Анна Динчева е магистър по специална педагогика с тринайсетгодишен опит в работата с деца с разстройства от аутистичния спектър, с множество увреждания, със сензорно-интегративна дисфункция и/или други.

 

Към момента е ръководител на Комплексна програма по сензорна интеграция и ерготерапия към Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование в София-град. Част е от обучителния екип на Националния институт за образование и приобщаващи политики от създаването на организацията. 


 

Сферите ѝ на експертиза включват ерготерапията, сензорната терапия SIAT, визуалната подкрепа, допълващата и алтернативната комуникация, двигателното развитие и други. 

 

Провежда вътрешни обучения и интервизия в РЦПППО-София от 2015 г. насам. До момента има проведени над 60 обучения и семинари, както и редица участия в местни и международни конференции.

 

С Анна Динчева разговаряме за ползите от ерготерапията за деца с разтройства в развитието и от аутистичния спектър.

 

- Г-жо Динчева, колко време продължава Терапевтичната програма по ерготерапия и сензорна интеграция на Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование - София? Как могат родителите да запишат децата си в нея?

 

Програмата се провежда в Регионален център от 2015 г. насам. Всяка учебна година работим с различна група деца, успяваме да обхванем около 80 деца годишно. Стартираме през месец октомври и приключваме края на месец май.

 

Това е и период, в който родителите, които искат да включат децата си за следващата учебна година, могат да подадат заявление в свободен текст. Важно е кандидатстването за програмата да е в посочения срок, тъй като след старта на учебната година и запълването на съответните места, не бихме успели да включим повече деца.

 

Когато завърши групата за съответната учебна година, веднага започваме организация за следващата. Свързваме се с родителите, подали заявления за участие, провеждаме интервюта, а след това и класиране, тъй като за съжаление нямаме възможността да откликнем на абсолютно всички.

 

- Как се провеждат терапевтичните сесии и взема ли участие родителят в тях?

 

Стандартно терапевтичните сесии продължават между 40 и 45 минути, като децата идват по график, който предварително договаряме с родителите. Някои посещават центъра веднъж, други два пъти седмично.

 

При старта на програмата през 2015 г. родителите влизаха в залите заедно с децата, особено при по-комплексните случаи, в които например детето е трудно подвижно, трудно за позициониране и т. н.

 

Поради многото нуждаещи се от помощ семейства в София, търсенето на специализирана помощ е огромно. В стремежа си да предоставим достъп до различните видове терапии на повече деца, се наложи да променим и начина си на работа.

 

До известна степен това се наложи и заради противоепидемичните Covid мерки от 2020 г., които и до ден днешен продължаваме да спазваме.

 

Започнахме да комбинираме децата в малки групи, спрямо интересите, потребностите и нивото на развитие, които споделят.

 

Забелязахме, че това оказа позитивна промяна по отношение на комуникативните и социалните им умения, които са основно условие за успешното приобщаване.

 

Към момента не можем да включваме родителите в терапевтичните сесии, от една страна, за да поддържаме противоепидемична безопасност и избягването на струпвания на много хора в едно помещение, от друга, поради натовареността на програмата. Във всяка зала работят минимум двама специалисти с две деца.

 

Разбира се при децата в ранна интервенция (до тригодишна възраст) или при тези, които са по-притеснителни, родителят участва в процеса на адаптация до момента, в който детето е напълно спокойно.

 

- Как родителят може да окаже допълнителна подкрепа в приобщаващото образование на детето си?

 

Родителят е задължителна част от терапевтичния процес, дори да не присъства на терапевтичните сесии. Важно е той да проследява развитието на детето си и да му оказва емоционална подкрепа.

 

Позитивното на дигиталната епоха, в която живеем, е, че посредством снимки и видеоклипове, родителят лесно може да добие представа за напредъка на детето си.

 

Затова създаваме групи в социалните мрежи, където споделяме както постиженията на детето, така и обратната връзка за процеса на терапията му. Тази връзка е изключително ценна най-вече за децата, които работят с повече от един терапевт.

 

По време на Covid пандемията, когато начинът на живот на всички ни премина онлайн, създадохме платформата “Подкрепи ме”, съвместно с UNICEF България.

 

Вътре има безплатни видео обучителни материали и терапевтични ресурси, разработени от специалисти и учители. Всеки родител и специалист може да използва платформата. Необходими са му единствено потребителско име и парола за edu.mon.bg.

 

Често подготвяме програма за работа у дома през платформата, за да може семействата да имат насоки, към които да се връщат колкото пъти е необходимо.

 

Освен богатата библиотека от материали, родителите могат да потърсят дистанционна помощ. Екипът ни се запознава със случая, подготвя програма, представляваща компилация от различни материали, достъпни в платформата, както и външни ресурси, и семейството може да работи у дома.

 

Тази програма е съобразена с индивидуалните нужди на детето и включва пакет от конкретни ресурси, достъпни на платформата, които са подбрани от специалист на база потребностите на съответното дете.

 

- Споменавали сте, че в програмата на Регионалния център за подкрепа са се включили предимно деца с разстройства от аутистичния спектър. Бихте ли уточнили за какви заболявания и състояния става дума и до колко време терапията дава своя резултат?

 

Да, наистина в програмата се включват доста деца с аутизъм. Това е съвсем обяснимо, тъй като фокусът на нашата работа е върху сензорната интеграция и сензорната терапия, която е един от водещите подходи в ерготерапията. Като научна област ерготерапията е много широкоспектърна и обхваща както деца, така и възрастни.

 

В детска възраст сензорната терапия е един от най-често използваните подходи. Обикновено, когато става въпрос за сензорно интегративна дисфункция, най-подходящият пример са децата с аутизъм, тъй като при тях тя е силно изразена.

 

Макар да разполагаме с една и съща матераилна база, едни и същи материали и едни и същи терапевти, подходът към индивидуалното състояние на детето е различен. Той много зависи от възможностите, с които то разполага на този етап от живота си, от мотивацията на родителите, от преценката на терапевтите и т. н.

 

Ако едно дете на три години все още яде пасирана храна, отказва да ходи само, носи памперс, но същевременно познава всички букви и цифри, то няма да се фокусираме върху буквите и цифрите, а ще се опитаме да изравним двете сфери на развитие, работейки в посока за изграждане на самостоятелност.

 

По отношение на времето, в което ерготерапията дава своя резултат – резултатите винаги са обвързани с индивидуалните фактори, а именно потребностите на детето, социалната и физическата среда, образователния и терапевтичния опит, възрастта, наличието на здравословни проблеми и много други.

 

Трудно можем да прогнозираме в какъв период и как ще се отрази работата ни с детето. В повечето случаи еротерапията се включва за определен период в програмата, след което опитът се пренася в семейната и образователна среда. В нашия център, ако децата посещават редовно своите часове, за една година ще получат около 50 сесии, като тук държа да отбележа, че в света има страни, в които ерготерапията се изписва от педиатъра и се покрива посредством здравните осигуровки на пациентите, но към момента случаят в България не е такъв.

 

Иска ни се и в България личните лекари да насочват малките пациенти към ерготерапия, но за съжаление все още разбиранията ни за маркерите за забавяне в детското развитие, не съответстват. Най-често родителите се насочват сами посредством интернет или след оценка от психиатър или невролог.

 

- Какви активности провеждате за съответните нарушения или забавяния в развитието на детето?

 

Рядко при нас ще срещнете дете единствено с един вид забавяне в развитието. Например децата само с езиково-говорни нарушения обикновено са фокус на колегите логопеди. При нас идват деца с множество увреждания, които трябва да третираме различно. Целта е да насочим усилията си към моторното планиране, координацията и концентрацията, които са пряко свързани с речта. Изграждането на тези умения е необходимо на децата за по-нататъшното им усвояване на знания в училище например.

 

Всеки вид активна дейност е полезна за развитието на едно дете, независимо дали то е в нормата или има специфики в развитието си. Поставянето на детето в един басейн с камъчета или с топки помага за развитието на моторната му координация и регулация. Подобряват се сензорната преработка, което е необходимо, за да може детето да разбере например къде се намират ръцете му, колко силно може да стиска, кога топките или камъните падат и кога се задържат в ръцете му. Това е необходимо, за да да знае по-късно как да държи лъжица, за да се храни, молив, за да пише и т. н.

 

В същото време дори само ровенето в камъчетата или топките отляво и отдясно, помага на детето да се ориентира къде е в пространството и къде е средната линия на тялото му, което по-късно е необходимо, за да може например да шофира. Всъщност ние всеки ден преминаваме средната линия на тялото си, за да можем с лявата част от него да правим нещо върху дясната и обратното. Идеята е и двете страни на тялото да си партнират различно - някой път правят едни и същи неща, друг път различни.

 

Когато четем и пишем очите ни постоянно се движат от ляво на дясно, от горе надолу и т. н. Когато децата не са изградили умението да преминават средната линия с телата си, то след това за тях е трудно да го правят и с очите си, което съответно афектира начина, по който учат.

 

Тактилната стимулация също е много важна, затова част от терапевтичните сесии на децата е да докосват различни материи, да стъпват боси върху повърхности, които са различни по усещане - меки, твърди, грапави и т. н.

 

- Кои бяха водещите акценти на кръглата маса “Ерготерапията в приобщаващото образование”?

 

Ерготерапията следва да е водеща част от приобщаващото образование. Целта на работата ни е да помогнем на децата да изградят ценни умения, които да са им нужни в бъдеще. Продължаваме да работим по утвърждаването ѝ като неизменна част от приобщаващото образование.

 

Другата водеща наша цел е във всяко детско учебно заведение да има място за отдих, особено в групи, в които има хиперактивни или деца с разстройство от аутистичния спектър. Това, което за детето в норма означава почивка, за детето със специфични потребности може да е точно обратното. Затова такива кътчета или стаи са необходимост.

 

Третото нещо, което отбелязахме с кръглата маса, бе факта, че от две години в центъра ни има и програма за ранна интервенция, т. е. имаме възможността да терапевтираме деца под три години - именно времето, в което ерготерапията е особено необходима.