Причини за възникване на апнея при новороденото
От етиологична гледна точка апнеята може да бъде първична или вторична. (Към първа част на материала Заболявания на дихателна система в периода на новороденото: Апнея на новороденото | Puls.bg)
Първичната е типична за недоносените и се свързва с незрялост на дихателния център, като не се асоциира с подлежащи заболявания. Появява се след 48 час от раждането (апнея настъпила през първите 24 часа НЕ Е апнея на недоносеното, а има подлежаща причина за възникването. Най-често се дължи на неонатален сепсис, хипогликемия, наличие на интравентрикуларни кръвоизливи, прием на наркотични вещества от майката и др.
Обичайно апнея при новороденото се появява до 7-ми ден след раждането и с нарастването на гестационната възраст честотата на епизодите постепенно намалява. Преобладава по време на сън (в РЕМ - фазата).
Дължи се също така на слабостта на дихателната мускулатура и намалена чувствителност на хеморецепторите към повишените концентрации на въглероден диоксид (СО2), като основен стимул за дишане.
Обструктивната апнея възниква при наличие на голям език, тесни и лесно колабиращи горни дихателни пътища и задръжка на секрети. Мускулният тонус на фаринкса е намален особено по време на сън. Апнеята настъпва и поради лошия синхрон на цикъла дишане: сукане – гълтане и при наличие на гастроезофагеален рефлукс.
Вторична апнея – възниква на фона различни първични патогенни причини: инфекции, нарушения на централна нервна система, метаболитни нарушения, некротизиращ ентероколит и др.
При всички деца родени под 35 г.с. се провежда мониториране с проследяване стойностите на СЧ и сатурация (Sat%).
Kакво е лечението?
- Механична стимулация на дишането;
- Подаване на О2 до 40%;
- Проверка на температурата понижаване с 1-2 градуса;
При неповлияване се преминава към:
- Позициониране на врата с лека дорзална флексия, с цел да се освободят горни дихателни пътища;
- Аспирация на стомашно съдържимо, ако състоянието е по-продължително с цел избягване риска от аспирационен синдром;
- Подаване на затоплен и овлажнен О2;
- Измерване и коригиране на метаболитни нарушения;
- Изследване и терапия при съмнение за инфекция;
- Поставяне на СРАР (неинвазино подпомагане на дишането);
- Интубация и преминаване към механична вентилация.
Медикаментите, които се прилагат за стимулиране на дишането, са от групата на метилксантините – Novphyllin и Coffein. Те инхибират аденозина в главния мозък и стимулират контрактилитета на диафрагмата.
Повишават чувствителността към СО2 и тонуса на скелетната мускулатура. Увеличават минутната вентилация и скоростта на метаболизма, което е свързано с по-висока кислородна консумация.
Novphyllin (Теофилин) се прилага в натоварваща доза 5-6мг/кг за 15 до 30 мин., след което се преминава към поддържаща доза 2мг/кг на 12 часа.
При възможност се мониторират плазмените конценрации и таргетните стойности са 8 до 10 мг/л.
Coffein citrate се дозира в натоварваща доза 20мг/кг, за 30 мин. Последващата поддържаща доза е 5 до 8мг/кг веднъж дневно.
Кофеина има по-дълъг остатъчен ефект след спиране на приложението (5-7дни), което налага и продължително мониториране след приключване на лечението.
Възможните странични ефекти са тремор, повишена възбудимост, гърчове, тахикардия, повръщане, забавено изпразване на стомашното съдържимо.
Референции:
1. Неонатология, "Лакс бук", ред. Б.Слънчева, М.Кръстева, Р.Георгиева, Хр.Мумджиев;
2. Neonatology 25th edition, Mangment, Procedures, On - Call Problems, DIseases, and Drugs, T.L.GOMELLA, MD
Сезонни продукти
