Терминът асфиксия е широко използван в неонаталната практика, като буквално от гръцки означава „липса на пулс”. Значението му обаче е далеч по-широко, като с него се означава увреждане на плода в резултат от нарушена перфузия (кръвоснабдяване на тъканите) или нарушена оксигенация (намалено количество на кислород в кръвта) без значение от подлежащата причина, довела до състоянието. Последица от асфиксията при новороденото е развитето на хипоксемично-исхемична енцефалопатия.

 

В последните десетилетия в Европа намалява броят на новородените, при които се развива хипоксемично-исхемична енцефалопатия. Например в Англия през 70-те години на 20-ти век 7,7 на 1000 новородени са били засегнати, докато в края на 20-ти век броят им е намалял до 1,9 на 1000 новородени.


 

Как се развива заболяването?

Нарушеното кръвоснабдяване на тъканите и съответно кислородният глад на клетките е най-важният увреждащ фактор за нервната система и в частност за невроните по време на асфиксия. Обикновено в началото е намалено количеството на кислорода в кръвта, която снабдява нервната тъкан.

 

При по-продължително протичане и при тежка асфиксия настъпва исхемия на тъканта, при която се прекъсва изцяло кръвоснабдяването. Често двата процеса протичат последователно. В резултат се увеличава количеството на въглероден диоксид в поразената тъкан и се развива ацидоза, която още повече задълбочава патологичния процес, като настъпва порочен кръг. Колкото по-дълга е асфиксията, толкова по-сериозни са последиците за нервната тъкан.

 

Какви са симптомите?

Симптомите варират в широки граници от дискретна хипервъзбудимост до развитие на кома със засягане функцията на жизненоважни органи.

  • Лека хипоксемично-исхемична енцефалопатия. Характеризира се с лека хипервъзбудимост или лекостепенно нарушение на съзнанието. Дължи се на активиране на симпатиковата нервна система. Продължителността й е под 24 часа.
  • Средна до тежка хипоскемично-исхемична енцефалопатия. Силно нарушено съзнание от ступор до кома, наличие на гърчов синдром, наличие на промени в ЕЕГ в междугърчовите интервали. Продължителността й е над 24 часа.

Как се поставя диагнозата?

В повечето случаи има анамнеза за наличие на асфиксия при раждането. Мониторинга на феталната сърдечна дейност има важно значение. Благодарение на него е възможно ранно разпознаване на признаците за фетално страдание и вземане на решение за извършване на спешно оперативно раждане. Колкото по-продължителна е асфиксията, толкова по-тежки са последиците за новороденото.

 

В първите часове и дни след раждането проследяването на неврологичния статус и промените в ЕЕГ се използват като маркер за тежестта на неврологичното увреждане.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Каква е превенцията?

Необходимо е стриктно проследяване за признаци на фетално страдание преди раждането посредством мониторинг на сърдечната дейност. Важна е и много добрата колаборация между акушер-гинеколози и неонатолози.

 

Каква е терапията?

Първичната грижа за новороденото с асфиксия се извършва още в родилната зала, като се прилагат реанимационни мероприятия. Целта е бързо възстановяване на оптималната циркулация с нормализиране нивата на кръвните газове – кислород и въглероден диоксид.

 

Последващата терапия включва обезпечаване на дишането и лечение на гърчовете.

 

Има няколко клинично проучвания, които доказват благоприятния ефект на поддържането на хипотермично състояние, за да се редуцират мозъчните уврежданията, съпровождащи възстановяването на кръвообръщението. Счита се, че понижаване на телесната температура до 33,5 оС в първите 6 часа след раждането има невропротективен ефект.

 

Каква е прогнозата?

Леката хипоксемично-исхемична енцефалопатия обикновено има добра прогноза, като децата се възстановяват без остатъчен неврологичен дефицит. Не така стои въпросът обаче при средно тежката и особено при тежката форма на енцефалопатията, които се съпровождат с дългосрочни увреждания на нервната система и висок леталитет.