Какво представлява бронхообструктивният синдром (БОС)?

Понятието синдром, в медицинската литература, означава съвкупност от симптоми. Всеки синдром, се явява като част от клиничната картина на определено заболяване.


При бронхообструктивния синдромв резултат от стеснение по хода на бронхи и/или бронхиоли се наблюдават:


  • Затруднено дишане, тахипнея(учестено дишане), диспнея;
  • Емфизем(прераздуване на белите дробове);
  • Кашлица;
  • Различна по степен дихателна недостатъчност;

Стеснението на дихателните пътища се дължи на: оток на бронхиалната лигавица; увеличена и променена бронхиална секреция; спазъм на гладката мускулатура и по-рядко поради попадане на чуждо тяло в бронх или външно притискане.

Как се поставя диагнозата?

Диагнозата е предимно клинична, децата страдат от затруднено дишане, при наблюдение се установяват цианоза, тахипнея, диспнея, тираж (хлътване на гръдната мускулатура при дихателни движения), гръдния кош изглежда емфизематозно раздут (симетрично или асиметрично, в зависимост от подлежащата причина). При перкусия се долавя хиперсонорен перкуторен тон. Аускултаторно дишането е изострено везикуларно, с удължен експириум и прибавени сухи свиркащи хрипове. При силно изразена обструкция, се наблюдава т.нар. „тих бял дроб“ - силно отслабено дишане без хрипове.

 

При провеждане на фасова рентгенография на бели дробове и сърце - промените, които се установяват са: разширени междуребрени пространства, просветлени белодробни полета, нисък стоеж на диафрагмата, хиперинфлация. Изследването потвърждава диагнозата и насочва към уточняване на причината (пневмония, аспирация на чуждо тяло и др.) и наличие на усложнения. Друг диагностичен метод, който се прилага по лекарска преценка, е функционално изследване на дишането. То е показано основно при съмнение за бронхиална астма и проследяване на хронични белодробни заболявания.

При кои заболявания се установява бронхообструктивен синдром?

  • Най-често в детска възраст, бронхообструктивният синдром се дължи на инфекции.

Бронхит, бронхиолит - причинителите са вируси, предимно RSV, обикновено се предшестват от инфекция на горни дихателни пътища. Постепено се появява суха кашица учестено и затруднено дишане. Диагнозата се поставя клинично. Ренгенография се прави, когато е необходимо да се изключи пневмония.

Пневмония с бронхообструктивен синдром - единият вариант е инфекция на долни дихателни пътища(бронхит, брохниолит) да се усложни, като процеса обхване и алвеолите. Във втория случай първична пневмония протича с обхващане на бронхиоли и малки бронхи. На ренгенографията има данни за пневмониячен процес и признаци на бронхообструктивния синдром.
Аспирационна пневмония - възниква поради нарушения в гълтането, аномалии на устна кухина, хипотония, невролигични заболявания и др.;

  • Друга честа причина са алергичните заболявания:

Бронхиална астма - поставя се като диагноза при многократно повтарящи се еднотипни пристъпи на БОС, след изключване на друга причина;
Бронхиална хиперреактиност - провокира се от различни фактори(вкл. физични);
Ларва мигранс - бронхообструктивният синдром възниква в резултат на еозинофилната реакция на организма спрямо ларвата;

  • В групата на механична обструкция попадат:

Екзогенно чуждо тяло - характерно е за възрастта от 2 до 6 години. Има анамнеза за внезапен пристъп на мъчителна кашлица, по време на хранене или игра. Впоследствие се появява напредващ бронхообструктивен синдром, обикновено едностранно, като е възможен и рефлекторен спазъм в незасегнатия бял дроб;
Аспирация на стомашно съдържимо при ГЕР - предизвиква бронхообструктивен синдром от една страна в резултат от механичната обструкция на дихателни пътища. От друга страна, киселото стомашно съдържимо, като химичен агент, води до възпаление, което е свързано с оток, хиперсекреция и спазъм на гладката мускулатура;
Муковисцидоза - генетично заболяване, при което е нарушен транспорта на хлорни и натриеви йони в епитела. Това води до натрупване на гъст вискозен секрет, като се засягат основно дихателна и храносмилателна система;
Алфа-1-антитрипсинов дефицит - генетично заболяване със сравнително по-късна проява;
Бронхомалация - в резултат на недоразвитата и мека хрущялна структура на бронхите, в хода на експириум се образува вентилен механизъм и те колабират, което води до развитието на бронхообструктивен синдром;
Бронхопулмонална дисплазия - представлява хронично белодробно заболяване, при недоносени, лекувани с кислород, механична вентилация и позитивно налягане.

  • Бронхообструктивният синдром може да се дължи и на външно притискане на дихателни пътища:

Увеличени лимфни възли, в хилусна област;
Белодробни кисти;
Синдром на средния лоб;

  • Вродени сърдечни малформации с:

Левостранна сърдечна недостатъчност;
Ляво-десен шънт и белодробна хипертония;