Ателектазата представлява състояние, което е свързано със загуба на белодробен дихателен обем и се визуализира рентгенографски. Въпреки че е патологично състояние, в много случаи протичането е асимптомно и не изисква специфично лечение. Думата „atelectasis” Има гръцки произход и буквално означава несъвършено разгъване.


Процесът на дишане има две фази: инспириум (вдишване) и експириум (издишване). По време на вдишване въздухът навлиза през горните дихателни пътища, преминава през трахеята, разпределя се към двата главни бронха, оттам към сегментарните бронхи, бронхиолите и достига до алвеолите, където именно се осъществява газообменът.  При пълен или частичен колапс се нарушават процесите на обмен на O2 и СО2. Което води до появата на интрапулмонален шънт.


Състоянието е най-често срещано при пациенти над 60 години и такива, претърпяли обща анестезия. Децата са една особена група, при която е по-висока честотата на някои състояния, като аспирацията на чуждо тяло, острите респираторни инфекции и др. които могат да бъдат съпроводени с появата на ателектаза.


Механизм на възникване на алелектаза

Съществуват три основни механизма:

  • Компресивна ателектаза, в резултат на компресия на белодробна тъкан;
  • Резорбтивна ателектаза;
  • Ателектаза в резултат на нарушена продукция или функция на сърфактант.

Ателектазите се класифицират като:

  • Обструктивна;
  • Необструктивна;
  • Постоперативна;
  • Кръгова ателектаза.

Необструктивният тип ателектаза от друга страна се подразделя на:

  • Компресионна;
  • Адхезивна;
  • Цикатрикс;
  • При релаксация на диафрагмата;
  • Заместваща ателектаза.

Компресионната ателектаза се дължи на външна компресия, което води до намалено трансмурално налягане, в резултат на което колабират алвеолите.


Адхезивната ателектаза често се дължи на дефицит на сърфактант. Състоянието се наблюдава при някои особено тежки състояния, като остър респираторен дистрес синдром, при недоносените новородени. Функцията на сърфактанта е намаляване на повърхностното напрежение на алвеолите и предотвратяване на спонтанния колапс. Всяка промяна в състава или продукцията на сърфактант е свързана с нестабилност на появата на колабирали участъци.


Цикатризационната ателектаза е резултат от цикатризация на белодробен паренхим, която е контрахирала заобикалящата тъкан. Цикатризирането настъпва при хронични деструктивни процеси, туберкулоза, фиброза.


При релаксациионната ателектаза има загуба на контакт между двата слоя на плеврата (при пневмоторакс, плеврален излив).


Обструктивната ателектаза е свързана с частична или пълна липса на вентилация под засегнатия участък. Възниква в резултат на редица патологични процеси – аспирация на чуждо тяло, мукозни тапи „тип чуждо тяло“, интраторакални тумори и др.


Следва продължение