1. Чуждите тела достигат...

Чуждите тела достигат до долните дихателни пътища след директно попадане на елементите в трахео-бронхиалното дърво или при аспирация на хранителни елементи от хранопровода след позиви за повръщане и регургитация.


Най-често срещани са случаите при деца между 1 и 5 години, защото често поставят в носа или в устната си кухина пластмасови и други елементи, с които си играят. Често наблюдавани са случаи на чужди тела в трахеята у кърмачета и новородени, както и у възрастни хора.



У малките деца механичните защитни рефлекси все още не са достатъчно добре обусловени, поради което настъпва аспирация на чужди тела при смях, плач, кашлица или някаква игра. При попадане на чуждото тяло в трахеята често настъпва дълбоко вдишване от децата, което крие риск обектът да попадне надолу в бронхиалното дърво.


Чуждите тела могат да бъдат от най-различно естество. Например – бобени, грахови зърна, слънчогледови семки, ядки, орехи, кости от риба и парчета месо, метални или пластмасови обекти – копчета, мъниста, значки, зъбни коронки, протези, канюли или части от канюли, камъчета и други.

 

2. Какви са последствията?

Последствията могат да бъдат най-различни. Най-слабо изразени странични реакции има при гладки и овални чужди тела. При тях напрежението върху бронхиалната стена е по-малко и вероятността за развитие на некротични и исхемични зони от притискане е по-малко.


При попадане на ръбести тела в бронхите може да се закрепят в по-теснолуменните бронхиоли и да предизвикат нарушение в акта на дишане. При вдишване бронхиолите се разширяват и пропускат въздух около запушването, но при издишване този въздушен обем се задържа под мястото на запушване и не може да бъде изведен. В последствие може да бъде развит емфизем или ателектаза.


Също така чуждите тела имат изразен дразнещ ефект върху лигавицата на стената на бронхиалното дърво. Предизвикват оток, хиперемия и болково дразнене, което се манифестира с изразена и учестена дълбока кашлица.


При продължително престояване на чуждите тела могат да се развият некротични зъбци на мястото на контакт между чуждото тяло и бронхиалната стена и да започне развитие на стеноза, бронхиектазии или белодробни абсцеси.

NEWS_MORE_BOX

 

3. Как да разпознаем чуждото тяло?

От изключителна важност е да се знае с какви предмети си играе детето и да се огледат внимателно, ако се заподозре попадане на чуждо тяло в белодробните пътища. Също така старите хора трябва да внимават със зъбните си протези и зъбните импанти, както и всякакви изкуствени шини, които могат да бъдат поставени.


Клиничната картина винаги се изразява в пристъпи на внезапен задух, кашлица, понякога цианоза и повръщане. Тези явления стихват в период от 5 до 10 минути, но могат да се повторят. Кашлицата обикновено е суха и кънтяща и не се овладява от никакви противокашлечни медикаменти.
При силно изразена диспнея (задух) се забелязва тираж в горния коремен етаж и белодробните върхове. Характерно е попадането на чужди тела в гръкляна, които предизвикват задух при вдишване.


Задух при издишване се среща предимно при попадане на чужди тела в трахея и бронхи. Силно изразеният тираж в гръдната кост и междуребрията се придружава и от добре изразено видимо ноздрено дишане, като пациентът се старае да компенсира липсата на въздух чрез разширяване на ноздрите и поемане на максимален обем въздух.
 

4. Поставянето на диагноза...

Най-важно за поставянето на диагноза е снемането на щателна анамнеза от пациента и неговите близки, както и прилагане на образни методи за изследване. Рентгеновото изследване е изключително полезно при всякакви чужди тела, най-вече метални, стъклени и пластмасови предмети.
Характерна е картината на дишане. Диафрагмалните куполи в засегнатата половина са повдигнати и се забелязва изключително слабо просветляване на белодробната половина. При вдишване и издишване сърдечната сянка се измества в противоположна на засягането посока.

 

5. Лечение

Никога не се предизвиква спонтанно изкашляне на чуждите тела, поради риск от кръвоизливи, перфорации и други травматични увреждания на дихателните пътища. Пациентите се пренасочват незабавно към специалист по бронхоезофагоскопични изследвания, който най-често се намира в клиниките по Ушни, носни и гърлени болести. Прилагат се различни методи за изваждане на предметите – директна ларингоскопия, горна трахеобронхоскопия и долна трахеобронхоскопия.


В миналото за извършване на диагностично-лечебния метод при деца не се е прилагала анестезия, а възрастните са били медикирани само локално с 1% лидокаинов разтвор. Понастоящем повечето лекари предпочитат съвсем лека седация на всички болни, което подсигурява сто процентова точност при намесата.


Усложненията при навременно взети мерки са минимални, а смъртни случаи почти не се регистрират.