В следващите седмици се очаква типичното застудяване и снеговалежи. Снегът преобразява улиците, създава добро настроение и безброй възможности за игри и забавление. Дори при ниски температури, ако времето е ясно децата се извеждат на разходки, играят в снега, тичатq правят снежни човеци, спускат се с шейни.  Понякога, тези дейности могат да доведат до различни инциденти, от най-безобидни падания до сериозни травми.

 

Повечето травми при падане засягат горни или долни крайници, като най-често се наблюдават фрактурите на предмишницата.


 

Най-често срещаната фрактура в детска възраст е дисталната фрактура на радиуса

В предмишницата, се намират две дълги кости - наречени радиус (лъчева) и улна (лакътна). До момента на завършване на костния растеж, всяка от дългите кости в тялото има зони на растеж, наречени метафизи.


Дисталната фрактура на радиуса, най-често се дължи на класическо падане, засяга се метафизарната част на костта и обикновено се получава по компресионен механизъм (при падането ръката е отведена, тежестта на тялото пада върху нея, като се получава компресия на дорзалната част на предмишница и същевременно екстензия на воларната). Тези фрактури обикновено са тип “зелена клонка“, т. е.с непълно счупване на костта. Възможно е да е засегната и диафизарната (средната) част на костта, при което триъгълен фрагмент от епифизата остава прилежащ към метафизата. 


В зависимост от редица фактори (степен на разместване на фрагментите, брой на фрагментите, и др.), лечението може да бъде неоперативно, чрез наместване по закрит начин, след което шиниране и впоследствие гипсова имобилизация или оперативно, като се поставят винтове и плаки.

 

Често срещана фрактура е супракондиларната

При този тип фрактура е засегната дисталната част на хумеруса (раменната кост) обикновено над зонатана лакътната става.


Изключително важно е нейното разпознаване и адекватно лечение, поради опасността от наличието на потенциална съдова травма (a.brachialis) или засягане на нерв (nervus interosseous ant.) или и двете. Подобна травма може да доведе до прогресиращи деформации и дълготрайни последствия. Съществуват два типа - екстензионна (в над 90% от случаите) и флексионна, в зависимост от позицията на отделения фрагмент спрямо хумеруса(дългата раменна кост). От изключителна важност е бързото поставяне на диагнозата и спешното оперативно лечение (до 6 часа след травмата). Ако има разместване на фрагменти на костта една спрямо друга, при запазени структури на съдове и нерви, се налага оперативно лечение, при което старателно се избягва ятрогенна травма. Винаги, когато се установи такава фрактура, се оценя кръвоснабдяването и инервацията в дисталната част на ръката, преди и след репозиция и поставяне на гипс.

 

Фрактури на предмишницата, засягащи диафизите на радиус, улна или и двете

Повече от половината са тип „зелена клонка“. Лечението включва завършване на фрактурата, репозиция и обездвижване, като се извършва под обща анестезия. Оперативна намеса се налага в случаите, когато са налице открити фрактури; ако фиксирането е било неуспешно и това се установява на контролна рентгенография след около седмица; при засягане на меки тъкани. Обикновено се поставят временни транскутанни интамедуларни пирони.

 

Непосредствено след настъпване на всяка травмата, се появява оток, силна болка, а в някои случи промяна в анатомията на ставата. Движенията са затруднени, при откритите фрактури, със сигурност има засягане и на меки тъкани и драматична болка.


За поставянето на диагнозата са необходими образни изследвания, от рентгенография (анфас и профил), до по-детайлно уточняване засягането на меки тъкани с помощта на магнитен резинанс.

 

При съмнение за фрактура, осигурете обездвижване на засегнатия крайник и студен компрес. Спешно се консултирайте с ортопед, по възможност, без да отлагате.