В края на миналия век алергиите все още са били сравнително рядко срещани. В последните десетилетия обаче се наблюдава значително нарастване на случаите на алергични заболявания, особено при децата.

 

Честотата в различните части на света е различна, но според статистическите данни в Западна Европа между 10 и 15% от децата в предучилищна възраст страдат от атопичен дерматит, а 25-30% от поленова алергия. При лош контрол на алергичното заболяване в 40% от тези случаи впоследствие се развива бронхиална астма. 



Причината за увеличаване случаите на алергичните заболявания в последните години остава недокрай изяснена. Факт е, че честотата им е по-голяма в развитие страни в сравнение със страните с по-лош икономически статус. Затова една от основните теории е т.нар. хигиенна теория. Според нея покачването честотата на алергичните заболявания е свързана с подобрените хигиенно-битови условия, както и с ограничаване контактите на детето с потенциални алергени, с които то през миналия век се е сблъсквало от най-ранна детска възраст (пример може да се даде с контакта на децата с различни селскостопански животни).  

 

Ранната диагностика е важна 


Алергичните заболявания в детска възраст могат дълго време да останат неразпознати. Това впоследствие довежда до нарушаване качеството на живот. При своевременно и целенасочено лечение се постига обикновено много добър резултат в контрола на алергичното състояние, затова е важно своевременно разпознаване на симптомите и насочване към съответния специалист.

 

Кои деца са най-застрашени от развитие на алергични заболявания?


Най-големият рисков фактор е генетичната предиспозиция. Ако и двамата родители имат някакво алергично заболяване, рискът при детето да се развие такова е над 30%. Ако такова има само при единия родител, тогава рискът е 20%. Въпреки това при около 15% от децата с алергични заболявания не се открива фамилност. Причината за това е многофакторната генеза при развитието на алергия – от значение са и околната среда, начинът на живот, храненето и други. 

 

Какви алергични заболявания се срещат в отделните възрастови групи?


При кърмачетата най-честото алергично заболяване е атопичният дерматит. Обривът може да се провокира, както от храни (алергия към белтъка на кравето мляко, към яйчен белтък и други), така и при контакт на кожата с различни алергени (съдържащи се в праха за пране, в козметиката и други).


На около 2 годишна възраст при около половината от тези деца могат да се открият първите симптоми на бронхиална астма. Най-често се касае за сенсибилизация към виздушни алергени – например животински косми, плесен, микроакари и други. 


В училищна възраст най-честото алергично заболяване е поленовата алергия


Този типичен възрастов ход на алергичните състояния е известен като „алергичен или атопичен марш”. Това обаче не означава, че всяко едно дете, при което има атопичен дерматит ще развие по-късно бронхиална астма или поленова алергия. 

 

Генетичната пердиспозиция има основно занчение за развитието на алергични заболявания. Факторите на околната среда обаче също имат съществено значение. Затова се пропоръчва при деца, чиито родители имат алергично заболяване, да се предприемат някои мерки за превенция. По този начин се счита, че се намалява рискът от развитие на алергия при детето.

 

Кои са тези мерки?

 

1. Тютюнопушене. По време на бременността и след раждането се препоръчва избягване на тютюнопушенето. Именно цигареният дим засилва алергичните реакции и увеличава риска от отклюване на алергично заболяване при налична фамилна предразположеност, както при кърмачета, така и при по-големите деца. Счита се, че при тютюнопшушене по време на бременността рискът от развитие на алергия при детето впоследствие се покачва осемкратно. 


2. Кърмене. То има доказан протективен ефект. Препоръчва се детето да се кърми изцяло поне до навършване на 17-седмична възраст (около четвъртия месец). По време на кърменето не се препоръчва спазването на някакви определени диети от страна на майката. Храненето й трябва да е достатъчно пълноценно и разнообразно – по този начин и детето усеща различните вкусове.

 

Следва продължение...