Д-р Марияна Свещникова е завършила Медицински университет - София. Притежава специалност по детски болести и обща и трудова медицина. Д-р Свещникова е сертифициран Шуслеров терапевт, член на Българската педиатрична асоциация и Европейското дружество по педиатрия, както и на Европейска асоциация по инфекциозни болести.

Д-р Свещникова е един от гост-лекторите на Форум "Детско здраве", който се организира от Puls.bg и ще се проведе тази събота, 11 октомври, в Интер Експо Център, с начало 10.00 ч.



- Д-р Свещникова, защо е необходимо да се ваксинира детето?

Ваксинопрофилактиката, ако погледнем в глобален аспект, е точно тази мярка, която е спасила човечеството от много страшни болести, за които съвременните родители нямат представа. Част от техните родители дори вече нямат представа за тях, но такива са били вариолата, полиомиелитът (детски паралич) и др. Това са заболявания, от които са умирали милиони деца без никой да може да им помогне. Днес вариола няма, тя е глобално изкоренена, благодарение на ваксината, за полиомиелита можем да кажем почти същото. За наше съжаление, трябва да си признаем, че точно поради тази тенденция много от родителите смятат, че поради високото ниво на обществения имунитет, постигнат с масовото ваксиниране, техните деца не са застрашени от тези опасни болести. В България все още има огнища, в които групи от деца не са ваксинирани за полиомиелит, и ние все още имаме ендемични участъци с полиомиелит, което е ужасно.

От няколко години преминахме на убита полиомиелитна ваксина. Преди това се поставяше живата ваксина, защото бяхме много застрашени. Сега, както в останалите държави-членки на ЕС, българските деца получават убита полиомиелитна ваксина.

Има такава тенденция, която следва да отбележим: колкото повече се развива демократичното общество, толкова повече има възможности за свобода, включително и във възгледите. Аз приемам това антиваксинално родителско движение като израз на свобода в мисленето. Моето становище е, че човек трябва да се обръща към обществото и да изразява своето мнение пред обществеността, когато разполага с доказани факти, с които може да предпази здравето на други хора.

На пациентите, които се обръщат към мен с въпроса: "Вярно ли е, че ваксината срещу морбили, паротит и рубеола може да доведе до аутизъм?", задам въпроса за източника на тази информация. Важно е, когато до нас достигат подобни твърдения, да сме наясно с това на кого са, откъде произлизат, дали те са научно доказани. Винаги в такива случаи стигам до същината на проблема – информацията се оказва получена от някакъв познат или непознат или е научена от масов форум в интернет от потребител, който остава анонимен.

До ден днешен не съм се срещнала с родител, който да твърди – да, моето дете има аутизъм, защото му направихме тази ваксина. Подобни твърдения следва да бъдат научно доказани.


NEWS_MORE_BOX


Поради това че има тенденция в световен мащаб за засилване на антиваксиналното движение и на настроенията срещу ваксините, от Комисията по безопасността към Института по медицина (IOM) проведоха прочувания за това дали конкретно ваксинирането срещу морбили, паротит и рубеола има някаква корелация с проявата на аутизъм. По памет, изследвани са около 900 деца в 17 различни проучвания. Това е много важен детайл, тъй като 17 проучвания, които се извършват в различни държави, от различни екипи, е трудно да бъдат манипулирани. Нито едно от тези 17 проучвания не извежда констатация, че тази ваксина е свързана с проявата на аутизъм.

В моята практика - работя като педиатър от 25 години - освен обичайните постваксинални реакции, други, за щастие, не ми се е случвало да срещна и смятам, че това ми дава моралното право да споделям знания и опит пред родителите относно съхранението здравето на децата им и приложението на ваксините.

Смятам, че българските родители имат право на информация и трябва да знаят от какво могат да ги предпазят ваксините и какво би могло да се случи с техните деца, ако не са ваксинирани. Смятам, че в моралните задължения на лекарите, конкретно на педиатрите, е как да съхранят здравето на децата, а не обратното.

Ако разполагам с информация, подкрепена с медицински данни и доказана по научен път, за наличието на риск за здравето при ваксинирането, аз самата най-искрено бих споделила това на моите пациенти.


- Какво представлява ваксината, д-р Свещникова, и по какъв начин тя изгражда имунитет срещу дадено заболяване?

Ваксинирането като цяло има една основна задача – да накара организма на ваксинирания да изгради имунитет срещу дадена болест, същевременно без да има опасност от заразяване. Организмът след ваксинирането започва да образува собствени антитела срещу съответния болестотворен причинител. По този начин се създава напрегнат имунитет. Тези антитела обаче се изчерпват с времето, като този период на изчерпване е засечен след много дългогодишни изследвания. Това е и причината ваксинирането да се провежда на периоди и да се напомня на организма да образува тези антитела. При повторното ваксиниране организмът създава отново антитела, които са в много по-голямо количество, тъй като той вече има изградена имунна памет и тази памет вече се активира веднага при срещата със същия причинител, псевдопричинител, което и предпазва имунизирането дете от разболяване от тази болест. Казвам че ваксините съдържат псевдопричинител, защото в съвременните ваксини се включват само специфични белтъци от вирусите, които карат имунната система да образува необходимите антитела.

Тези частици от вируса трябва да имат и носител. В презентацията, която подготвям за Форум Детско здраве, ще изложа как се развива ваксинопроизводството. Някога ваксините са съдържали общо по 2000 антигена, сегашните ваксини съдържат 100 антигена общо. А едно дете, само докато го изкъпем и облечем, се среща с 1100 антигена! Някога ваксините са съдържали живак. Днес във ваксините, в които е останало някакво минимално живачно съдържание, то е десет пъти под количеството, което организмът на едно дете получава при една разходка по улица, по която минават 10 коли на ден.

- Какви могат да бъдат очакваните постваксинални реакции от поставянето на ваксините?

Има ваксини, от които не очакваме реакции, а при други има обичайни реакции. Част от тях ние ги търсим, за да разберем, че организмът започва да произвежда антитела. Най-честата постваксинална реакция е повишената температура. Някои деца могат да реагират на поставянето на ваксината с неспокойствие, плач, общо неразположение. Например след поставянето на петвалетната компонентна ваксина – която очакваме да стане шествалетна – много деца реагират с преходно температурно състояние. Може да има и локално зачервяване на мястото на убождане. Понякога се образува малка бучица под кожата на това място, което в никакъв случай не е тежка странична реакция и може да се облекчи с поставянето на компрес.

- Как можем да повлияем тези постваксинални реакции и облекчим детето?

При повишена температура можем да използваме антипиретици като парацетамол и ибунопрофен, да прилагаме студени компреси. Много родители предпочитат да избягват лекарствата и в тези случаи прилагат шуслерова терапия, например подходяща е Шуслерова сол номер 3 на всеки час, разтворена в малко вода. Тя съдържа ферум фосфорикум и има много добър ефект и няма как да навреди на детето. Въобще в подпомагане имунитета на детето е уместно да се използват всякакви алтернативи на лекарствата с утвърдено действие, които нашия пазар предлага с възможност за избор