Д-р Елисавета Станкова се дипломира с отличен успех през 2004 г. в Медицински университет – гр. София, където през 2010 г.  придобива специалност по детски болести, а през 2017 г.  – детска пневмология и фтизиатрия. Професионалният ѝ стаж преминава в УМБАЛ "Лозенец", като работата ѝ включва лечение на пациенти както в болничната, така и от извънболничната помощ. От 2022 г. е асистент към Медицински факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Д-р Станкова е преминала обучение по детски болести във университетска болница в Париж, Франция. 

 

 - Д-р Станкова, с какви заболявания при децата се сблъсквате най-често през летния сезон?
      
Всички свързваме лятото със слънце, безкрайно море и пясъчни замъци, но за съжаление характерните за този сезон инфекции не ни разрешават пълна почивка. С най-висока честота през топлите месеци са острите вирусни гастроентерити, бактериалните и вирусните ангини, афтозните стоматити, както и инфекциите на уринарния тракт.


 

 - Как протичат тези заболявания. Като че ли най-често срещани са гастроентеритите. Какво включва лечението им? 

      
Да, острите гастроентерити се срещат с по-висока честота през летните месеци. Протичат с повръщане, диария и висока температура. Заболяването преминава спонтанно и в по-голямата част от случаите пациентите оздравяват за 2-3 дни. В редки случаи, при някои пациенти този вид инфекции могат да доведат до настъпване на дехидратация. Рискова група са кърмачетата до 6-месечна възраст, както и децата с хронични заболявания. За това и основното поведение включва прием на течности и специално създадени за тази цел разтвори. Не се преустановява кърменето, а при по-големите деца е важно и да не се забавя преминаването към нормален режим на хранене след преминаване на симптомите.
      

 - Привърженик ли сте на пробиотиците?
      
Ние живеем в симбиоза с нашата микробиота. Съществуват строги индикации за употреба на пробиотиците като медикаменти. В България се регистрира прекомерна употреба, която може да наруши нормалната ни микробиота.
      
 - Какво би могъл да направи един родител, докато намери лекарска помощ?
      
В случай на повръщане трябва да се започне с даване на малки количества течност - няколко глътки - за предотвратяване на дехидратацията. Ако детето ги приема добре, глътките се повтарят на всеки 10 или 15 минути, като количеството постепенно се увеличава според поносимостта. Течностите се абсорбират много бързо, така че ако детето повърне след интервал по-дълъг от 10 минути - по-голямата част от течността е абсорбирана и приемът трябва да бъде продължен. Кърмачетата продължават храненето си с кърмене на по-чести и кратки интервали. По-големите деца преустановяват приема на твърда храна за около 4 часа. В случаите само с диария, поради по-големите загуби, количествата на приетите течности могат и трябва да бъдат по-големи. Деца, които не могат да приемат течности за продължителен период,  трябва да посетят лекар.
      

 - Какво показва Вашата практика, по-малко ли боледуват децата през лятото?
      
Да, честотата на острите инфекции през лятото е по-ниска, свързано с по-малкия брой хора, прекарващи време на закрито, в това число и учениците.
      

 - Какви медикаменти трябва да има един родител със себе си по време на почивка, по време на път, разбира се, не само през лятото?
      
Това е често задаван от родителите въпрос. Освен температуропонижаващи средства, ако детето има хронично заболяване, родителите трябва да вземат със себе си и необходимите за това медикаменти.
      
 - На прага на есента сме, какво можем да направим, за да се опитаме да избегнем разболяването, да подсилим имунитета на детето също и за зимата?
      
Имунитетът съзрява постепенно, за това децата боледуват по-често, но се възстановяват по-бързо от възрастен човек. Няколко са основните фактори, за да устои детето по-добре на „зимните“ инфекции. На първо място, то трябва да има балансирана диета, адаптирана към хранителните му нужди. Ежедневното меню трябва да включва, освен плодове и зеленчуци, и млечни продукти - сирене, кисело мляко, нишестени храни - картофи, паста, ориз, месо и яйца всеки ден в зависимост от възрастта, включително и риба два пъти седмично.
      

 - Какви са ползите от разнообразното хранене?
      
Разнообразното хранене осигурява на детето всички хранителни вещества - протеини, въглехидрати, витамини, минерали, които са от съществено значение за здравето и развитието му, включително и за неговата имунна защита. Вторият, определящ добрия имунитет, фактор е физическата активност. Трябва да насърчаваме децата си да се движат, независимо дали става дума за спорт или игра. Може да отидем с тях пеша до училище, например. Препоръчително е те да имат 1 час умерена физическа активност на ден. Физическата активност влияе благоприятно върху естествените защитни сили. Освен времето си в училище, за съжаление, децата прекарват средно повече от 2 часа на ден пред екрана.  Ограничавайки заседналия им начин на живот, ние подпомагаме и укрепването на имунната им защита. От друга страна, натрупването на училищни и извънкласни дейности, както и твърде високите изисквания за представяне, могат да причинят стрес при децата, който отслабва имунната система. Всеки ден детето трябва да има време и за почивка.
      
 - А каква роля играе сънят при детето и какви са Вашите съвети в тази посока?
      
Сънят е определящ фактор, както за цялостното правилно развитие на детето, така и в частност за неговата имунна система. В зависимост от възрастта си детето трябва да има достатъчен брой часове сън: повече от 10 часа сън на нощ с възможност за дрямка през деня  от 1 ½ до 2 часа преди 6-годишна възраст и от 9 до 10 часа сън на нощ над 6 години. За да се регулира добре сънят, детето трябва да си ляга рано през делничните дни и да не става твърде късно през почивните дни. Тези три фактора – правилен хранителен режим, дозирана физическа активност и сън са в основата на развитието на здравия детски организъм.

 

 - Кои алергии са типични при децата през есента?
      
Освен изявата на алергиите към целогодишните алергени – домашен прах и плесени, които са по-чести през есента, от полените амброзията е с цъфтеж от края на месец юли до началото на месец октомври и е най-типична за този сезон. Възможна е и кръстосана реакция с хранителни алергени – такава за амброзията е с пъпеш и банан.
      
- До какви проблеми със здравето водят алергените?
      
Клиничната изява на алергиите към инхалаторни алергени най-често е сърбеж, запушване на носа и конюктивит. При деца с бронхиална астма, те са фактор за остра изява на заболяването.
      

- Как може да предотвратим появата им?

 

Избягване на излагане в среда с алергени е най-сигурната превенция. Съществуват, разбира се, и противоалергични медикаменти, които освен да намалят симптомите, могат и да предотвратят тяхната поява.
      
 - Как един педиатър успява да контролира състоянието на заболелите деца от вирусни инфекции, така че да не се стига до болнично лечение? 
      
Как ще протече една вирусна инфекция се определя от вирулентността на самия вирус и от състоянието на съпротивителните сили на заразения организъм. Както споменах, в повечето случаи организмът сам се справя с тези инфекции. Задачата на педиатъра е да установи дали инфекцията протича с нормалния си ход или, в по-редките случаи, настъпва усложнение и да назначи съответно необходимите изследвания и лечение. Това намалява нуждата от хоспитализации.
      
 - Какви са причините за обострянето на бронхиалната астма при децата през есента?
      
Отключващи фактори за пристъп на бронхиална астма могат да бъдат както алергените, така и вирусните инфекции. Децата с бронхиална астма и съпътстваща алергия провеждат своето контролиращо заболяването лечение под наблюдението на детски пулмолог и общопрактикуващия лекар. Това намалява, а в по-голяма част от случаите, напълно ограничава пристъпите в този период.
      
 - А как може един родител да облекчи състоянието на детето си в домашни условия?
      
Ние обучаваме родителите на нашите пациенти с бронхиална астма как да започнат лечението при пристъп в дома и кога да потърсят лекарска помощ. По отношение на острите бронхиолити, те са по-чести в зимния и пролетен сезон, във връзка с разпространението на най-честия им причинител – респираторният-синцитиален вирус. На този вирус се дължат 80% острите бронхиолити. В останалите случаи други вируси и бактерии могат да бъдат причинители. Някои от тях се срещат целогодишно, какъвто е SARS-CoV-19.

 

 - Какви усложнения предизвикват хремата и кашлицата?
      
Хремата и кашлицата са симптоми, защитни механизми на организма срещу причинителите на заболяване. Предполагам, имате предвид вирусните инфекции на горните дихателни пътища. Най-честите усложнения са от страна на дихателната система – бронхит, пневмония, синузит. С висока честота в детска възраст са възпаленията на средното ухо – отити.

 

 - Често при смяната на сезоните се срещат и настинките при децата. Има ли всъщност обикновена и безопасна настинка?
      
Настинката, всъщност е немедицинският термин за остро вирусно възпаление на носа и гърлото. В голям процент от случаите протичат леко, бързо, без усложнения и без необходимост от специфично лечение.
      
 - При какви симптоми един родител трябва да задържи детето си вкъщи, да спре да посещава учебно заведение?
      
Респираторните вирусни инфекции се разпространяват по въздушно-капков път. Най-лесният и бърз начин на заразяване. Чрез малки или по-големи капки, съдържащи различно количество от вируса, при кихане, кашляне и дори при говорене, може да инфектираме други хора. Особено лесно това се осъществява в затворени и недобре вентилирани помещения и при тесен контакт. Най-активно е отделянето на вируса в първите няколко дни от инфекцията. Тогава и изолацията, или откъсване от средата с много хора, би намалило разпространението на заболяването. Това би осигурило на пациента възможност за лечение и почивка, необходими за предпазване от усложнения.
      
 - Вашият съвет като педиатър и родител, как да се грижим за общото здравословно състояние на децата си и да опитаме да минимализираме риска от боледувания? Какво трябва да напрани един родител, за да има здраво и жизнено дете?
      
За да има здраво и жизнено дете, родителите трябва да осигурим в ежедневието на детето си трите важни фактора, които споменахме – балансирано хранене, двигателна активност и почивка, а с провеждането на задължителните профилактични прегледи и имунизации възпитаваме в детето си от малка възраст отговорността за собственото му здраве чрез превенция.