраст. Това е изключително важно за оценка на ефекта от лечението и самата прогноза на болестта, а реално имаме много пациенти, които вече на 18 години и никога не им е правена спирометрия.

 

- Вие сте един от създателите на Европейската школа по клинична хомеопатия. Отношението към хомеопатията е крайно – от пълно доверие до тотално отрицание. Защо?


Хората свързват хомеопатията с някакъв чудодеен ефект, което е абсолютно грешно. Факт е, че някои класически хомеопати имат подобна визия: спираш лечението на артериалната хипертония, на диабета или друго хронично заболяване, за да „изчистиш“ организма си. Но това е варварско поведение и след сблъсък с подобен подход, хората е нормално да бягат от хомеопатията.


Хомеопатията е не алтернативен, а адитивен, допълнителен метод. Тя често е добавка към основната линия на лечение, нещо като иглотерапията например. От иглотерапията обаче не очакваме да излекува дископатия, но може да облекчи болката, нали?


Преподавател съм в Школата по клинична хомеопатия и съм категоричен, че тя трябва да се практикува само от лекари, защото засяга здравето на човека. И е нужен опит – не случайно обучението трае две години за лекари, дентални лекари и фармацевти.


А хомеопатията дава отлични резултати в детската възраст, защото децата имат вродена склонност към самооздравяване. Нужно е само леко да се побутнат оздравителните сили на организма. Но и това не важи за всички - при едно дете с тежка пневмония няма как да разчитаме само на хомеопатията. Може да се даде нещо малко към основната медицинска терапия, но при хрема, кашличен синдром, заекване, нощно напикаване и много други заболявания хомеопатията доказано работи.


Хомеопатията работи най-добре там, където няма трайни органни увреждания. От друга страна, хубавото е, че в хомеопатията има класическо разбиране на патологиите, които вече са забравени или отречени от съвременната медицина. С времето тя се е опростила, станала е по-конкретна и прагматична. Това невинаги работи в интерес на здравето на пациента.

 

- От годините на Вашия опит, бихте ли споделили пред какви предизвикателства смятате, че е изправено детското здравеопазване?


Огромни. На първо място педиатри няма много и няма да има, заради лошото заплащане, тежкия и отговорен труд, абсурдните изисквания и лимити на Здравната каса. Вече почти нямаме и педиатрични общопрактикуващи лекари – те изчезват поради възраст, а новите са малко. А най-големият проблем ще се очертае в съвсем близко време, тъй като голяма част от детските отделения, особено в държавните и общински болници, са на ръба на оцеляването. Много от тях вече затвориха врати, а в останалите работят в персонален дефицит с колеги в пенсионна възраст. В моето отделение например, работят трима пенсионери, аз вървя също по този път, и още две специализантки, кандидати за чужбина. Средната възраст на медицинските сестри пък е 50 години.


За съжаление, сериозният отлив е именно от клиниките и отделенията към кабинетите. Има млади колеги-педиатри, които практикуват в частни кабинети и вършат добра работа, но тя е много по-различна от това, което се прави в болницата. Затова предричам проблеми в болничните заведения, защото, за да работиш в болнична структура трябва да бъдеш обучен, а скоро няма да има кой да обучава. 

 

- Какво решение е тогава така чаканата, бъдещата Националната многопрофилна детска болница?


Тя ще реши някои проблеми – например няма да бъдат пренасочвани болните от болница в болница поне в София и близките области. Смятам обаче, че в близко бъдеще тази структура е невъзможна в нашите реалности. Няма как, защото хората вече ги няма. Някои от тях са в частните болници, други изгонени, деквалифицирани, обезверени, а много от тях напускат изобщо здравната система.


Преди години правих доктората си в Полша – в лечебно заведение, в покрайнините на Варшава. Там имаше почти 1000 легла – болница огромен мастодонт, към който имаше и огромен хотел за родителите. Тази болница работеше добре през социализма, а сега е пред фалит. Защото подобна гигантска структура е инерционна, много трудно се финансира и управлява и има собствена специфика.


Страхувам се от големите структури, защото са тромави и изискват особен мениджмънт. И за да може да заработи бъдещата болница трябва време, средства и хора, които нямаме. А дори не говорим за строежа, защото в главите на хората, които взимат горе решенията, болницата е сградата. Не, болницата са хората – лекарите, сестрите, другите медицински специалисти. Има ли ги - и на палатки да са, пак ще работят.