Атопичният дерматит или екзема е сред най-често срещаните хронично-рецидивиращи кожни заболявания в кърмаческа и ранна детска възраст. Засяга около 10-30% от децата в световен мащаб. Обикновено страдат фамилно обременени за други алергиични заболявания, като алергичен ринит и бронхиална астма. Кърмачета, при които се установява атопичен дерматит, са предразположени към развитието на т.нар. „атопичен марш“, който се изразява в развитието на алергичен ринит и бронхиална астма в по-късно детство.

 

На какво се дължи атопичният дерматит?


  • Заболяването се обуславя от множество фактори:
  • Генетични дефекти, които водят до нарушения в кожната бариера;
  • Неадекватен локален имунен отговор;
  • Свръхекспресивен Т-клетъчен отговор, в резултат на алергени от околоната среда; микроорганизми, които причиняват хронично възпаление;

Наблюдават се две форми:

  • Атопична екзема - свързва се с IgE сенсибилизация, среща се при 70-80% от случаите и
  • Неатопична екзема. 


При децата с атопичен дерматит са установени специфични цитокини (IL-4 и IL-13 ) в здравите и в засегнатите участъци. При неатопичната екзема съответните интерлевкини са в по-малки количества.


Локалната тъканна експресия на проинфламаторни цитокини и хемокини играе водеща роля, при определяне природата на възпалителния инфилтрат при атопичен дерматит. Установява се ъпрегулация на нивата на хемотаксисни притеини (CCL27-привлича lymphocyte associated antigen positive T-cells; Monocyte chaemotactic protein-4; eotaxin-осъществяват хемотаксис на еозинофили, макрофаги и Th2-лимфоцити, експресиращи CCR3 receptor).


При повече от 50% от засегнатите от атопичен дерматит, се установява генетична мутация при някои от гените детерминиращи филагрин (fillagrin) - структирен протеин в епидермиса, от когото до голяма степен завси бариерната функция на кожата. Нарушената барирерна функция води до повишена загуба на вода улеснява се навлизането на алергени и бактерии. В резултата се появяват зони със суха кожа и множество възпалени участъци.

Какви са клиничните прояви?

Обичайно първите симптоми се появяват в ранно детство, като около 50% от случаите са в кърмаческа възраст, а 30% се диагностицират до 5-тата година.

 

Водещите клинични прояви са:

 

Интензивен кожен сърбеж, особено през нощта и кожна хиперреактивност. Разчесването допълнително влошава състоянието, като допринася за развитието и влошаването на кожните лезии.


Множесто алергени могат да утежнят състоянието:

  • Хранителни-белтъка на кравето мляко, яйца, ядки, соя, пшенични продукти, рибни продукти;
  • Аероалергени-полени, треви, животни, акари;
  • Инфекции-staphylococcus aureus, herpes simplex, molluscum contagiousum и др.;
  • Лоша хидратация, прекомерно изпотяване, иританти(вълна, изкуствени материи, препарати за пране и др.);

Всички те могат да обострят състоянието и да предизвикат силен сърбеж и разраняване, върху здрава кожа.


В острата фаза кожните лезии, са еритемно-папулозни. В субакутната, остават еритемо-сквамозни, с белещи се зони. При хроничния атопичен дерматит се наблюдава лихенификация - загрубяване на кожата, освен това могат да се наблюдават и всички други описани изменения.


Повечето пациенти с атопичен дерматит имат суха кожа, а засегнатите зони обикновено варират с възрастта. Състоянието е най-тежко при най-малките. Засегнати са лицето, скалпът и екстензорните повърхности на крайниците, като ингвиналната област е пощадена. При по-големите се наблюдава лихенификация, по флексионните зони на ставите. Обичайно състоянието навлиза в ремисия с израстването.

 

Какви изследвания се налагат?

Не съществуват специфични лабораторни тестове за атопичен дерматит. При голяма част от пациентите се наблюдава еозинофилия и завишени нива на IgE.

 

Критерии за поставяне на диагноза

Главни критерии

  • Сърбеж;
  • Екзема по лицето и екстензорни повърхности на крайниците, при по-малките деца;
  • Екзема по флексионни повърхности на стави, при по-големи деца;
  • Хронично-рецидивиращ дерматит;
  • Собствена или фамилна анамнеза за атопични заболявания;

Второстепенни критерии

  • Суха кожа;
  • Кожни инфекции;
  • Неспецифичен дерматит по ръцете и краката;
  • Ихтиоза;
  • Екзема по зърната;
  • Дерматографизъм;
  • Кератоконус;
  • Повишени нива на серумен IgE;
  • Положителни резултати от бързи кожни тестове за алергии;
  • Ранно начало;
  • Зачервяване на лицето;
  • Ход на заболяването, който се влияе от външни и емоционални фактори;
  • Бял дермографизъм;
  • Сърбеж при изпотяване;
  • Непоносимост към храни;
  • Ранно начало, преди 5-годишна възраст.