Бронхиалната астма е най-честото хронично заболяване в детската възраст и водеща причина за хроничната заболеваемост особено в развитите страни. Има изключителна роля в честите отсъствия от училище и смущава работоспособността.

Астмата обикновено започва в ранното детство, като по-често се среща при момчетата. При децата над 3-годишна възраст обикновено тя е съчетана с атопичен терен, който допълнително улеснява развитието й.

Атопията се характеризира с алерген-специфична сенсибилизация и е основен рисков фактор на голям контингент пациенти. За съжаление, все още не е описана интервенция, която да предотврати болестта или да модифицира естествения й ход.
 

1. Какво е бронхиалната астма?

Бронхиалната астма е хронично алергично възпалително заболяване на дихателната система, което се характеризира със свръхчувствителност на дихателните пътища, водеща до чести пристъпи на задух, кашлица и „свирене” в гърдите. Предвид че развитието ѝ е от ранна детска възраст, подходът и вниманието на родители, учители и най-вече общопрактикуващи лекари, трябва да бъде повишено.
 


2. Диагностика

Диагностиката на бронхиалната астма при пациентите под 5-годишна възраст и особено при тези под 2 години е изключително трудна поради неспецифичния ѝ характер. Друг момент е и ограниченията в рутинната оценка на възпалението и патологията на дихателните пътища, създали се от невъзможността основни методи на изследвания да бъдат от полза.
 

3. Честота

Около 300 милиона души в света боледуват от бронхиална астма, а само в България броят на регистрираните е около 350 000, като близо 40 000 от тях са деца. В последните години заболеваемостта нараства в цял свят, като в процентно отношение честотата й сред децата се движи между 6-18%. За България тази честота е в рамките на 7% при децата.

NEWS_MORE_BOX



При проучване на бронхиалната астма в централна и източна Европа ( AIRCEE ), диагностиката и лечението на заболяването е значително по-добро през последните години. За България подобрението е 32%. Това се дължи на напредъка в методите на изследване, мониториране, обучение и не на последно място, България вече разполага с всички нужни медикаменти за контрол на заболяването според „златния стандарт” на GINA (Глобална стратегия за астма).
 

4. Етиология

Редица съвременни проучвания доказват многофакторната й етиология - различни външни и наследствени фактори.

Към външните фактори спадат:

  • Алергените във въздуха - домашен прах, домашни животни, хлебарки, гъби;
  • Респираторни инфекции,
  • Цигарен дим,
  • Храна,
  • Прием на медикаменти,
  • Замърсяване на въздуха,
  • Психосоциални фактори,
  • Паразитни инфекции.


Към вътрешните (наследствени) фактори спадат:

  • Генетично предразположение (атопия),
  • Пол (до 18-годишна възраст по-често при момчета),
  • Затлъстяване.


5. Потогенеза

Възпалителният процес попада в центъра на съвременната концепция за патогенезата на астмата. Той засяга бронхиалната стена като води до ограничаване на въздушния поток и повишава бронхиалната реактивност към различни стимули. След като отключващите фактори предизвикат острото възпаление на бронхиалната лигавица се развива оток, повишена продукция на мукус (хиперсекреция ), спазъм на гладката мускулатура, а оттам и стеснение на бронхиалния лумен.

Бронхиалната астма е заболяване на малките, периферни дихателни пътища, което се подкрепя и от факта, че пациентите са с експираторен ( в момента на издишване ) задух.  Повишената продукцията на мукус изпълва лумена на периферните пътища, а спазъмът на гладката мускулатура допълнително затваря порочния кръг.
 

6. Клиника

Клиниката при такива пациенти се изразява главно от рецидивиращи присъпи на „свирене” в гърдите, задух при издишване, кашлица и сухи свиркащи хрипове двустранно. При хронифициране на процеса, когато няма адекватен контрол на астмата или се провежда грешна терапия, се стига до крайна фаза на заболяването. Тя се изразява в ремоделиране на дихателните пътища -  увеличаване на размера и броя на гладкомускулните клетки (като следствие - бронхоконстрикция) ,увеличение на слузните жлези, задебеляване на базалната стена и пролиферация на кръвоносни съдове (с повишена пропускливост - едем ), дилатация на съдовете, възпалителна клетъчна инфилтрация, нарушение на бронхиалния епител.


Така наречените Гоблетови клетки, отговорни за продукцията на мукус, също увеличават броя си. Всички тези изменения водят до така характерния бронхообструктивен синдром при астматично болните.
 

7. Фенотипове на астмата при деца

Фенотиповете на астмата при деца се разделят на няколко основни:

  • Атипична (алергична) астма – алергенът е провокиращ фактор;
  • Астма провокирана от физическо усилие;
  • Астма при затлъстяване;
  • Вирус-индуцирана астма – при предшестващи вирусни инфекции;
  • Неуточнена


Диагнозата бронхиална астма при деца е суспектна при наличието на характерни симптоми и клинична оценка на базата на фамилна история и физикална находка.
 

8. Симптомите

Според GINA може да се подозира астма, ако се установи наличието на някои от следните симптоми:

 

  • Чести епизоди на „свирене”- повече от веднъж месечно;
  • Поява на „свирене” или кашлица при физически усилия;
  • Периодична нощна кашлица без придружаваща вирусна инфекция;
  • Липса на сезонна изява на „свирене” в гърдите;
  • Симптоми, които се появяват или се изострят при наличието на: алергени, тютюнев дим, физически упражнения, полени, вирусни инфекции, емоционален стрес;
  • Повтарящо се затруднено дишане и стягане в гърдите;
  • Стихване  на симптомите при прием на облекчаващи астмата медикаменти