Какво е устройството на тестиса?

Тестисите са едни от най-важните органи на мъжката репродуктивна система. Те се развиват в коремната кухина по време на вътреутробното развитие на детето и след раждането се спускат в скроталните торбички. По този начин се осигурява по-ниска температура с 1-2о С, която е оптимална за зреенето на сперматозоидите.

 


Двата тестиса са с овална форма, като над всеки от тях е разположен епидидимисът. Той е важна структура, която осигурява узряването и транспорта на сперматозоидите към вас деференс. Тестисите имат и секреторна функция, като произвеждат половия хормон тестостерон.

 

Деликатната структура на тестиса е причина заболяванията в тази област често да са свързани с болкова симптоматика. Тя от своя страна силно притеснява родителите поради важните репродуктивни функции, които изпълнява органът.

 

Торзията на апендиксите на тестиса е най-честата причина за тестикуларна болка в детската възраст. Съществуват два такива апендикса – тестикуларен апендикс, който е остатък от Мюлеровия канал, и епидидимален апендикс – остатък от Волфовия канал. Те представляват рудиментарни органи, които не изпълняват съществена функция. Тестикуларният апендикс е наличен при 92% от момчетата и е разположен в горния полюс на тестиса, във вдлъбнатината между епидидимиса и самия тестис. Епидидималният апендикс е наличен при 23% от момчетата и позицията му е променлива, като най-често се разполага в главата на епидидимиса.

 

Най-често болката в скротума се дължи на торзия на епидидимиса, тестиса или тестикуларния апендикс. Тези три състояния обикновено могат да се различат от специалиста при клиничния преглед. Въпреки това понякога торзията на тестикуларния апендикс (която не изисква спешна хирургична намеса) може да наподоби торзията на тестиса. Последната трябва да бъде своевременно диагностицирана и лекувана, за да се избегне дългосрочна увреда в тестиса.

 

Какво се случва?

Апендиксите обикновено имат краче и са подвижни. Това е предпоставка за лесното им усукване. То, от своя страна, води до нарушаване на кръвоснабдяването на засегнатата тъкан и развитие на исхемична зона. Некрозата на апендикса предизвиква болка и локално възпаление на разположените в близост обвивка на тестиса и епидидимиса. Торзията може да се съпровожда още и от задебеление на скроталната стена, симптоматично хидроцеле, увеличение на главата на епидидимиса.

 

Каква е честотата на торзията?

В САЩ са правени няколко ретроспективни проучвания, които показват, че водеща причина за болка в скротума е именно торзията на апендикса. Тя се доказва при 46-71% от децата, които са посетили спешните центрове с оплаквания от болка в скротума.

 

Какви са симптомите?

В повечето случаи оплакванията и клиничния преглед са достатъчни за поставяне на диагнозата. Симптомите включват:

  • Локализирана болка в горния полюс на тестиса;
  • Наличие на „синя точка“ в горния полюс;
  • Запазен кремастерен рефлекс.

Ултразвуковото изследване идва на помощ при несигурна диагноза.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Опасно ли е състоянието?

Счита се, че торзията на апендикса е заболяване с доброкачествен характер. Некротизиралият апендикс се резорбира без остатъчни последици за самия тестис. Състоянието обаче трябва много добре да се различи от торзията на тестиса, която има тежки последици по отношение виталността на органа, като оставена нелекувана води до некроза на целия тестис.

 

Описан е само един случай на формиране на скротален абсец в резултат от торзия на тестикуларен апендикс. Много рядко при несигурна диагноза се налага извършване на оперативна интервенция, за да се постави точната диагноза. Въпреки извършването на редица проучвания, до момента не е доказан бактериален или вирусен причинител на състоянието.

 

Каква е средната възраст?

Заболяването е най-често срещано в детската възраст – между 2 и 10 години. То много рядко възниква в юношеството, вероятно поради настъпване на фибротични процеси в апендикса и неговата дегенерация.

 

Какво е лечението?

То включва постелен режим, прием на нестероидни противовъзпалителни лекарствени средства, а в няклои случаи се налага и антибиотично лечение.

 

Каква е прогнозата?

Тя е отлична. Дългосрочни усложнения не се наблюдават.