Вирусните и бактериалните инфекции в детска възраст могат да се усложнят с оплаквания отстрана на ставите. Наблюдава се подуване, зачервяване, затопляне, болка и ограничени движения в засегнатите стави. Симптомите се регистрират в хода на инфекциозните заболявания, непосредствено след тях и/или 1-2 седмици след края им.

 

Тези артрити се наричат реактивни, защото са последствие (усложнение) на първичен инфекциозен процес, който ги е отключил. Възпалението в ставите не се дължи на присъствието на инфекциозния причинител (бактерии или вируси) там, а на патологична реакция на имунната система.


 

Реактивните артрити не се наблюдават при всички деца. За развитието им е необходимо наличието на генетична предразположеност. Макар и да рецидивират, те рядко оставят трайни поражения след себе си.

 

Кои инфекции могат да отключат реактивен артрит?

  • Чревна инфекция. Бактериите от родовете Shigella, Salmonella и Yersinia могат да предизвикат автоимунен процес със засягане на ставите и очите (конюнктивит). В детска възраст комбинацията от чревна инфекция, реактивен артрит и конюнктивит е известна като синдром на Райтер.
  • Кожна инфекция, причинена най-често от стрептококи (бактерии). На фона на обрив по кожата се появява фебрилитет и ставни оплаквания. През пролетно-летните месеци може да се касае за кърлежово пренасяната Лаймска болест.
  • Инфекции на дихателната система. С потенциал да предизвикат реактивни артрити са стрептококите, микоплазмите, хламидиите, както и някои вируси.
  • Инфекции на пикочните пътища (утретрит).

 

Какво лечение се предприема при реактивен артрит?

Първата насока в терапевтичния процес е да бъде елиминирана инфекцията, отключила артрита. Това се осъществява с антибиотици при бактериалните инфекции, симптоматично лечение и противовирусни препарати в случаите на вирусни инфекции.

 

Прилагат се и нестероидни противовъзпалителни медикаменти, които ограничават и намаляват възпалението в ставите.

 

NEWS_MORE_BOX

Повишено внимание изисква постстрептококовият реактивен артрит. Стрептококите често предизвикват инфекции по кожата и горните дихателни пътища (скарлатина и др). Определени групи стрептококи отключват, както реактивни артрити, така и остра ревматична болест. Касае се отново за автоимунно заболяване, но засягащо цялостно детския организъм и водещо до повече последствия след себе си.

 

По отношение на ставните симптоми, реактивните артрити засягат малките и големите стави, предимно на долните крайници, асиметрично. При ревматизма артритът е мигриращ и ангажира най-вече големите стави. Освен това, при ревматизма засегнати могат да бъдат сърцето, нервната система и кожата (дисковиден обрив).

 

Прогнозата на реактивните артрити е добра. Те не оставят трайни последствия след себе си, но рецидивират, понеже не би могло да бъде дефинитивно премахнато предразположението на организма към подобен тип имунни процеси.