Д-р Марияна Свещникова е завършила Медицински университет, гр. София. Притежава специалност по детски болести и обща и трудова медицина.

 

Тя е сертифициран Шуслеров терапевт, член на Българската педиатрична асоциация и Европейското дружество по педиатрия, както и на Европейска асоциация по инфекциозни болести.


 

Д-р Свещникова бе един от гост-лекторите на Форум "Детско здраве", който се проведе на 11 октомври столицата.

 

Когато говорим за здраве, вероятно най-големият спор се заражда в темата „за“ или „против“ ваксините изобщо. В ден днешен те са колкото препоръчвани от лекарите, толкова и анатемосвани от страна на обществото.

 

Съществуват различни теории, че тези продукти биха могли да предизвикат появата на множество болести, а дори и до летален край.

В този страх обаче възниква по-обезпокояващият парадокс – малки деца да умират от болести, за които са разработени ваксини преди десетилетия, защото родителите им са решили, че ключът към издръжливостта на организма е преболедуването.

 

Ето така отказът от ваксините ни връща поне век назад и създава опасност от фатално разпространение на смъртоносни заболявания като вариолата.

 

По тази причина препоръчвам на хората да не се поддават сляпо на всяка информация, която достига до тях от непроверени източници.

Да, обръщайте внимание, това е ваше право, но винаги сверявайте наученото, за да сте сигурни, че информацията, която сте получили, отговаря на истината.

 

Хубаво е, когато имате страхове, те да бъдат споделени в семейството, защото това ще спомогне за тяхното преодоляване. А ако ги споделите с повече хора, които имат отношение и опит по въпроса, това със сигурност ще ви помогне да вземете най-правилното за вас и вашето дете решение.

 

Ваксинопрофилактика

 

Имунологичното състояние на децата е сложна материя и зависи от много фактори. Част от тях са генетични - това, което родителите са предали като генотип. Останалата зависи от начина на отглеждането, от отношението на родителите към децата и от отношението на родителите към здравето на децата, поне за този комплекс външни фактори, който е във възможностите ни да контролираме.

 

Съществува два вида имунитет – пасивен и активен. Активен е ествественият ни, природно даден имунитет, който действа, когато детето се разболее от бактериална инфекция. Той води до създаването на множество антитела, които помагат за преодоляването й.

 

Пасивният имунитет се състои в предаването на антитела през плацентата. Затова умолявам бременните жени да не пушат и да не консумират алкохол, тъй като по този начин се намаляват антителата в организма на плода и бъдещото дете става в пъти по-податливо на инфекции. А не забравяйте, че това уврежда и вашия имунитет.

 

Изкуствено създаденият имунитет се създава чрез ваксинацията.

 

Ваксинопрофилактиката, ако погледнем в глобален аспект, е точно тази мярка, която е спасила човечеството от много страшни болести, за които съвременните родители нямат представа. Част от техните родители дори вече нямат представа за тях, но такива са били вариолата, полиомиелитът или по-известният като детски паралич и други. Това са заболявания, от които са умирали милиони деца без никой да може да им помогне.

 

Затова ние се борим да създадем имунитет на новия човек по всички възможни начини. И то начини, за които сме напълно сигурни, че не увреждат детското здраве.

 

Какви са ваксините?

 

Съществуват три основни групи ваксини:

  • живи атенюирани, при които вирусът е толкова отслабен, че да престане да бъде болестотворен, но да бъде в състояние да индуцира имунен отговор (ротавирусната ваксина, ваксина срещу морбили, паротит и рубеола);
  • убити инактивирани, при които вирусът преминава термична обработка и не може да се размножава в организма на ваксинирания (ваксина срещу хепатит В);
  • субединични - ваксини, които съдържат определени антигени (части от вируса), като например противогрипната ваксина, каот те също не могат да се размножават в организма, тъй като това са само отделни части.

Сред тях различваме бактериални ваксини – токсоидни (ваксината срещу дифтерия и тетанус), субединични (съдържат определени части от бактерия, като например срещу дифтерия, тетанус и коклюш) и полизахаридни, които съдържат полизахариди, често свързани с носител конюгирана пневмококова ваксина.

 

Използваме още и комбинирани ваксини. Тяхното предимство пред бактериалните е, че намаляват дискомфорта от убожданията на ваксинирания (вместо 3 или 5 моноваксини му се поставя 1 комбинирана), подобряват ваксинационния обхват (повече хора ще си поставят ваксини срещу повече заболявания) и носят икономически ползи - по-ефективна логистика от гледна точка на разходите, по-ниски административни разходи и освен това освобождават здравни ресурси.

NEWS_MORE_BOX

 

Какви предимства ни носи ваксинопрофилактиката?

 

Благодарение на ваксините ние и нашите деца вече не сме застрашени от много инфекциозни болести.

 

Днес вариола няма, тя е глобално изкоренена, благодарение на ваксината, за полиомиелита можем да кажем почти същото. За наше съжаление, трябва да си признаем, че точно поради тази тенденция много от родителите смятат, че поради високото ниво на обществения имунитет, постигнат с масовото ваксиниране, техните деца не са застрашени от тези опасни болести.

 

В България все още има огнища, в които групи от деца не са ваксинирани за полиомиелит, и ние все още имаме ендемични участъци с полиомиелит, което е ужасно.

 

Ваксините изкорениха едрата шарка още през 1980 г., от която умираха 5 млн. деца годишно. Да не забравяме успехите в България с отдавна въведени имунизации срещу Хепатит В.

 

Най-големите успехи на ваксините са обаче тези, които не можем да видим - всички хора, които не са страдали или починали от ваксинопредотвратими заболявания.

 

Кое е мит и какви са фактите?

 

Основните факти, които витаят около ваксинопрофилактиката, са че ваксините могат да причинят увреждания и че те претоварват имунната система. Много родители не ги вземат насериозно и поради убеждението си, че детето въобще не е в риск от заразяване, заболяването не е чак толкова опасно и че в крайна сметка ваксините може и да не действат.

 

Тези митове водят след себе си до възникване на следните въпроси:

  • Необходимо ли е да се ваксинираме?
  • Не е ли по-добре да създадем естествен имунитет?
  • Безопасни ли са ваксините?

 

Отговорите

 

Ние можем да забравим болестите, но те никога няма да ни забравят!

 

При прекарване на определени заболявания последствията могат да бъдат тежки. Рискът е необоснован. Предотвратяването на морбили може да ни предпази от пневмонии, енцефалит и смърт. Превенцията на коклюш пък може да ни предпази от гърчове, мозъчни увреждания и дори смърт.

Ваксините не са опасни за детското здраве. Една нежелана реакция, наблюдавана след ваксинация, може да е или да не е причинена от самата манипулация.

 

Най-честите нежелани лекарствени реакции след ваксинация са покачване на температурата, зачервяване, подуване, болка на мястото на убождане.

 

Родителите не бива да се притесняват от живака в препаратите. Кърмачетата приемат средно 400 мкг метилиран живак през първите месеци само от майчиното мляко, а и всички ваксини, които се прилагат до 6-я месец, са без живак!

 

Ваксините не претоварват имунната система. Теоретично детската имунна система може да отговори на 10 000 ваксини, защото само за сравнение за 1 ден, организмът се среща с oколо 10 000 антигена. Прилагането на 11-те ваксини в съвременния имунизационен календар “използва” 0,1% от възможностите на детската имунна система.

 

Важно е да се подчертае, че няма връзка между ваксинацията и аутизма при децата. През 2004 г. в последния осми доклад на Комисията по безопасността към Института по медицина на Европейския съюз се съобщава за изследванията върху възможната причинно-следствена връзка между приложението на ваксини (и по-специално тази срещу морбили) и развитието на аутизъм.

 

Комисията извършва преглед на съществуващите публикувани и непубликувани епидемиологични проучвания върху описаната асоциация и изследванията върху вероятните биологични механизми на развитието на аутизъм след описаната имунизация. Докладът на Комисията отхвърля възможността за потенциални биологични механизми за развитие на индуциран от ваксини аутизъм.

 

И накрая, скъпи родители, не забравяйте - нито едно дете не трябва да пострада от ваксинопредотвратимо заболяване!