Бронхообструктивният синдром протича със затруднено и учестено дишане, удължено издишване, „свирене” в гърдите. В много от случаите при наличие на вирусна инфекция на долните дихателни пътища при деца под 5-годишна възраст се установява наличие на бронхиална обструкция. При повтарящи се (рецидивиращи) бронхообструктивни епизоди възниква съмнение за наличие на бронхиална астма в контекста на подлежаща алергична генеза.

 

Ранното разпознаване на бронхиалната астма при деца под 5 годишна възраст остава предизвикателство. Причината е, че симптомите са неспецифични и се проявяват и при голяма част от респираторните инфекции. Оплакванията, насочващи към бронхиална астма според GINA (Global Initiative for Asthma) включват:


  • „Свирене” в гърдите. Това е най-честият симптом, който се асоциира с бронхиална астма. Вероятността да се касае за астма се увеличава, ако „свиркащото” дишане се проявява през нощта, при наличие на физическо усилие, след експозиция на тютюнев дим или при замърсяване на въздуха.
  • Кашлица. Тя е рецидивираща, упорита, непродуктивна, при отсъствие на респираторна инфекция. Характерно е, че през нощта кашлицата се влошава, като може да е съпроводена със „свирене” в гърдите или затруднено дишане. Кашлицата се проявява и при експизиция на тютюнев дим, физическо усилие, замърсяване на въздуха.
  • Недостиг на въздух. Той настъпва отново при физическо усилие, което може да е игра на детето, по-продължителна разходка, плач, смях и е насочващ симптом за поставяне на диагнозата бронхиална астма.
  • Активност. Това е важен показател при съмнение за бронхиална астма и при оценка на контрола на лечението. Децата с бронхиална астма често не вземат активно участие в игрите, лесно се уморяват при ходене и тичане и искат да бъдат взети на ръце. Родителите могат да забележат промени в настроението, по-лесна раздразнителност, умора.

 

Най-трудно е отдиференцирането на бронхиалната обструкция, която настъпва в резултат от чести вирусни инфекции на долните дихателни пътища, от ранна изява на бронхиална астма. Везните се накланят в полза на бронхиалната астма, ако описаните симптоми са с продължителност по-голяма от 10 дни; налице са повече от три епизода на бронхиална обструкция за година и/или нощно влошаване на оплакванията; в светлите периоди детето има кашлица, затруднено дишане, „свирене” в гърдите по време на физическо усилие (игра, движение, смях, плач); наличие на подлежащ атопичен терен – атопичен дерматит, алергичен ринит или родственик с диагностицирана бронхиална астма.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Какъв е диагностичният подход?

 

1. При съмнение за бронхиална астма може да се започне контролиращо лечение за 2-3 месеца с инхалаторен кортикостероид и да се проследи резултатът от лечението. Наличие на подобрение на оплакванията потвърждава диагнозата бронхиална астма.

 

2. Алергично тестуване. Това може да включва провеждане на кожно-алергични проби или изследване на IgE в кръвния серум. При кожно-алергичното тестуване има възрастово ограничение, като обикновено то се препоръчва при деца над 5 годишна възраст. При голяма част от децата с бронхиална астма се доказва наличие на свръхчувствителност към даден алерген. Така или иначе негативният резултат от алергичното тестуване не може да изключи на 100% диагнозата бронхиална астма.

 

3. Пулмография. Чрез рентгеновото изследване може да се изключи друга причина за рецидивиращите бронхиални обструкции.

 

4. Функционално изследване на дишането. Тестовете са различни, като се изследват определени дихателни обеми. Така или иначе е нужно съдействие от страна на детето, затова тези тестове, макар и информативни, са неприложими при деца под 5 годишна възраст.

 

5. Издишан NO. Фракцията на азотния оксид в издишания въздух може да се използва като диагностичен маркер, като има публикувани данни за изследването и при деца на възраст 1-5 години. Методът намира все по-широко приложение.