Бронхиалната астма е изключително значимо ненфекциозно заболяване с първи изяви при повечето пациенти още в ранна детска възраст. Тя представлява най-често срещаното хронично заболяване сред децата.


Според определнието на световния гайдлан за диагностика и лечение на заболяването – Global Initiative for Asthma(GINA) бронхиалната астма е хетерогенно заболяване, което протича с хронично неинфекциозно възпаление на дихателните пътища. Дефинира се с анамнеза за респираторни симптоми, като свирене и стягане в гърдите, задух и кашлица, които варират във времето и по интензитет заедно с вариращо ограничение на респираторния поток.


Първите изяви на заболяването могат да бъдат още в кърмаческа и ранна детска възраст. Съществуват редица фактори, които се определят като предразполагащи за развитието на БА:


  • Фамилна обремененост, като се среща по-често при наличие на роднини първа степен (родител, брат или сестра);
  • Друг определящ фактор е собствения атопичен терен – наличието на придружаващи алергии, като алергичен ринит, екзема и др.;
  • Установена е връзка между теглото и риска от развитие на бронхиалната астма и последващия контрол, както при деца така и сред възрастните. Затлъстяването се свързва с по-висока честота на заболяването;
  • Честото боледуване и контактите с остри вирусни инфекции в периода на новороденото и до 1 година, възраст могат да провокират появата на бронхиална хиперреактивност (склонността на додлните дихателни пътища, да намаляват своя просвет под влияние на фактори от организма, в по – голяма степен в сравнение с индивиди с нормална реактивност);
  • Урбанизацията, също повишава честотата на астма сред населението. Установено е, че тя се среща по-рядко сред децата отглеждани в малки селища.
  • Излагането на иританти и алергени от околната среда, повишава риска от развитие на бронхиална астма. За повече от 300 вещества е доказана вролята в развитието на професионалната астма при възрастните. За децата е определящо замърсяването на въздуха, домашния прах, употребата на почистващи вещества и изпарения.

Заболяването има огромно отражение върху ежедневието на децата. В някои случаи поставянето на диагнозата отнема време. При липса на адекватна терапия се нарушава режима на детето, качеството на живот компрометира се съня, настъпва силна умора през деня, не успява да се концентрира, явяват се проблеми и в обучението.

Критериите за поставяне на диагнозата зависят от възрастта

При децата над 6-годишна възраст, както и при възрастните с астма се наблюдават „свирене“ на гърдите, кашлица, затруднено дишане и „стягане“ в гърдите, с определена характеристика. Обичайно се те се появяват периодично, като варират по честота и интензитет. През нощта се наблюдава влошаване. Провикират се от вирусни инфекции, алергени, силно студен или сух въздух, при физическо и/или емоционално натоварване, силни миризми, изпарения. Наблюдава се добър ефект и моментално облекчение при лечение с бронходилататори, а при функционално изследване на дишането, се установява понижение на Форсирания експрираторен обем за 1 секунда (ФЕО1).

 

Установяването на бронхиална астма при деца особено до 2-годишна възраст е трудно. От една страна, поради физиологичните особености на дихателна система (епизодичните респираторни симптоми като „свирене“ на гърдите и кашлицата са често срещани и при деца без астма), а от друга, не е възможно провеждането на функционално изследване на дишането, както и е по-трудно отчитането на непосредствения ефект при приложението на бронходилататори.


Диагнозата е най-вероятна в случаите, когато се изпълват всички по-долу изброени критерии:

  • Симптомите кашлица и затруднено свиркащо дишане се задържат по-продължително в хода на инфекции (над 10 дни).
  • Установяват се повече от 3 епизода годишно и влошаване на състоянието през нощта.
  • Между пристъпите се наблюдава появата на кашлица, свиркащо или затруднено дишане при игра или смях.
  • Има история за алергии – атопичен дерматит, хранителни алергии, фамилна обремененост.

При децата над 6 години и възрастните се следват сходни протоколи, а за децата под 6 години стъпките при поставянето на диагноза, както и стратегиигте за лечение се различават.


Следва продължение...
 

 

Библиография:

Global Initiative for Astma, Global Strategy For Astma Managment And Prevention 2021 - Main Report;

Клинична пулмология в детска възраст - Под редакцията на Проф. Тоньо Шмилев 2013г.;

World Health Organization - Q and A on Astma

who.int;