Отитът е едно от възможните усложнения в хода на вирусна или бактериална инфекция. При някои деца то настъпва поради анатомични особености или генетична предразположеност, в други случаи е свързано с хроничното носителство на конкретни бактериални причинители (Haemophilus influenza, Moraxella catarrhalis, Streptococcus pneumoniae ).

Какво означава рецидивиращ отит?

Когато се повтаря периодично, състоянието се определя като рецидивиращ среден отит. По-точно за рецидивиращ отит се приема наличието на:


  • Три или повече епизоди на среден отит в рамките на 6 месеца или 
  • Четири или повече епизода за една година.

Състоянието е типично за детската възраст и трябва да се разграничава от други хронични заболявания на средното ухо, като серозен среден отит.

 

Колко често се среща отитът?

Честотата е особено висока при децата като достига 20 до 30% от педиатричната популация. Обичайно с възрастта проблемът се саморазрешава, когато децата преминат 4-годишна възраст.

 

Как се поставя диагнозата?

Невинаги при преглед по повод остра вирусна инфекция се стига до отоскопия (оглед на тъпанчевата мембрана с отоскоп). Детето обичайно изпитва болка и дискомфорт на засегнатото ухо и периодично го подръпва или не чува добре от съответната страна.


Понякога огледът с обикновен светлинен отоскоп е недостатъчен за поставяне на диагнозата, дори тогава когато тъпанчевата мембрана видимо е зачервена. Може да са необходими допълнителни изследвания за подвижността на мемебраната с пневматичен отоскоп или тимпанометрия за определяне наличието на течност в средното ухо.


При наличие на обилно количество ушна кал изследването може да е затруднено, тогава се налага предварително почистване на ушния канал, което от друга страна, създава допълнително стрес и неудобство на детето.


За предпочитане е провеждането и на микробиологично излседване, за да се избегне рискът от неуспешно лечение и своевременното установяване на антибиотична резистентност. Изследват се назофарингеален секрет и секрет от ухо.

Какво е лечението?

Обичайно локалното лечение е крайно недостатъчно и се налага прием на системни антибиотици. В повечето случаи приложението на penicillin или amoxicillin (протектиран или не с clavulanic acid) е достатъчно.


Оценката на резултата от микробиологичното изследване трябва да бъде задължително от лекуващия лекар.

Каква е превенцията?

Доказана е връзката между честотата на рецидивиращия среден отит и някои социалноикономически фактори, кърменето и пасивното пушене.


По отношение на социалноикономически фактори се смята, че заболяването е с по-висока честота сред хората, които имат по-труден достъп до здравеопазване и силно ограничени финансови ресурси, както и ниското ниво на образование сред родителите на засегнатите деца. Независимо от условията на средата, която обитават децата водеща се оказва генетичната предразположеност.


Доказано е, че кърменето редуцира риска от развитие на остър среден отит при кърмачетата. А пушенето на родителите се смята за рисков фактор за развитие на редици респираторни заболявания, както и остър среден отит.


Посещението на детско заведение (ясла или градина) се свързва с по-висока честота на отит поради по-честите респираторни инфекции.


С въвеждането на пневмококовата ваксина е постигнато редуциране на тежко протичащите инвазивни инфекции, но липсва все още яснота относно ефекта ѝ по отношение на рецидивиращия среден отит.


Аденоидектомията (т.нар. „премахване на трета сливица“) е с доказан ефект по отношение честотата на рецидивиращите средни отити.


Приложението на alfa-hemolytic Streptococci (AHS) се смята, че може да има инхибиращ ефект върху S.pneumoniae и H.influenzae. Под формата на спрей АHS, се впръсква в носа, но не е доказан ефект и редукция на честотата на заболяването.


Впръскването на Streptococcus salivarius има по-голям успех до момента и води до известна редукция на рецидивиращите средни отити при деца след колонизирането с бактерията.


Приложението на различни видове пробиотични бактерии е възможно да даде положителен резултат по отношение на превенцията.
Различните форми на прилагане на имуноглобулини нямат ефект върху рецидивиращия среден отит.