Д-р Явор Пукалски е ортопед-травматолог в Отделение по детска ортопедия и травматология на УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов”. Завършил е с отличие НПМГ „Акад. Л. Чакалов“. От 2005 до 2011 г. работи като санитар във Военномедицинска академия (ВМА) – София. През 2011 г. завършва Медицина в МУ – София и от 2012 г. работи в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”.
През 2013 г. започва да специализира ортопедия и травматология. От 2015 г. вече е и асистент по ортопедия и травматология към спешната болница. Преминал курсове и специализации в България, Швейцария, Турция, Великобритания и Гърция. Има над 20 публикации и участия в български и международни форуми.
Пред Puls.bg д-р Пукалски говори за важния избор на раница преди първия учебен ден, за най-честите гръбначни изкривявания при децата и тийнейджърите, за профилактиката и лечението на сколиозата и защо расте процента на фрактурите при децата.
- Д-р Пукалски, наближава първият учебен ден, а с него стои и въпросът ще удържи ли детското гръбче на тежката раница. Бихте ли споделили до какви проблеми води неправилния избор на ученическа чанта?
Изборът на подходяща раница е от ключово значение както за комфорта, така и за здравето на детето. Проучванията по въпроса са нееднозначни – тя трябва да е между 10 и 15% от тежестта на малчугана, разположена симетрично и плътно на гърба, а не носена на едно рамо. Носенето на по-тежки чанти крие и по-висок риск от травми.
- Неспазването на тези правила до какви трайни гръбначни проблеми може да доведе?
Ако изборените по-горе съвети не бъдат спазени, ученическата чанта става един от множеството предразполагащи фактори за лоша стойка, гръбначни изкривявания, болки в кръста, гърба и врата.
В момента на пазара има голям избор от раници, но моята препоръка е родителите да се спрат на такава с широки презрамки. Алтернатива добиваща все повече популярност на запад са чантите на колелца. Така натоварването върху детското гръбче се елиминира напълно.
- Длъжник ли е училището на децата, когато говорим за достатъчно движение като превенция на гръбначните заболявания?
Ролята на училището в оформянето на двигателната култура на децата е безспорна. За съжаление, както по време, така и извън учебните часове, времето за спорт при децата намалява, отстъпвайки място на компютрите и видео игрите.
Слабостта на окологръбначната мускулатура е един от основните фактори предразполагащи към развитието на сколиоза. В този ред на мисли, всеки един спорт има явни ползи за детският организъм, но плуването е класическата препоръка, която аз и повечето колеги даваме. То позволява симетрично развитие на цялото тяло. За да има оптимален ефект, обаче е необходимо то да е три пъти седмично за минимум 1 час.
- Кои са най-често срещаните гръбначни изкривявания при децата?
Най-честият проблем, с който се сблъскваме е сколиозата или страничното изкривяване на гръбнака. Всъщност, деформацията е далеч по-сложна, но това е най-видимата компонента. Особено в периодите на активен растеж, дори и малки изкривявания могат да прогресират изключително бързо.
Именно заради това адекватната профилактика е ключова за ранната диагностика и предотвратяването на евентуални усложнения. Не малко са и децата с патологична кифоза (прегърбване) и лордоза.
- Какъв е процентът на засегнатите деца със сколиоза и обратимо ли е състоянието?
Не ми е известно да има актуална статистика относно честотата на гръбначните изкривявания при българските деца. Това, което мога да споделя като лични наблюдения - от практиката ми в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и част от Националната ни кампания „Детско здраве“, е, че процентът на засегнатите деца варира в различните области. Силно впечатление ми направи големият брой деца с гръбначни проблеми в Смолянска област например, докато в Софийска този процент е относително нисък.
Добрата профилактика и лесният достъп на живеещите в София до специализирана ортопедична помощ за мен безспорно е причина за поне част от наблюдаваните разлики. Диагностицирано навреме развититето на гръбначното изкривяване може да бъде контролирано или дори излекувано.
- Кои са първите сигнали при проблем? Съществува ли „домашен тест“, с който да "хванем" заболяването?
Разлика във височината на рамената или лопатките, в двете половини на гръдния кош, в разстоянието между хълбока и отпуснатата покрай тялото ръка, в дължината на краката и накланянето на тялото или кръста на една страна са някои от клиничните признаци на сколиозата.
Болката рядко е първият симптом, който кара пациентите да ни потърсят. Моята препоръка е децата да бъдат преглеждани профилактично веднъж годишно, преди началото учебната година.
- Кои са методите на лечение?
В по-големия процент от случаите лечението е неоперативно. При леките изкривявания специализираната гимнастика и плуването обикновено са достатъчни. От друга страна, по-големите деформации подлежат на лечение с корсет или в най-тежките случаи – оперативно.
- Какви други ортопедични проблеми се наблюдават при децата? Например, плоскостъпието.
Плоскостъпието е често наблюдавано състояние. Важно е да се отбележи, че децата до 4-5 годишна възраст по правило са плоскостъпи (т.нар. физиологично плоскостъпие) и не се нуждаят от лечение.
Сводът на ходилото се развива с детето, като процесът приключва около 13-15-годишна възраст. По време на този период дразненето на ходилото – механично или термично, спомага за изграждането на свода. Това е причината да препоръчвам децата да ходят боси при всяка една възможност. За предпочитане по неравна повърхност, но дори и гладките повръхности, стига да са с различна от телесната температура имат положителен ефект. Децата, които ходят боси много по-рядко страдат от плоскостъпие.
Ако сводът на детето е спаднал или малчуганът се оплаква от лесна уморяемост, болки в ходилата и подбедриците, задължително трябва да се консултира с ортопед.
- Днес децата карат тротинетки, ролери, ховърборд, екстремни колела, малките до 3-4 години обожават батутите – всичко това носи ли нов тип проблеми или просто травмите зачестяват?
Отчетлива е тенденцията към зачестяване на фрактурите при децата – както в България, така и в световен мащаб . Двигателната активност и храненето са ключови в това отношение. Разбира се, все по-разнообразните и иновативни приспособления за игра също предразполагат към по-чести визити в травматологичния кабинет.
Травмите от батут и ховърборд обикновено засягат глезените. От друга страна, увредите при каране на ролери или колело са най-често на нивото на горния крайнк – китка, лакът, раменен пояс.
- Говорейки си за травми, има ли рискови групи – тогава когато инцидентите при децата и тийнеджърите зачестяват?
При децата под 4-годишна възраст, които тепърва се учат да ходят и да падат, счупванията са по-редки и относително леки. С времето, двигателната активност се повишава, започват по-буйните игри, участията в целенасочени спортни занимания. Тогава констатираме и началото на едно плавно повишаване на честотата на травматизма.
Около 12-15-годишна възраст, с изграждането на двигателната култура и промяната в начина на живот, тази честота започва да намалява. Интересна е наблюдаваната между двата пола разлика – момчетата като цяло са по-буйни и се травмират по-често от момичетата.
- По данни на Евростат страната ни е на първо място в ЕС по брой загинали при катастрофи с леки автомобили, а травмите от пътнотранспортни произшествия са водещата причина за смъртност при децата от 5 до 14 години и втората по честота причина за смърт при хората от 15 до 29 години. Какви са Вашите наблюдения, когато говорим за безопасността на децата в колата?
Децата до 2-годишна възраст следва да бъдат поставени в бебешко столче, обратно на посоката на движението на автомобила. Тези от 2 до 4 години в детско столче, а над 4 години – в детска седалка за кола. Системите за обезопасяване на деца в автомобила (седалки и столчета), според закона за движение по пътищата на страната, са задължителни за всички малчугани с ръст под 150 см / 36кг. Те в никакъв случай не трябва да се возят на предна седалка.
Юношите обезателно следва да ползват колани. Законът е нееднозначен и има за цел именно да намали травматизма на пасажерите при пътнотранспортни произшествия. Затова трябва да се спазва стриктно.