След преболедуване от вирусна или бактериална инфекция е възможно развитието на ставен възпалителен процес, който настъпва в резултат от активиране на имунния отговор. Това означава, че артритът е „стерилен“, т.е. не се дължи на пряка инвазия на патогенни причинители в ставните структури.

 

Различават се два вида артрит след прекарана инфекция – реактивен и постинфекциозен.


 

1. Реактивен артрит. Той се развива най-често след прекарана бактериална чревна инфекция със Салмонела, Шигела, Йерсиния, Кампилобактер, или след преболедувана урогенитална инфекция.

 

Ставният синдром започва най-често след 2-4 седмици. Обикновено се засягат от 1 до 4 стави на долните крайници. В някои случаи може да е налице още дактилит (възпаление и подуване на пръстите на ръцете), както и ентезит (възпаление и болки в областта на залавните места на сухожилията лигаментите - връзките за костта). Системни прояви като повишена температура, отпадналост, неразположение също могат да бъдат налице.

 

Сравнително рано след проявата на симптомите се установяват промени в параклиничните изследвания - повишени фактори на възпалението - СУЕ, С-реактивен протеин, повишен брой тромбоцити. 

 

2. Постинфекциозен артрит. Той настъпва най-често след прекарана вирусна инфекция (варицела, херпес симплекс, рубеола, хепатит В, парвовирус В19, цитомегаловирус), както и след инфекция с бета хемолитичен стрептокок от група А.

 

Постстрептококовият артрит се развива след преболедувана инфекция на горните дихателни пътища с бета-хемолитичен стрептокок от група А или група G. Той обикновено засяга 1-4 стави, предимно на долните крайници и може да персистира в продължение на седмици и месеци.

 

Заболяването следва да се различава от ревматичната болест, която също се развива след преболедувана стрептококова инфекция. При последната обаче е налице мигриращ артрит, т.е. в хода на болестта се засягат различни стави, обикновено повече от 5. Има някои проучвания, в които се описват случаи на клапно засягане след преболедуван постинфекциозен стрептококов артрит. Това дава основание някои специалисти да определят заболяването като непълна форма на ревматичната болест. 

 

Друга форма на постинфекциозния артрит е транзиторният или преходният синовит. Той засяга най-често тазобедрената става и се проявява обикновено при момчета между 3 и 10 годипна възраст. Продължителността е около 1 седмица.

 

Параклиничните изследвания - левкоцити и СУЕ често са в норма. Ултразвуковото изследване доказва наличието на излив в засегната става. В зависимост от клиничната картина може да се наложи извършване на ставна пункция с диагностична и терапевтична цел, като е особено важно да се изключи септичен артрит. 

 

Важно за поставяне на диагнозата е щателно снемане на анамнезата. Целенасочено следва да се питат родителите за преболедувана остра инфекция от детето в последните няколко седмици. Различни параклинични изследвания могат да се наложат за изключване на друга причина за състоянието и съответно за поставяне на праивлната диагноза. Образните изследвания също влизат в съображение - най-често ставна ехграфия. 

 

Специфично лечение не се налага, то е изцяло симптоматично. Обикновено се изписват нестероидни противовъзпалителни лекарствени средства с цел облекчаване на болката и подобряване на общото състояние до преминаване на оплакванията. Рядко се налага провеждане на друго по-сериозно лечение - ставно приложение на кортикостероиди, системен прием на кортикостероиди или антиревматични медикаменти. 

 

Прогнозата е добра, като ставното засягане претърпява изцяло обратно развитие в рамките на няколко седмици. В някои случаи се налага проследяване на детето за различен период от време след преболедуването.