Попадането на чуждо тяло в дихателните пътища при децата е значим проблем. Най-често се случва във възрастта между 6 месеца и 4-5 години. Съотношението между момичета и момчета е 1:2. Около 73% от засегнатите деца са между 1 и 3 години. В тази възраст децата са склонни да поставят предмети в устата си, изграждат се хранителни навици и започват да се хранят самостоятелно. При травматизъм или стоматологична интервенция съществува риск от аспирация на зъб.


При поглъщането на предмети, от водещо значение е размерът, формата и материалът, от който е изработен. За дихателните пътища, риск представлява дори храната която детето приема. Изключително важно е поднасянето на подходяща за възрастта храна, съобразена с идивидуалните му особености, предпочитания и здравословно състояние. Винаги съществува риск от повръщане и аспирация на стомашно съдържимо, особено при децата в кърмаческа възраст и тези с рефлукс.


Най-често се аспирират чужди тела от растителен произход, като фъстъците са около 50% от всички случаи. Най – опасни са бобените зърна, тъй като имат сравнително големи размери, бързо набъбват и напълно запушват дихателните пътища. Те се свързват с най-висока честота на фатални инциденти. Не по-малка опасност предстваляват ядките и семките, но вероятността за благоприятен изход е по-голяма при аспирация на семка.



Чуждите тела, които достигат дихателни пътища могат да се разделят в 3 групи:

  • По-голями предмети, с гладка повърхност - части от играчки, костилки, ядки;
  • Предмети с неравна повърхност – стръкчета трева, черупки от ядки, семки. Те се прикрепят към бронхиалната лигавица;
  • Бързо набъбващи предмети – бобени зърна, парчета зеленчуци, кори от цитруси. Напълно запушват лумена на трахеята или бронха;

Какви са клиничните прояви?

Най-често аспирацията на чуждо тяло се съпровожда от „респираторна драма“ – тежък кашличен пристъп, с промяна в дишането и по-голяма от обичайната продължителност (няколко минути). Ако не бъде отстранено през това време(спонтанно, чрез изкашляне или с помощ на възрастен), има два варианта: единия е то да запуши трахеята и да има фатален изход, а другия е да премине в по – долни отдели на дихателни пътища и да запуши отделен бронх.

 

При запушване на бронх, следва период на „мнимо благополучие“ – детето се успокоява, дишането се нормализира. При по-малките деца, често се наблюдава генерализирана бронхиална обструкция. Клиничните прояви са в зависимост от това до каква степен е запушен бронха:

  • При напълно запушен бронх се развива се пълна ателектаза. При преглед се установява скъсен перкуторен тон, отслабено везикуларно дишане с изместване на медиастинума на зегнатата страна. Следва бързо развитие на възпаление. Най-често се засяга десният бял дроб, поради анатомични особености на ъгъла под който се спуска бронхът, спрямо трахеята.
  • Непълната обструкция на бронха води до развитие на клапен механизъм. Това е по-често срещаният вариант. При вдишване в белия дроб попада въздух и той се раздува, при издишване, чуждо тяло запушва лумена на броха и не може да премине. Наблюдава се раздуване на съответния бял дроб, увеличение на обема му, изместване на медиастиналната сянка към противоположната страна. При преглед се установява хиперсонорен тон, отслабено везикуларно дишане и сухи свиркащи хрипове.
  • Незначителната обструкция се дължи на аспирация на малки и тъкни предмети. Засягат се обикновено среден или долнодялов бронх. Не се наблюдават значителни нарушения в дишането или непосрествени тежки възпалителни промени. Обикновено следват рецидивиращи пневмонии и едностранни обструктивни прояви.

Как се поставя диагнозата?

При съмнение за аспирация на чуждо тяло, водещо място в поставянето на диагнозата имат образните изследвания. Дори при рентгенонегативни чужди тела (храна, пласмаса и др.) може да се наблюдава типичен рентгенов образ. Типично за пълната обструкция е наличието на ателектаза с изместване на медиастинума на съответната страна. При непълна обструкция се установява емфизем и медиастинум на срещуположната страна. В някои случаи чуждото тяло променя локацията си и се установяват мигриращи вентилаторни нарушения.

 

Диагнозата се потвърждава, чрез бронхоскопия инструментален метод за изследване, чрез който директно се оглежда трахеобронхиалното дърво.

 

При оглед на засегнатото място се установява оток, хиперемия и гноен ендобронхит.

 

Бронхоскопията освен диагностичен е и дефинитивен лечебен метод! В малка част от случаите, когато чуждо тяло достига белодробен паренхим или са се развили усложнения, се прибягва до хирургична намеса.

 

В случай на задавяне трябва незабавно да се окаже помощ! При деца над 2 години се прилага приомът на Хаймлих. При кърмачетата – детето се поставя на предмишницата или на бедрото с главата леко надолу, след това се потупва неколкократно между лопатките. В случай на неуспех, обърнете детето по гръб и направете няколко резки притискания върху гръдната кост.

 

Винаги наблюдавайте детето по време на хранене! Не се препоръчва консумацията на ядки при деца под 5 години.