Д-р Александър Оскар е роден през 1978 г. в град София. През 2003 г. завършва медицина в Медицински университет - София с отличие. Придобива специалност по нервни болести през 2009 г. и защитава образователна и научна степен „доктор“ в област невро-офталмология. През 2015 г. придобива специалност по очни болести. 
 
Д-р Оскар е главен асистент към Катедра по офталмология на Медицински университет - София и лекар към клиника по очни болести на УМБАЛ „Александровска“. Има над 40 публикации в списания в България и в чужбина, както и над 50 участия в научни конгреси. 
 
В началото на тази година д-р Оскар е избран за председател на Организацията на евреите в България „Шалом“. През 2012 г. ОЕБ „Шалом“, съвместно с УМБАЛ „Александровска“, стартират инициативата „Направи добро“ за очни прегледи на деца на възраст от 4 до 10 години. До този момент за прегледани над 14 000 деца от цялата страна, като на 1000 от тях са дарени и очила.
 
 
- Д-р Оскар, кои са най-често срещаните очни заболявания при децата?
 
Заболяванията на очите при децата имат своята специфика и се различават от очните заболявания при възрастните. На първо място, най-социално значимият проблем е т. нар. „мързеливо око“ или амблиопия. Заболяването представлява намаление на зрението, в резултат на причини, които не се дължат на увреда на самото око. То може да бъде следствие от нарушената пречупвателна сила на окото, кривогледство. Вроденото перде също може да е причина за развитие на мързеливо око.
 
Амблиопията може да възникне и да се развие до определена възраст – 8 – 9 години. Това е периодът на съзряване на зрителната система и, ако дадена причина, например рефракционна аномалия, въздейства на детския организъм в този период, тогава може да се развие мързеливо око. Ако въздейства на по-късна възраст, вече няма такъв риск. 
 
Поради тази причина, прегледите на децата в предучилищна възраст, ранна училищна възраст са от много важно значение, с оглед на проследяването и съответно диагностицирането на тези, които имат такъв проблем. По наши данни и по данни на литературата до 5% от децата имат амблиопия. Ако се пропусне срокът за диагностициране на тези деца, съответно и лечението им, след това каквото и да се прави, няма да може да се помогне. Затова е много важно колкото е възможно по-рано да се започнат профилактични прегледи, дори и да няма никакви оплаквания и родителите да не са забелязали проблем с очите на децата. Много често амблиопията няма външни прояви и по никакъв начин не може да се разбере, че с очите на детето има проблем. Родителите си мислят, че детето вижда добре, но всъщност с едното око то не вижда. И едва когато случайно се закрие здравото око, установява, че не вижда с болното. 
 
За съжаление, много често това се установява в 2-ри, 3-ти и 4-ти клас, когато е късно и почти нищо не може да се направи. Със съвременната апаратура имаме възможност да проследяваме деца още от ранна възраст, дори след раждането. Нашите кабинети към болницата са снабдени с модерна апаратура, която ни позволява изследването още дори на новородените деца в кувьозите. 
 
Друг социално значим проблем е засягането на очите на преждевременно родените деца, особено тези, които са родени преди 32-ра гестационна седмица или с тегло под 1500 г. Те са особено застрашени от т. нар. „ретинопатия на недоносените“. Затова трябва да проследяваме тези деца още от раждането, за да не допуснем развитието на най-тежкото усложнение, а именно отлепването на ретината и необратимата загуба на зрението.
 
Разбира се, има и други заболявания, които се наблюдават предимно при децата. Много често след раждането може да има непроходимост на слъзните канали. Нормално сълзите се стичат от очите в носа по едни много тесни каналчета. При много голяма част от децата – около 10 - 15%, тези каналчета са запушени, сълзите не могат да се стекат и съответно остават в очите. Така се създава благоприятна хранителна среда за инфекции и това е свързано и със своите неприятни изживявания отстрана както на детето, така и на родителите. Това е друг чест проблем, с който се сблъскваме в нашата ежедневна практика. 
 
- По какво родителите могат да се ориентират, че детето има някакъв проблем с очите? Кои са характерните симптоми?
 
Най-характерните симптоми в детска възраст са честото мигане; случаите, когато детето има избирателно положение на главата – не гледа напред, а гледа предимно настрани; търка си очите или има главоболие. Главоболието много често, особено когато е с челна локализация, е характерен симптом за рефракционна аномалия, когато детето има нужда от очила. Важно е да се следи и дали то гледа отблизо. Разбира се, това много често е следствие на лош навик, а не защото има проблем със зрението. Така подсъзнателно им е по-удобно, но е много вредно.
 
Използвам случая да подчертая, че съвременните технологични средства – таблети, телефони, са изключително вредни за децата и по възможност родителите трябва поне да ограничат употребата им, ако не ги лишат напълно. 
 
- Колко често следва да се извършват профилактичните очни прегледи при най-малките?
 
Ако детето няма семейна история на заболявания на очите, първият преглед може да бъде на около 6-месечна възраст – да се видят диоптрите на детето, дали има кривогледство или не, да се види има ли нормални прозрачни оптични среди. Ако всичко е наред, следващият препоръчителен преглед е на три години и половина. Тогава, освен диоптрите, може да се изследва и зрителната острота, отново да се провери дали няма кривогледство, да се видят и очните дъна. 
 
Ако всичко е наред, следващият преглед е на 6-годишна възраст, след това на 7. Хубаво е в ранната училищна възраст също да се направи профилактичен преглед, до 10 – 12 години. Ако дотогава всичко е наред и в семейството няма очни проблеми, след това прегледите може да се разредят. В случай че детето има история за заболяване, в зависимост от вида му – например вродена глаукома или катаракта, трябва още след раждането очите да се прегледат и да се проследяват значително по-често. Ако детето е родено по-рано също ги проследяваме на шест месеца, на една година, на година и половина. Причината е, че честотата на очните заболявания в детска възраст при деца, които са фамилно обременени или са родени по-рано, е значително по-висока.
NEWS_MORE_BOX
 
 - Освен ограничената употреба на смартфони и таблети, в какво още се състои профилактиката на очното здраве при децата?
 
При зрителна работа отблизо на всеки 30 минути да се правят интервали по 5 минути, като се гледа надалеч. Тогава се отпуска акомодацията и очите си почиват. Не бива да се злоупотребява с компютри и най-вече с телефоните. Тогава и работната дистанция е по-близка и изключително много се натоварват очите. 
 
Хигиената също е важна – да не се замърсяват очите. Когато има някакъв проблем, съветът ми е винаги да се търси консултация с личен лекар, а да не се инициира самолечение. 
 
Най-често в България използваме антибиотици за всичко, включително и антибиотични капки, които могат да са много опасни в някои случаи. Ако има някакъв проблем, колкото и нелеп да е, винаги да се търси консултация със специалист. 
 
- Какво е очното здраве сред децата в България?
 
Преди няколко години стартирахме една кампания за прегледи на деца из страната, които са в предучилищна и ранна училищна възраст. До този момент сме прегледали над 14 000 деца. Първото сериозно заключение, до което достигнахме, е, че за около 92% от децата това им е първи преглед. Това означава, че деца между 6- и 10-годишна възраст не са консултирани изобщо от очен специалист и рискът от недиагностициране на мързеливо око, което остава за цял живот, е много голям. 
 
Направили сме и разпределение на честотата на очните заболявания по регионите, които сме посетили. Всъщност, няма някакви съществени различия със средно европейските резултати на заболеваемост на децата
 
В България е по-ниска честотата на късогледство, за разлика от държави в Азия, където честотата е много висока, но има тенденция за увеличаване както на късогледство, заради употребата на смартфони, таблети, компютри, така и на рефракционните аномалии, като цяло.