Д-р Росица Лолова: Първият профилактичен преглед трябва да е на едногодишна възраст

Д-р Росица Лолова е специалист по очни болести. Завършва медицина през 1991 г. в МУ-София. Придобива специалност през 1996 г. и защитава докторска дисертация през 2014 г. на тема „Клинично значение на инструменталните методи за диагностика и проследяване на страбизма“. Преподава на студенти по медицина и на оптометристи. Специализирала е в Aravind Eye Hospital, Мадурай, Индия; Augenklinik der Ludwig-Maximilians-Universität, Мюнхен, Германия; Moorfields Eye Hospital, Лондон, Великобритания. Клиничните и интереси са в областта на страбологията, детската офталмология и контактологията.

 - Д-р Лолова, кога едно дете трябва да посети офталмолог за първи път?

Първият профилактичен преглед, при нормално протекла бременност и раждане, и липса на очни симптоми, които да притесняват родителите или педиатъра, трябва да е на едногодишна възраст.

 - Защо е необходима консултацията със специалист?

Има нарушения, които не се забелязват от околните, а децата не могат да ги споделят заради малката възраст, липсата на житейския опит. Често не се оценява колко важна е наследствеността. В тези случаи се пропуска периодът, в който нарушенията могат да се коригират. 
Специалистът или човекът със знания и опит в съответната област търси насочено съществуващи проблеми при очния преглед. Специфичното при детското зрение е, че се развива от раждането до 7-8-годишна възраст. Двете очи трябва да виждат еднакво, да работят координирано, а мозъчната кора да обработва информацията, за да се получи ясен и триизмерен образ. При наличие на нарушение, което не се отстрани през периода на зрително развитие, последствията остават за цял живот.

 - Какво бихте посъветвали родителите, които имат проблем с очите, или когато има вероятност от унаследяване на даден проблем с очите?

В зависимост от проблема да направят рано първият профилактичен преглед: след раждането, на шестия месец или първата година и да зададат всичките си въпроси на специалиста, както и да се вслушат в неговите съвети.

 - Личните лекари, педиатрите са тези, които трябва да насочат един родител да заведе детето си на профилактичен преглед при офталмолог, но каква е вашата практика, родителите сами ли ви търсят или идват насочени точно от педиатъра?

Търсят ме и в двата случая. Несъмнено, важно е педиатрите да обяснят на родителите за профилактичните очни прегледи на децата, поради особеностите в развитието на детското зрение. Но за това могат да напомнят и всички, които обгрижват децата през първите им години. Често консултирам и бременни жени, които носят очила или контактни лещи относно начина на раждане. С тях винаги коментирам кога трябва да заведат детето при офталмолог. Това е част от подготовката за родителството. 
Имам и една авторска книжка в електронен и хартиен вариант "Мамо, разкажи ми за очите!", която обяснява важните неща за очите.

 - Говорим много за профилактика, за превенция, но има ли здравна култура българина в това отношение?

Бъркат се понятията профилактичен и контролен преглед. При профилактичния преглед търсим очен проблем при дете или възрастен човек, който сам няма оплаквания. Може да открием отклонения, които да говорят за сериозни заболявания на много ранен етап. Това има значение за успешното лечение. При контролния преглед проследяваме как вече установен очен проблем се повлиява от лечението. 

 - Какво представлява профилактиката на очите, на зрението, трябва ли веднъж годишно децата и възрастните да посещават очен лекар, без да имат индикация за някакъв проблем?

Очите могат да се преглеждат от раждането до най-късна възраст. Разбира се, прегледите имат своите особености съобразени с възрастта на пациента.
Честотата на прегледите се определя от очните проблеми, които могат да възникнат при различните възрастови групи, наследствеността и от способността за самонаблюдение и преценка през живота на човека.
При децата трябва стриктно да се спазват профилактичните прегледи на една, три и половина, и шест и половина годишна възраст, а в училищна – на всеки две години. При възрастните до 60-годишна възраст – веднъж на три до пет години. След шестдесет годишна възраст – на всяка една или на две години. 

 - Кои са най-честите въпроси, които ви задават родителите при такива рутинни прегледи без конкретен проблем?

Колко часа дневно може детето да стои пред мобилен телефон, компютър и телевизор.

 - Как обаче един родител може да разбере, че детето му има някакъв проблем, промяна в зрението, за какви оплаквания трябва да следи?

Проявите на очен проблем могат да бъдат най-различни. От това очите на детето да „трепкат“ - нистагъм, да завърта, да накланя главата по определен начин, нежелание за близки занимания като рисуване, четене, писане, поява на „ечемици“ на клепачите, често главоболие, често премигване, присвиване очите. Също така, ако родителят забележи нещо необичайно в очите на детето при снимки в близък план. 

 - Как протичат прегледите с деца, имате ли ваш подход, начин да ги предразположите?

Очните прегледи са едни от най-интересните за децата, защото обичайно няма болка и те научават от тях. Прилагаме тестове за изследване на стерео и цветното зрение; изследваме движенията на очите; те посочват/ назоват картинки, фигури, цифри за определяне на зрителната острота; разглеждаме структурите на окото с апарати. 
Естествено, винаги отчитам възрастта на детето и дневния му режим. За очния преглед е важно да няма фактори, които да попречат за постигането на максимално точно изследване. Разговарям с децата, обяснявам по достъпен начин. Когато трябва да направя нещо, което ще предизвика неприятно усещане ги предупреждавам. Но, също така изисквам и съдействие от тях. 
И, разбира се, има значение и моята индивидуалност. 

 - Какви са рефракционните аномалии при децата?

Рефракционните аномалии са оптични несъвършенства, при които образът е неясен, защото не попада точно върху ретината. Те са далекогледство, астигматизъм и късогледство. Понякога двете очи могат да имат различна степен на една и съща  рефракционна аномалия или две различни рефракционни аномалии – например далекогледство на едното око и късогледство на другото. Това е пречка за развитието на еднакво добро зрение на двете очи. Не се регистрира от родителите, но детският офталмолог знае как да открие този проблем, дори от много ранна възраст. 

 - Кои от тях са най-често срещани при децата и какви са начините за справяне и лечение с тях?

Във възрастта до училище, която съвпада с периода на развитие на детското зрение, по-често се срещат далекогледството и астигматизмът. Късогледството обикновено се появява в училищна възраст. И за трите изписваме очила, които помагат на двете очи да вижда ясно и да развиват зрението. С физическото израстване на детето (до 18-годишна възраст) далекогледството намалява, а късогледството се увеличава. Астигматизмът може да търпи промяна, но в малка степен. Проследяваме ги във времето, като основната ни цел е детето да вижда добре с оптичната корекция (очила, контактни лещи), която носи и да няма оплаквания.

 - Може ли да се коригира късогледството, астигматизмът и другите аномалии единствено с използването на очила?

Очилата не лекуват рефракционните аномалии. Те помагат да се вижда ясно и да се развива нормално зрение, което предпазва от появата на „мързеливо око“ - това е състояние, при което едното или двете очи не развиват максималното възможно зрение. Дете, което вижда добре с очилата си, ги търси и носи. 
Новото е, че при късогледството има стъкла за очила, които осигуряват ясно виждане и забавят увеличаването на диоптъра. 

 - При кои от тези аномалии се налага операция?

В детска възраст при нито една от рефракционните аномалии не се прави операция за намаляване/ премахване на диоптъра, защото той се променя.

 - Препоръчвате ли носенето на лещи при деца и от каква възраст?

Контактните лещи при деца се препоръчват при съответни медицински показания. Ако едно бебе е оперирано за вродена катаракта на едното око, се препоръчва носенето на контактна леща до момента на оперативното вграждане на вътреочна леща. При деца, които имат разлика повече от 3 диоптъра между двете очи, с контактните лещи се постига по-добро зрение и еднакво натоварване на двете очи. За забавяне нарастването на диоптъра при късогледство се прилагат меки и ортокератологични контактни лещи. 
При бебетата контактните лещи се поставят и свалят от родителите. От тях зависи в много голяма степен на каква възраст едно дете може да започне да носи по медицински показания контактни лещи. Родителите трябва да съблюдават за хигиената, техниката на поставяне и махане, при необходимост да помагат, да спазват контролните прегледи и, разбира се, това не бива да става насила. Най-малките ми пациенти, които сами се справят са осемгодишни.

 - Какъв е процентът на деца с кривогледство, какво показва вашата практика и опит?

Процентът на кривогледството - при деца и възрастни -  спрямо другите очни заболявания е около 4 %. При появява в детска възраст кривогледството води до функционални нарушения, а не само възприеманите естетически недостатъци. Ако функционалните нарушения не се лекуват, те остават за цял живот и са пречка за определени професии.

 - Какви са начините за лечение в зависимост от вида кривогледство, на каква възраст на едно дете може да се извърши операция?

Част от кривогледствата се лекуват само с очила, при други се налага носене на очила и оперативно лечение, при трети – само оперативно лечение. Видът на кривогледството и функционалните нарушения, до които води, определят възрастта за оперативно лечение. Смисълът на лечението е да се „изправят“ очите, да се развие добро зрение и взаимодействие между двете, като в някои случаи това налага операция около едногодишна възраст, т.е. в периода на зрителното развитие.

 - Може ли да се коригира кривогледство само с използването на очила?

Само при един вид кривогледство – при изкривяване на очите навътре, дължащо се на голямо далекогледство, т.нар. акомодативна есотропия.

 - С напредването на технологиите, все повече младите хора, а и не само те, прекарват с часове пред лаптопите и телефоните си, какъв е здравословният минимум на ден на ползването на тези устройва?

Независимо дали работим или се забавляваме, трябва да спазваме режим, за да може очите ни да се чувстват добре и да се справят с натоварването. При гледане наблизо се напряга фокусиращата система на очите - акомодацията, като почивката за нея е отпускането и - гледане надалече. Тези зрителни почивки трябва да се превърнат в здравословен навик.

 - Зачестяват ли оплакванията от юноши в тази посока, увеличил ли се е броят на този тип пациенти, именно заради прекомерното използване на мобилни устройства? 

Оплакванията са два типа и определено зачестяват. Първият тип са  непосредствено свързани с по-рядкото мигане и изсъхване на предната очна повърхност, като най-често имат преходен характер. Вторият -  влошаване на зрението за далече, т.е. поява и развитие на късогледство. Продължителните близки занимания са важен външен фактор за увеличаване честота на късогледството при деца и млади хора.
  
 - Какви мерки можем да вземем, за да облекчим очите си, когато работим по осем часа на ден пред компютър? На какви интервали окото трябва да почива?

Препоръчителни са зрителни почивки за около една минута, трикратно в рамките на един час. Вдигането на главата от екрана възстановява и нормалната честота на мигане. При възможност – редуване на различни дейности.

 - Полезни ли са разтворите за очи, кои са те и как могат да подобрят състоянието на уморените очи?

Вероятно имате предвид т.нар. „изкуствени сълзи“. Те овлажняват очната повърхност, което подобрява виждането и възстановява комфорта. Могат да се използват периодично от всеки, без определен режим, ако няма специално препоръчан от офталмолог. Хората могат да имат лични предпочитания към различните продукти. При честа употреба е препоръчително в изкуствените сълзи да не се съдържат консерванти.

 - Можем ли да използваме едни и същи очила за четене на книга и при работа с компютър, използване на мобилен апарат?

Да, обикновено е така е при хората до 40-45 годишна възраст. След това поради отслабването на фокусиращата система на окото (акомодацията) се налага използването на различни очила за далече (шофиране, телевизия, презентации) и за близо (книга, мобилен телефон, компютър). За улеснение има и комбинирани – бифокални и прогресивни очила.

 - Привърженик ли сте на използването на очила при работа с компютър?

 
Използването на очила при работа с компютър цели две неща. Първото е корекция на налична рефракционна аномалия. Второто е малко спорно – филтриране на евентуално вредно лъчение от монитора, което според мен при съвременните модели е сведено до минимум.
 

 - На каква светлина е допустимо да четем книги?

Винаги трябва да имаме добро осветление. Намалената осветеност е един от факторите за развитие на късогледство при децата.

 - Вашият апел, съвет към читателите ни, към младите хора?

Пазете очите!