Обикновената настинка се причинява от вирусни агенти. Най-често това са Риновирусите. Водещите симптоми са хрема и запушен нос. По-рядко се срещат главоболие, болки в мускулите – миалгия, повишена температура, като ако ги има, обикновено са слабо изразени.

 

Заболяването се среща целогодишно, като честотата започва да нараства през ранната есен. Малките деца имат обикновено по 6-8 епизода на неусложнени настинки през годината, като заболяването намалява по честота с увеличаване на възрастта на детето. Друга причина за нарастване на заболяемостта е посещението на обществени заведения – детски ясли и градини. При тези деца баналните настинки настъпват до 50% по-често.


 

Как се развива заболяването?

 

Вирусните частици се разпространяват по въздушно-капков път (в състава на аерозолите), както и посредством директен контакт. Попаднали във въздухоносните пътища на външния нос, вирусите предизвикват деструкция (разрушаване) на епитела. Това води до възпалителен отговор, който се изразява в привличане на различни клетки и фактори на възпалението към увредения епител. От своя страна това предизвиква описаните по-горе симптоми – ринореа (хрема) и назална обструкция (запушен нос).

 

Каква е клиниката?

 

Симптомите на обикновената настинка се проявяват около 1-3 дена след контакта с инфекциозния причинител. Първият симптом е дразнене и болки в гърлото, които след кратко време се последват от водниста хрема и запушен нос. Симптомите от страна на гърлото бързо претърпяват обратно развитие и след 2-3 ден от началото на заболяването остават само оплакванията от носа.

 

Кашлица се среща при около 30% от случаите и обикновено се появява заедно с хремата. Оплакванията продължават около 1 седмица, като само в 10% от случаите могат да се задържат и по-дълго – до 2 седмици.

 

Обикновено диагнозата се поставя посредством прегледа, като рядко се налага лабораторно изследване. В тези случаи промените в кръвната картина са неспецифични или липсват.

 

Какво е лечението?

 

  • Симптоматично лечение. Въпреки доказания благоприятен ефект на симптоматичната терапия при възрастни, при децата проучванията са с противоречив резултат. Съвременните препоръки отричат употребата на антихистамини (противоалергични), антитусивни (протишокашлични) и дезобструктивни препарати при деца под 2 годишна възраст, тъй като се счита, че тяхната употреба не скъсява периода на боледуване.

 

Въпреки това при по-силно изразени симптоми, особено ако много дразнят детето, нарушават съня и пречат на храненето, е показана употребата на някои симптоматични средства.

 

  • Назална обструкция. Използват се различни деконгестантни медикаменти под формата на капки, спрейове, гелове. Тяхната употреба не трябва да е продължителна, поради риска от развитие на медикаментозен ринит – възвръщане на симптомите след спиране на употребата на медикамента.
  • Риниреа. Първо поколение антихистамини редуцират воднистата хрема с 25-30%. Основният страничен ефект при тях е свързан с повишената сънливост, която се асоциира с употребата им.

 

NEWS_MORE_BOX

 

  • Възпалено гърло. Обикновено оплакванията от болки и дразнене в гърлото са леки до умерено изразени. Употребата на аналгетици може да бъде основателна, особено ако оплакванията се съпровождат с главоболие и миалгия.
  • Кашлица. Употребата на медикаменти, потискащи кашлицата не е необходима при неусложнените настинки. Изявата й е правопропорциопнална на оплакванията от страна на носа, затова употребата на първо поколение антихистамини може да редуцира оплакванията.
  • Фебрилитет. Повишената температура не е типична за обикновената настинка. Ако има такава, то тя е в ниска степен и употребата на температуропонижаващи средства не е необходима.

 

Като неефективна се счита употребата на витамин C и инхалациите с физиологичен разтвор. Счита се, че те не променят хода на заболяването.

 

Какви са усложненията?

 

Най-честото усложнение на баналната настинка е развитието на отитис медиа. Това се случва в 5-30% от децата. Основната профилактика се състои в спазване на хигиена с редовно миене на ръцете и избягване на контакт с болни.