В последните десетилетия се наблюдава покачване честотата на алергичните заболявания, особено сред децата. Причините са многофакторни, като особено значение се отдава на генетичната предиспозиция, както и някои от факторите на околната среда. 

 

За детска възраст клиничната изява се характеризира с т.нар. „алергичен марш”. При кърмачетата са налице главно кожни прояви (атопичен дерматит), в ранна детска възраст – прояви от страна на дихателната система (бронхиална астма), а в училищна – прояви от горните дихателни пътища (алергичен риноконюнктивит).


 

Кои са начините за предпазване от алергични заболявания?

Избягването на пасивното тютюнпушене и поощряване на кърменето са първите два протективни фактора. 

 

Към първа част от материала...

 

3. Хранене и захранване. Кърмата е най-добрата храна за бебето. Затова се пропоръчва и детето да бъде на естествено хранене поне до 4-месечна възраст. Има някои случаи обаче, когато се налага дохранване или изцяло хранене с адаптирано мляко. Когато детето е отключило алергично заболяване, се препоъчва храненето да е с белтъчен хидролизат. Това са специални лечебни формули, при които белтъкът е „раздробен” на по-малки пептиди, които по-лесно се усвояват от организма и алергизират в по-малка степен. При тези деца захранването трябва да започне малко по-късно – на около 6-месечна възраст, като новите храни се въвеждат постепенно и внимателно – например по 1 нов зеленчук на седмица. 


4. Диета. Спазването на определен хранителен режим с изключване на някои хранителни продукти от менюто не се препоръчва в случаите, в които не е доказана алергия на детето към съответната храна. Причината е, че това не намалява риска от развитие на алергия и води до стрес, както при детето, така и при родителите. Така или иначе хранителните продукти с най-голям алергизиращ потенциал (като яйчен белтък, ядки, цитруси, шоколад и други) не се препоръчват в менюто на детето поне до навършване на 1-годишна възраст. 


5. Домашни любимци. Според по-ранните препоръки на американските алерголози домашните любимци и най-вече котките е следвало да бъдат извън къщата, където се отглежда малкото дете. В последните години тази рестрикция вече не се препоръчва толкова горещо. Все пак остава в сила препоръката да се избягва най-ранният контакт на детето с потенциални алергени от животински произход. Такива са най-вече котките, кучетата и морските свинчета.


6. Акарите в домашния прах. Това е един от най-честите въздушни алергени, които се срещат в жилищните пространства. Затова при дете с потенциал за развитие на алегично заболяване, се препоръчва редовно забърсване на праха, както и по-често пране на завеси, покривки и килими. 


7. Мухъл. Мухълът е друг алерген, който се среща в домашна обстановка. При алергично заболяване у детето, задължително следва да се провери апартаментът за наличие на плесен и мухъл в непроветривите пространства. Такива са стените около мокрите помещения, кухненските шкафове и други. 


8. Ваксини. Според експертите ваксините срещу коклюш, дифтерия, морбили, тетанус редуцират риска от развитие на алергични заболявания. Поради тази причина се препоръчва спазване на имунизационния календар спрямо световните стандарти.

 

За навременното и правилно лечение на алергичните заболявания при децата е особено важно ранно да се разпознаят симптомите и да се започне целенасочено лечение. Така се избягва рискът от развитие на усложнения и съответно влошаване качеството на живот на тези деца. При наличие на подлежащ терен (наследствен) е добре да се вземат съответните мерки, посредством които се счита, че се намалява рискът от развитие на алергично заболяване.