Храненето на новороденото започва веднага непосредствено след раждането, благодарение на наличието на вродени рефлекси. Именно те осигуряват ефективно сукане и преглъщане. За да бъде изписано у дома, новороденото трябва ефективно да координира сукане, преглъщане и дишане. При наличие на дисорганизация на тези три процеса може да се развият редица усложнения и дори да има фатални последици.
Ефективното нутритивно сукане е жизнено важно за кърмаческият период, безопасното преглъщане е основно умение което осигурява растежа и оцеляването. Появата на по-сложните движения на езика – отклонения в ляво и дясно и фини движения на върха на езика, е съществено за свофмирането на речта и проговарянето.
При нарушения в организацията на сукане, гълтане и дишане може да настъпи едно от най-сериозните усложнения – аспирация. Има два механизма на аспириране:
- По време на хранене при преглъщане на храна, течности или чуждо тяло;
- Вторият механизъм е при връщане на стомашно съдържимо по хода на хранопровода, в резултат на рефлукс.
Ларинксът има ключова роля при протекцията на белите дробове от навлизане на храна и други субстанции. По време на вътреутробното развитие на плода е наличен ларингеалният хеморефлекс. Преди раждането дихателните пътища са в контакт с хиперхлоремичният белодробен мукус(170mEq/L), който се секретира от развиващия се белодробен епител, в същото време плодът е заобиколен от хипохлоремична среда на амниотичната течност(80mEq/L). Предполага се, че тази вътреутробна разлика в концентрацията на хлорните йони, настройва прагът за активиране на ларингеалните хеморецептори. При активиране на рефлексът от хипохлоремичния амниотичен разтвор, настъпва апнея и затваряне на глотиса. Това предпазва от аспирация на амниотична течност по време на раждане. Хеморецепторите остават чувствителни към хипохлоремични разтвори и в периодът след раждането. С времето нервната система на кърмачето „узрява“ и рефлексът се променя, примитивното затваряне на глотиса и пролонгирана апнея, преминават в кашличен рефлекс. Кашлицата също осигурява защита на дихателните пътища и изхвърляне на попадналата храна от ларинкса.
При наличие на неврологично засягане може да настъпи подпрагово дразнене на хеморецепторите или патологично реактивиране на рефлекса.
Аспирационният синдром при новородените и кърмачетата невинаги има типичната картина с респираторна драма (внезапен задух, поява на кашлица, цианоза, затруднено дишане). Съществуват и т.нар. „тиха аспирация“, при която кърмачето не реагира особено драматично, но все пак, храна и/или стомашно съдържимо попадат в дихателните пътища. Тихата аспирация може да се дължи на редица фактори-сенсорни особености, неврологична незрялост и др.
При липсата на типични симптоми, проблемът често трудно се установява, създава сериозни диагностични затруднения и е свързан с тежки последствия и висока смъртност. Децата развиват често пневнонии или други респираторни нарушения.
Референции:
1. Aspiration Syndromes Clinical Presentation, Cecilia P Mikita, MD, MPH; Chief Editor: Girish D Sharma, MD;
2. Identifying Aspiration Among Infants in Neonatal Intensive Care Units Through Occupational Therapy Feeding Evaluations
O. Jayne Bowman, Joseph L. Hagan, Rose Marie Toruno, and Mitzi M. Wiggin;
3. Laryngeal Chemoreflex in Health and Disease: A Review
Shivani Pathak,1 Laurie Slovarp,2 Matthew S Clary,1 and Marie E Jetté1
