Д-р Радка Масларска е лекар специалист по педиатрия и неонатология. Има повече от 20 години стаж като неонатолог. Ръководи неонатологичното отделение в Аджибадем Сити Kлиник Болница Токуда от създаването й, като го превръща във водещо за страната. Внедрява най-съвременни световни практики за лечение и грижа за най-малките.
През последните години въвежда иновативни и щадящи методики за лечение и грижа на високорисковите и недоносените деца без отделяне от родителите.
Научният интерес на д-р Масларска е в сферата на интензивната терапия, кардиопулмоналната адаптация и късното проследяване на рискови и високорискови новородени деца.
По повод Световния ден на недоносените 17 ноември отделението по неонатология на Аджибадем Сити Kлиник Болница Токуда подновява своята програма за скрининг и проследяване на недоносени и рискови бебета. Безплатните прегледи се извършват всяка последна събота на месеца след предварително записване на тел. 02/403 4000.
Тази година специалистите си поставят за цел да достигнат до възможно най-много нуждаещи се бебета. Болница Токуда и Puls.bg започват съвместна инициатива, за да дадат пряк достъп на повече родители от цялата страна до компетентно мнение за здравето и развитието на техните деца.
На 17 ноември във форума на Puls.bg ще бъде отворена темата „Грижи за новороденото с д-р Масларска“. В нея специалистите от отделението по неонатология на болница Токуда ще отговарят на въпроси, свързани със спецификите в отглеждането на най-малките, медицинските предизвикателства пред недоносени или рискови бебета, и възможностите, които родителите им имат, за да осигурят най-добра грижа.
- Д-р Масларска, кое дете е недоносено?
Недоносени са всички деца, родени преди 37 гестационна седмица, които са с тегло под 2500 грама. Именно теглото е факторът, според който ги разделяме в 4 степени. Като най-лека степен се определя първата, в която попадат децата от 2001 г до 2499 г, а най-критична е четвърта степен новородени с тегло под 1000 гр. По данни на Националния регистър за ражданията от 61 014 родени през 2016 г., 5 777 са били недоносени, като 276 са с екстремно ниско тегло под 1000 г.
- Родено преждевременно, се предполага, че неговите органи и системи все още не са се развили напълно и не функционират както при доносеното здраво бебе. Кои са проблемите, свързани със здравословното състояние на недоносеното, с които медицинският екип трябва да се справи в клиниката, за да го стабилизира?
Недонодените бебета се отличават от останалите по някои основни характеристики, които ги правят по-уязвими. Възможни са усложнения, свързани с основните системи на функциониране. Например ритъмните нарушения на дишането са сред проблемите, които се появяват вследствие на недоразвита дихателна сиситема. Завишен е рискът от редица други заболявания и смущения, засягащи дихателната, сърдечносъдовата и нервната система, обмяната на веществата. Ние трябва да сме подготвени за всеки сценарий при раждането на едно такова бебе и да можем да се намесим адекватно при всяко нежелано усложнение.
Добрите новини, които медицинската наука в сферата на неонатологията ни носи, са че през последните години възможностите ни значително се разшириха. Съвременните изследвания показват, че много от най-честите краткосрочни и дългосрочни усложнения, характерни за недоносените, могат да бъдат предотвратени или значително редуцирани с правилни грижи веднага след раждането.
Съвременната философия на нашата професия е не само да бъде спасен животът на високорисковите новородени, но и да бъдат сведени до минимум усложнения като ретинопатия, церебрална парализа, бронхопулмонална дисплазия. Тенденцията е честотата на тези усложнения да намалява чрез въвеждане на иновативни методики в интензивната терапия. Това означава да се разчита повече на самостоятелното дишане на бебето, да се прилагат методи за борба с болката, и не на последно място, тези деца да не се отделят от майките, доколкото е възможно. Трябва да се стремим майката да има непрекъснат контакт с тежко болното дете, и да се създадат условия майката да може да се грижи за своето недоносено бебе от самото му раждане.
На Световния конгрес по перинатология, който се проведе в края на октомври в Белград, бяха докладвани проучвания, които доказват, че прилагането на тези неинвазивни методи за вентилация и достъпа на родителите до тежко болните новородени бебета, води до над 40% снижаване на риска от вътречерепни кръвоизливи. С повече от 50% се намалява честотата на едно друго сериозно усложнение, каквото е бронхопулмоналната дисплазия. Овладяването на тези рискове от своя страна водят до по-нисък процент на късните нарушения в психичното и неврологичното развитие на тези деца. Извън медицинската практика това означава, че те ще имат по-малко затруднения в обучението и социализацията, каквито често срещаме при недоносените бебета в дългосрочен план. Колегите в страните, които работят с тези методи от по-дълги години, вече отчитат тези резултати.
- Всяка неонаталогична клиника ли може да даде адекватна медицинска грижа за недоносени?
В България има три нива на компетентност в областта на неонатологията. Медицинските грижи за недоносените деца се провеждат във второ и трето ниво, като всички родени с тегло под 1200 г след реанимация се превеждат в клиники от най-високото, трето ниво.
От изключително значение е да се вземе предвид, че най-добрият и безопасен транспорт на едно недоносено дете, е майчината утроба. Затова е препоръчително, когато има съмнения за настъпващо преждевременно раждане, майките да бъдат превеждани или да се обръщат към болници, които предлагат и неонатологична грижа на нужното ниво. Това важи в особена степен, когато раждането е твърде ранно и се очаква бебе с тегло под 1200 г.
- Кои са предизвикателствата, с които трябват да се справят българските неонатологични клиники в грижата за недоносените? В какво трябва да подобрим нашата здравна система в тази връзка? Към какви стандарти трябва да се стремим в нашето здравеопазване в областта на неонатологията?
Грижите за недоносените деца са решаващи в първите часове. Медицинските екипи трябва да се стремят да подобряват възможностите си, за които непрекъснато обучение и високотехнологично оборудване играят важна роля. Но без висококвалифицирани кадри и тяхното умение за работа в екип, неонатологичните грижи не биха били ефективни и качествени в степента, от която недоносените бебета и техните семейства се нуждаят. Както вече стана дума, стандартите в неонатологията се развиват. Актуалните препоръки са за:
- Прилагане на минималноинвазивни и щадящи методи на диагностика и лечение;
- Провеждане на интензивна терапия без отделяне от майката;
- Подкрепа за семействата на недоносените деца;
- Скрининг на рискови, високорискови и здрави новородени деца;
- Обучение на родителите и семействата в адаптацията и грижите;
- Ранни консултации по кърмене и хранене;
- Физикална адаптация и кинезитерапия и обучение на родителите.
- Какво е мнението Ви за кенгуру-грижата? Смятате ли, че българските болници могат да си позволят да работят повече и организират условията си така, че връзката между недоносеното и родителите да не се прекъсва?
Според световната практика в развитите страни водещите клиники и отделения трябва задължително да работят и провеждат интензивна терапия без отделяне на децата от майките. В нашето отделение вече втора година имаме специализирана семейна стая за интензивни грижи без отделяне от семейството. Броят на семейните стаи от този тип предстои да се увеличи след планиран ремонт на отделението. Това е тенденция, която се припознава от неонатологичната гилдия, но налагането ѝ в практиката често изисква време.
- Израства ли се и за колко време се израства недоносенността? Какви са Вашите наблюдения? Какви са Вашите препоръки?
Родители обикновено са разтревожени, а и достатъчно стресирани от факта, че бебето им е родено преждевременно.
Недоносените деца достигат своите връстници от 1 до 3-годишна възраст, според степента на незрялост. Препоръчително е да се направи навременна оценка на здравословното състояние на бебето, която да премине в периодично проследяване на физическото и нервно-психическото развитие. При недоносените деца спазването на хранителен режим, както и провеждането на двигателна гимнастика, масаж и рехабилитация са част от стъпките, които им помагат да израстнат по-бързо.
Бих посъветвала родителите, ако не са получи препоръки след изписването на бебето им от неонатологичното отделение, да потърсят възможно най-скоро съвет от специалист за това какви са спецификите на тяхното недоносено дете, за какви „знаци“ в развитието му трябва да следят, в какъв период какви консултации е препоръчително да потърсят. Това ще даде възможност евентуално нарушение или отклонение да се установи навреме, и да се вземат мерки в периода, в който те биха били най-ефективни.
- Недоносеното се изписва от родилния дом, но с това грижите не приключват. Какво следва? Като че ли именно тук се явява един от най-големите проблеми в детското здравеопазване у нас? Дали по силите на педиатъра (ОПЛ) ще е да проследи адекватно състоянието на преждевременно роденото дете и да бъде опора за семейството по отношение грижите за неговото здраве? Къде да търсят помощ родителите с недоносено бебе?
След изписване на недоносеното бебе грижите както от страна на лекуващия лекар, така и от страна на семейството, трябва да продължат и да са взаимносвързани. На първо време е необходимо изработване на индивидуален план за проследяване на недоносеното дете. Той трябва да включва задължителни и препоръчатителни консултации и изследвания. Програмата за проследяване е необходимо да се допълни и с план за провеждане на имунизации и определяне на двигателен режим. До навършване на 1 година специализираните медицински грижи на лекар-неонатолог са задължителни за правилното проследяване на недоносеното бебе. Това е алгоритъм, който прилагаме за всички рискови бебета, за които се грижим.
- Д-р Масларска, от години вече говорим за недостиг на педиатри и неонатолози у нас. Не привлича ли професията достатъчно млади хора, не можем да изградим добра школа и приемственост ли? Как бихте коментирали Вие?
Проблем с кадрите в областта на неонатологията наистина съществува, но той е налице и в голяма част от другите специалности. Решението, според мен, трябва да се търси в увеличаване на приема на лекари за специализация и научна работа. За едно медицинско лице е важно непрекъснато да се осведомява за новите практики и съответно да участва активно в курсове за обучение. Например участието в курсове за сестри, за акушерки и лекари, както и в национални и международни конгреси и симпозиуми дава възможност за надграждане на професионалния опит въз основа на последни тенденции и пациентски случаи. Това е от значение за всеки лекар, но преди всичко – за нашите пациенти.
За безплатните прегледи да недоносени и рискови бебета, които се провеждат всяка последна събота на месеца в отделението по неонатология на Аджибадем Сити Kлиник Болница Токуда можете да се запишете на тел. 02/403 4000.
