Алергията към белтъка на кравето мляко е най-често срещаната хранителна алергия в кърмаческа и ранна детска възраст. Тя засяга от 3 до 7% от децата в световен мащаб. Симптомите на заболяването са различни при различните деца и могат да включват оплаквания от:

  • Гастроинтестиналния тракт – гадене, повръщане, диария (понякога с примеси от слуз и кръв), болки в корема, газове.
  • Дихателната система – „свиркащо” дишане, кашлица, водниста хрема.
  • Кожата – обриви, уртикария, суха кожа.

 

Обикновено заболяването засяга децата, хранени с адаптирано мляко. Симптомите се появяват в първите няколко дни или седмици след преминаването към хранене с изкуствено мляко или след смяна на вида му.


 

Как се поставя диагнозата?

Диагностичният подход включва подробно снета анамнеза за начина на хранене на детето, както и фамилна история за алергични прояви при родствениците. След това се провежда преглед на детето и при необходимост се назначават лабораторни тестове. Последните включват пълна кръвна картина, изследване на изпражненията за окултни (скрити) кръвоизливи – т.нар. хемокулт тест, измерване на рН на изпражненията.

 

Друг диагностичен подход е извършването на провокационна проба, при която на детето се дава стандартна формула и се проследява за появата на някакви алергични реакции. Понякога е наложително извършване на теста в няколко последователни дни.

 

В някои случаи се прилага и кожно тестване за доказване на алергия към белтъка на кравето мляко. С помощта на игла се въвежда под повърхността на кожата разтвор, съдържащ предполагаемия алерген. Ако се появи инфилтрат и зачервяване в областта на апликацията, това до голяма степен потвърждава диагнозата.

 

Как се лекува алергията към белтъка на кравето мляко?

Ако детето се храни само с кърма, е необходимо майката да избягва приема на млечни продукти, защото чуждият млечен протеин преминава и в майчината кърма. Лекуващият лекар може да препоръча друг източник на калций и нутриенти за майката, така че да си набавя необходимите вещества.

 

Ако храните детето с адаптирано мляко, лекарят може да препоръча преминаване към хидролизирано адаптирано мляко, при което белтъчните молекули са „раздробени” на по-малки части - пептиди. Поради по-малките си размери те по-рядко се разпрознават като „чужди” от имунната система на детето и съответно съществува по-малък риск да предизвикат алергична реакция.

 

 

Кои са неподходящите адаптирани млека?

 

Безлактозната фомула не се препоръчва, тъй като в нея се съдържат големи белтъчни молекули.

 

Соевото мляко не се препоръчва при деца под 6 месечна възраст. То съдържа по-голямо количество фитоестрогени. Освен това в 50% от децата с изявена алергия към белтъка на кравето мляко може да се наблюдава и развитие на алергия към соевия протеин, тъй като техният състав е сходен.

NEWS_MORE_BOX

 

При класически изявена алергия към белтъка на кравето мляко частично хидролизираните млека (НА-формула) не са подходящи за децата. Те могат да предизвикат същите оплаквания, както и стандартното нехидролизирано мляко. Причината е, че частично „раздробените” белтъчни молекули въпреки по-малките си размери, могат да бъдат разпознати от имунните клетки в чревната лигавица като чужди за организма. По този начин те предизвикат клинично изявена алергична реакция.

 

Не се препоръчва употребата и на други животински млека, като например овче и козе.

 

Кога може да се наблюдава подобрение на оплакванията?

Веднъж, след като сте сменили адаптираното мляко на детето, симптомите трябва да претърпят обратно развитие в рамките на 2 до 4 седмици. Обикновено е необходимо продължаване храненето с хидролизирано адаптирано мляко до настъпване на първата година на детето. След това може постепенно да започне въвеждането на млечните продукти в диетата (през 3-4 дни).