Алергията представлява хиперчувствителност на организма по отношение на определен външен стимул. Тя може да се прояви по различен начин – от обрив до застрашаващо живота състояние, изискващо спешна медицинска намеса. Последните десетилетия се характеризират с прогресивно увеличаване на дела на алергичните заболявания. Една от съвременните теории свързва това с ограничаване разпространението на инфекциозните заболявания. Това се дължи на добрата ваксинопрофилактика, антибиотичната терапия и подобрената хигиена. Особена роля се отрежда и на замърсяването на околната среда от индустрията и бита, пасивното и активно тютюнопушене, вирусните респираторни заболявания, затлъстяването.

 

Можем ли да разберем дали детето ни е застрашено от развитие на алергично заболяване?


 

Не съществува благонадежден маркер, чрез който да се установи какъв е рискът за развитие на алергия при децата. Поради тази причина най-често се използва данните от фамилната история. Така например се приема, че „рискови” деца са тези, при които поне един от двамата родители има установен алергичен терен. Това обаче не е особено чувствителен маркер, тъй като при 64% от децата с алегично заболяване такова фамилно предразположение не е установено.

 

Можем ли да предпазим детето си от развитие на алегия и как?

 

Правени са много изследвания с цел да се установят какви са рисковите фактори за развитието на алергично заболяване и какви са методите за превенция. Ето някои от основните изводи, до които са достигнали изследователите:

 

1. Хранителните ограничения по време на бременността нямат никакъв превантивен ефект. Още повече, че най-алергенните храни (например мляко, яйца, пшеница) са изключително важни за нормалното развитие на плода.

2. Кърменето е силно препоръчително, тъй като голяма част от проучванията подкрепят неговия протективен ефект спрямо развитието на алергии. Оптималната му продължителност не е напълно проучена. Повечето автори подкрепят становището, че то трябва да продължи минимум 6 месеца.

3. Отбягването на потенциални алергени от майката (например млечни продукти, яйца, риба, ядки, месо) по време на кърменето при фамилно необременени деца няма доказан протективен ефект. Това може да повиши риска от развитие на различни заболявания при майката вследствие на недоимъчното хранене.

4. Трудно е да се оцени протективният ефект на храненето с хидролизирано адаптирано мляко. Има данни, че тази формула намалява риска за развитие на атопичен дерматит в първата година от живота. Не е доказано обаче, че съществува системен и дълготраен протективен ефект.

5. Спорен е въпросът дали избягването на приема на краве мляко в първата година от живота има протективен ефект. Така например според някои проучвания трябва напълно да ограничат млечните продукти в първата година от живота при рисковите деца. Други изследователи разрешават приема им само в състава на млечните каши след 6 месечна възраст.

 

NEWS_MORE_BOX

6. Недостатъчно добре проучен е и въпросът с ограничаването на другите потенциални алергени при рисковите деца. Според Американската педиатрична асоциация трябва напълно да се ограничи приема на птиче месо в първите две години от живота при деца с повишен риск от развитие на алергия. Ядки, фъстъци и риба трябва да се включат едва след третата година от раждането.

7. Дали ранното захранване (от 4 м.в. ) повишава риска от развитие на алергии? Ранното включване на пшенични продукти (съдържащи глутен) може да повиши риска от развитие на Цьолиакия особено при не-кърмените деца. Късното захранване от своя страна (след 6 м.в.) не намалява риска от развитие на алергии.

8. Доказано е, че приемът на пробиотици може да предотврати единствено развитието на невродермит при рисковите деца.

 

Основният извод е, че до този момент освен кърменето не са установени други начини за хранителна профилактика на алергичните заболявания при децата, които да имат сигурен и научно доказан ефект.