Белодробният абсцес представлява гнойно-некротично образувание със собствена капсула, което се формира в резултат от белодробна инфекция. То се среща значително по-рядко при децата в сравнение с възрастните. Той бива първичен и вторичен.

 

  • Първичният белодробен абсцес се среща при здрави деца, които нямат друга подлежаща инфекция.
  • Вторичният белодробен абсцес се формира при индивиди, при които има налични подлежащи предразполагащи фактори. Те включват аспирационен синдром, пневмония, муковисцидоза, гастроезофагеален рефлукс, трахео-езофагеална фистула, имунодефицит, неврологични заболявания и други.

 


Кои са причинителите?

Често се открива смесена микробна флора – грам-отрицателни и грам-положителни бактерии. Сред изолираните причинители са стафилококи, стрептококи, хемофилус, клебсиела. Нерядко се доказва наличието на анаероби, както и на гъбички.

 

Каква е клиниката на заболяването?

Най-често водещи са оплакванията, свързани с основното заболяване. Обикновено то датира от около 2 седмици преди формирането на абсцеса. Сред честите симптоми са повишена телесната температура, болки в гърдите, отпадналост, безапетитие, засилване на кашлицата с прибавяне на експекторация, тахикардия.

 

При пробив на абсцеса към бронх се наблюдава обилно изхрачване на гнойно съдържимо - вомик. След това обикновено състоянието на детето се подобрява в известна степен. Рядко обаче може да се наблюдава пълно оздравяване.

 

Каква е еволюцията на процеса?

Възможни са 4 изхода от заболяването:

  • Оздравяване;
  • Хронифициране – при продължителност над 4 седмици;
  • Прогресиране – характеризира се с формиране на нови абсцеси или пневмонични огнища от същата или противоположната страна;
  • Развитие на остатъчна кухина – формира се при овладяване на възпалителните промени, съпроводено със запазване на абсцесната стена. Често в нея се натрупва колаген и тя запазва първоначалния си размер или намалява незначително.

 

Какви изследвания са необходими?

Пълната кръвна картина показва значително повишаване в броя на левкоцитите, силно ускорено СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите), както и висок C-реактивен протеин.

 

Обикновено белодробният абсцес се диагностицира при извършване на рентгенография на бял дроб. При нея се установява масивно петнисто засенчване без резки граници. Ако абсцесът е пробил в бронх и част от съдържанието му се е евакуирало, може да се наблюдава формиране на водно-въздушно ниво в абсцесната кухина. При добър дренаж и благоприятно развитие нивото бързо изчезва и кухината остава „суха“.

 

Какви усложнения могат да настъпят?

При пробив на абсцеса към плевра, медиастинум или перикард, могат да се развият съответните усложнения – пиопневмоторакс, медиастинит или перикардит. По кръвен път могат да се развият абсцеси извън белия дроб – в централната нервна система, бъбреци, черен дроб.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Какво е лечението?

То се извършва задължително в болнична обстановка. Прилага се венозно антибиотично лечение. За целта се използва комбинация от широкоспектърни антибиотици. Клинично подобрение настъпва обикновено към 7-10 ден.

 

Ако консервативното лечение е без успех, се пристъпва към оперативна намеса. Тя е най-често радикална лобектомия, като се налага в 10-15% от случаите.

 

Каква е профилактиката и прогнозата?

Профилактиката е свързана с навременното и правилно лечение на острите пневмонии особено при имунокомпрометирани деца.

 

Прогнозата зависи от основното заболяване, предразполагащите фактори, своевременната диагностика и адекватното консервативно лечение. Неблагоприятни фактори са: голяма абсцесна кухина, множествени абсцеси, имунокомпрометиран пациент, анаеробна флора, малка възраст на детето.