При нарушения в организацията на сукане, гълтане и дишане може да настъпи едно от най-сериозните усложнения – аспирация. Има два механизма на аспириране:

  1. По време на хранене при преглъщане на храна, течности или чуждо тяло;
  2. Вторият механизъм е при връщане на стомашно съдържимо по хода на хранопровода, в резултат на рефлукс.Рискови фактори за аспирация при кърмачетата

Съществуват редица предразполагащи фактори, установени до мемента, включително анатомични особености на новороденото и ранната кърмаческа възраст, незряла нервна система сътветно недобре представен или липсващ кашличен рефлекс, затруднено координиране между преглъщане и дишане. Недоносените новородени, често се интубират поради респираторен дистрес, пневмония, бронхопулмонална дисплазия или апнея, което повишава рискът от аспирация.


Редица състояния са с повишен риск от аспирация: ларингомалация, краниофациални синдроми, дефекти на горна челюст и др. Синдомът на Даун, също се асоциира с повишена честота на аспирации. Тихи аспирации може да възникнат и при напълно здраво родени, доносени кърмачета без никаква подлежаща диагноза.


 

Предполага се, че при тях е по-веротяно да е имало неуточнен изoлиран респираторен проблем.

 

Какви са клиничните прояви?

В зависимост от това дали се касае за остър инцидент или за хронични аспирации протичането значително варира. При остро настъпилия аспирационен синдром се появява внезапна кашлица, свиркащо дишане, може да има висока температура, треска, затруднено дишане. При наличие на масивна аспирация настъпват сериозни респираторни нарушения които водят до цианоза и/или белодробен оток могат да прогресират до остър респираторен дистрес синдром. В някои случаи аспирацията може да бъде „тиха“ без видими прояви.


Хроничните аспирации се асоциират с рецидивиращо свиркащо дишане, апнея, хронична кашлица и рецидивиращи пневмонии.


Обичайно след острата аспирация, има светъл период на мнимо подобрение за около два часа. До втория час след инцидента обичайно се появяват някои от следните оплаквания:

  • Свиркащо дишане, бронхоспазъм;
  • Шумно дишане;
  • Давене, кашлица, връщане на храна по време на хранене;
  • Повръщане;
  • Апнея, брадикардия, епизоди с цианоза;
  • Стридор, лаеща кашлица, възпаление на ларинкса;

При липса на непосредствено животозастрашаващо състояние в рамките на малка аспирация могат да се развият последващи оплаквания:

  • Поява на хронична кашлица;
  • Свръхобилна саливация;
  • Поява на нощно изпотяване;
  • Необясними нощни втрисания;
  • Възникване на гръдна болка/дискомфорт;
  • Децата не наддават добре на тегло;
  • Често повръщане.

Референции:
1.Aspiration Syndromes Clinical Presentation, Cecilia P Mikita, MD, MPH; Chief Editor: Girish D Sharma, MD;
2.Identifying Aspiration Among Infants in Neonatal Intensive Care Units Through Occupational Therapy Feeding Evaluations
O. Jayne Bowman, Joseph L. Hagan, Rose Marie Toruno, and Mitzi M. Wiggin;
3.Laryngeal Chemoreflex in Health and Disease: A Review
Shivani Pathak,1 Laurie Slovarp,2 Matthew S Clary,1 and Marie E Jetté1